Секстормоз: Как губернаторът Куомо се е измъквал от това толкова дълго

Андрю Куомо. Снимка: от тв екрана

Продължава скандалът около губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо, след като разследване на щатския главен прокурор установи, че той е извършвал сексуални посегателства срещу 11 жени, предимно негови подчинени.

Как Куомо се е измъквал от това толкова дълго, гласи заглавието на статия в „Ню Йорк таймс“ с автор дългогодишна журналистка в нюйоркски медии. Когато някоя публична фигура бива обвинена в сексуален тормоз, често се появява хор от защитници, които твърдят, че обвиняваният е добър човек, който винаги е уважавал жените и има дъщери, които не се отвращават от него.

Някои от тези защитници изтъкват, че обвиняваният се отнасял с тях добре и никога не ги е тормозел, с което оспорват достоверността на обвиненията, пише авторката.

Когато през февруари две бивши подчинени на Куомо го обвиниха в сексуален тормоз, този ритуален хор го нямаше никакъв, а само неколцина застанаха на негова страна. Г-н Куомо не е добър човек и той се е отнасял зле с толкова много хора, че обвиненията в сексуални посегателства изглеждат предвидими прегрешения в поредицата негови прояви на тормоз през годините.

Губернаторът винаги е бил известен със сърдечната си реакция към хората, които се изпречват на пътя му, както е направил срещу една от обвинителките в опит да дискредитира нейните показания. Неговата безмерна настойчивост в преследването на критиците създава среда, в която останалите служители се боят да го държат отговорен за извършеното от него.

Това поражда у хората около Куомо и често сред обществеността усещането, че той действа като мъжкар макиавелист, който възприема другите хора като инструмент за акумулиране на власт и че си вярва, че властта му принадлежи независимо от това какво мислят и искат хората. Властта е негово право по рождение, а службата в полза на обществото остава на втори план, подчертава авторката.

Според нея грубостта на Куомо по някакъв извратен начин му е създавала имунитет от последствия досега, поне що се отнася до публичния му облик. Всеки път, когато е проявявал ужасяващо междуличностно отношение, това е било смятано за неотделима част от неговия характер. Той си е създал репутацията на гадняр, който третира зле хората, така че хората се снишават, когато го прави отново. Самият Куомо подсилва това усещане, продължава авторката.

Когато бе упрекнат, че е удостоил с нежелана целувка жена по време на сватба през 2019 г., той каза, че има стотици снимки, на които целува хора и обясни: „Това е моят начин да приветствам хората“. Даже отбеляза, че така е правил баща му Марио Куомо, един от предшествениците му на губернаторския пост.

Предстои да видим дали Куомо ще подаде оставка, или ще рискува с импийчмънт. Оставката ще означава признание, че натрупаната власт ще изчезне като последица от неуместното му поведение – нещо, което губернаторът на Ню Йорк намира за немислимо. Но е възможно той да бъде принуден да признае грешките си и да изрази истинско извинение. Обаче този твърд човек може би е прекалено слаб да се примири с провала си, заключава авторката Елизабет Спиърс, която е бивш стратег на Демократическата партия по дигитализацията и бивш главен редактор на „Ню Йорк обзървър“.

Друг нюйоркски вестник – таблоидът „Ню Йорк пост“ – се опитва да обясни защо Андрю Куомо все пак може да оцелее след този скандал. Ако някой може да запази работата си, своето самоуважение и хладнокръвието си, след като е бил обвинен, че е докосвал, опипвал, тормозил – или някаква комбинация от трите – 11 жени без тяхното съгласие, то това е именно Андрю Куомо, твърди изданието.

Въпреки че нови социологически проучвания сочат, че е загубил подкрепата на мнозинството избиратели, Куомо все още има приятели, съюзници и фенове, които може да се скупчат в неговия ъгъл в нужния момент. Победата ще бъде трудна, но съвсем не е невъзможна.

Според „Ню Йорк пост“ политическите умения на Куомо са отработени покрай неговия покоен баща Марио Куомо и усъвършенствувани в администрацията на президента Бил Клинтън, в която през 90-те години той е бил министър на жилищната политика и развитието на градовете. Тогава Куомо научава, че някои политики, смятани за ортодоксално леви, може да бъдат провалени. Наливането на големи количества пари в кризата с бездомните не постига нищо, заключава той, а справянето с наркоманията чрез комбинация от твърди и меки изисквания за предоставяне на безплатно или достъпно жилище е не само най-доброто, а единственото решение. И това е бил изненадващо десен подход.

И други социални въпроси са го скарвали с лявото крило. Той подкрепяше еднополовите бракове още преди да направи това Барак Обама и се кълнеше в правото на аборт и легализацията на канабиса. И тези въпроси сякаш удовлетвориха гласоподавателите в Ню Йорк или най-малкото не предизвикаха значителна опозиция.

Обаче неговото политическо бъдеше или липсата на такова може да бъдат определени от нещо, което не е свързано с досегашните му политически проблеми. То зависи до голяма степен от движението #MeToo. Но всички свидетелства сочат, че като политическа мощ това движение вече е изгубило магията си и се е превърнало в тояга срещу омразните мъже, посочва изданието.

Странно е, че най-високопоставеният опонент на Куомо, президентът Джо Байдън (който го призова да подаде оставка), също е бил уличаван в суматохата около #MeToo, че нееднократно се е държал неуместно с жени и момичета против желанието им.

Обаче избирателите с удоволствие извиниха проявите на чичо Джо като доказателства, че „Джо си е Джо“. Байдън публично се извини за поведението си. Така направи и Куомо. Така че чакайте. Съвсем скоро всичко ще бъде простено, заключава „Ню Йорк пост“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.