Борбата с пандемията става политическа тема и в Германия, и в Русия

Снимка: Сайънтист

През наближаващия септември най-важните събития в живота на две държави – Русия и Германия, ще бъдат свързани с парламентарните избори. А главните проблеми, които срещат властите и в едната страна, и в другата, имат връзка с борбата срещу коронавирусната пандемия. Вирусът се оказа твърде променлив, появяват се множество щамове, което предизвиква все нови пандемични вълни. Те поставят здравните системи на ръба на колапса и удрят икономиките на двете страни.

В сегашните условия единствена възможност за преодоляване на коронакризата е населението да придобие колективен имунитет. Начините са два – оставяш хората да преболедуват или провеждаш масова ваксинация. Променливите щамове обаче заразяват и вече преболедували граждани. Показателен е шведският пример, когато през първата вълна в страната не бе наложена карантина, но втората вълна преобрази позициите на шведските управляващи. Броят на смъртните случаи тогава надхвърли над 4 пъти цифрите от Дания, Норвегия и Финландия, взети заедно. Това предизвика спад на доверието към държавното ръководство и шведските политици преразгледаха подхода си в борбата с коронавируса.

Както в Русия, така и в Германия виждаме малцинство, което категорично отказва ваксини и така създава естествен резервоар за развитие и мутиране на коронавируса, осигурявайки му непрекъснато съществуване като биологична форма на живот. Някои медици дори виждат именно тук причината да идват все нови пандемични вълни.

Появата на ковид дисиденти, скептици или антиваксъри, както ги наричат в Германия и Русия, е предизвикана главно от неспособност или нежелание на част от населението да схване причините за пандемията и последиците от нея. Някои анализатори впрочем смятат, че за разлика от Германия в Русия сред онези, които не се ваксинират, има доста хора, просто равнодушни към собственото си бъдеще или склонни към религиозен фанатизъм, който даже представители на Руската православна църква наричат „специфично тълкувание на религиозността“.

Най-демократичният начин за борба с антиваксърските нагласи е методът на убеждението. Но този път е много продължителен и далеч по-скъпоструващ от подхода, включващ методи за принуда, най-вече от страна на държавата. А с оглед наближаващите избори принудата може да стане подчертано опасна.

Изборният период и в Русия, и в Германия е характерен с нестабилното мнозинство, с което разполага управляващата партия (или няколкото партии в случая с Германия).

При това положение всяка прибързана стъпка на властите крие риск от тежки последици на изборите. Затова всяко предложение се преценява не само от гледище на резултатност в борбата с коронавируса, но и от гледна точка на отклика сред обществото. В предизборна кампания всяко „затягане на гайките“, дори обусловено от реалната епидемична ситуация, може да означава поражение на изборите. От положението може да се възползват популисти, които градят играта си върху хорските предразсъдъци и антинаучни страхове.

Любопитно е да сравним данните от анкети в предприятия от ФРГ и от Руската федерация с въпроси за мерките, вземани от работодателите по време на пандемията. Тези мерки – задължителни тестове, преминаване на дистанционна работа за част от персонала и т. н. – бяха до голяма степен общи за двете страни. Но резултатите като цяло показват, че германците са по-дисциплинирани. Докато в Германия, по данни на Втора германска телевизия (ZDF), 65 на сто от наемните работници одобряват предпазните мерки, в Русия ги оценяват положително едва към 47 процента (според допитвания на сайта Superjob). А броят на колебаещите се в Русия значително надхвърля регистрирания в Германия. Значи в Руската федерация все още има възможности за разяснителна дейност.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.