Кубински кибер-бунтовници се опълчват на властта

Председателят на кубинското Народно събрание Рикардо Аларкон (вляво)пристига на гала вечеря в Хавана, по случай фестивала на кубинските пури. Репутацията на Аларкон обаче пострада сериозно в последно време, след като в страната беше разпространено клипче, в което студенти му задават неудобни въпроси. Снимка: Ройтерс

В Куба се заражда опозиция – или поне ъндърграунд мрежа от млади хора, въоръжени с дигитални камери, флаш памет и нелегална Интернет връзка. През последните месеци тя сериозно опъва нервите на правителството, публикувайки новини, които държавните медии се опитват да заглушат.

Миналия месец например, студенти от престижен университет за компютърни науки заснеха на видео свой лют спор с Рикардо Аларкон, председателя на Народното събрание. http://youtube.com/watch?v=4MNX8skoZNc

В клипчето Аларкон избухва, когато студентите го питат защо не им е позволено да пътуват в чужбина, да ползват търсачки като Google, да отсядат в хотели и да печелят по-добри заплати. Видеото впоследствие се разпространи като горски пожар из Куба, предавайки се от човек на човек, и сериозно накърни репутацията на Аларкон в някои кръгове.

Нещо подобно се случи в края на януари, когато властите се опитаха да наложат данък върху заплатите на работещите в чуждестранни компании. Неизвестен кубинец засне с мобилния си телефон как колегите му бурно недоволстват от новия данък, след което клипчето започна масово да се разпространява в Хавана.

„Отиваше от флаш памет на флаш памет“, казва Ариел, 33 годишен програмист, който както всички интервюирани в тази статия помоли да не му се споменава фамилията – поради страх от политически репресии „Подобни неща няма как да бъдат контролирани от правителството, защото технологиите се развиват прекалено бързо.“

Кубинските власти отдавна ограничават публичния достъп до Интернет и цифровите видеокамери, унищожават нелегални сателитни чинии и свеждат броя на Интернет кафетата до минимум. От три години насам в старата част на Хавана има отворен само един компютърен клуб.

В държавното Интернет кафе, скрито в малка стая в голяма административна сграда, се плаща една трета от средната кубинска заплата (около 5 долара) за едночасов достъп до мрежата. Доскоро в централна Хавана имаше и други два клуба, но те бяха преквалифицирани да изпълняват само „пощенски услуги“, които позволяват на кубинците да изпращат имейли до други потребители на затворена кубинска мрежа, която няма връзка с Интернет.

„Това е нещо като модерен телеграф“, казва млад мъж, докато чака на опашка пред бившето Интернет кафе на улица „О’Райли“.

Въпреки всичко опитите на правителството да контролира достъпа до Интернет стават все по-неефективни. Според младите хора, в Куба има процъфтяващ черен пазар, който предоставя на хиляди нелегален онлайн достъп до некомунистическия свят.

Много хора вкарват нелегално сателитни чинии, чрез които предоставят нелегална Интернет връзка срещу потребителска такса. Други пък записват филми на дискове, които после продават. Трети се възползват незаконно от Интернет връзката на чуждестранните компании в Куба или на държавните предприятия. Там чиновниците често продават паролата си за достъп и предоставят връзката си за ползване през нощта. Хотелите, където отсядат изцяло чужденци, също имат Интернет връзка, която успяват често да прихванат и „простосмъртните“ кубинци.

Оказва се, че дори елитният Университет за информационни технологии, разположен в кампус, някога използван от кубинските тайни служби, се е превърнал в щаб квартира на кибер-бунтовниците. Студентите теглят всичко от Интернет – от американски телевизионни програми до статии и клипчета, критикуващи правителството, след което ги разпространяват бързо из острова.

„Има цял ъндърграунд пазар за подобни неща“, казва Ариел.

Клипчето със спора между студентите и Рикардо Аларкон стигна чак до ВВС и CNN, показвайки на света недоволството на младите кубинци срещу системата. Аларкон отговаря уклончиво на всички въпроси, а на въпроса защо е забранено пътуването, казва, че ако се позволи на всички да пътуват, в небето няма да има място за всички самолети.

Новият президент на Куба Раул Кастро е изправен пред сериозната съпротива на кибер-бунтовниците. Интернет дава възможност на блогъри като Хуани Санчес да критикуват неговите мъгляви обещания за промяна. Снимка: Ройтерс

Нелегалният достъп до Интернет позволи на много кубинци да видят и пристигането в САЩ на Карлос Отеро, популярния кубински комик и телевизионен водещ, който избяга през декември, докато беше на посещение в Торонто. Нелегални антени засякоха сигнала от телевизионните станции в Маями, който впоследствие беше дигитализиран от кубинските кибер-бунтовници и бързо разпространен. Въпреки че събитието акцентираше повече върху звездния имидж на Отера, а не върху политиката, то никога нямаше да бъде показано по официалните медии.

В същото време много млади журналисти започват да водят блогове и сайтове за новини, ползвайки чуждестранни платформи. Статиите им достигат до хората чрез нелегалния Интернет.

32-годишната Хуани Санчес и съпругът и Рейналдо Ескобар са отворили сайта Consenso desde Cuba, ползвайки немски хостинг. Там те пишат откровени материали с истинските си имена въпреки опасността от преследване. Хуани има и собствен блог, Generación Y, където деликатно критикува правителството, описвайки всекидневието си.

Малко преди миналата седмица Раул Кастро да замени като президент болния си брат Фидел, Хуани Санчес написа в блога си какъв президент би искала. Тя казва, че страната не се нуждае от боец, харизматичен лидер или велик оратор, а от „прагматична домакиня“, която „предпочита свободното слово и демократичните избори“. „Интернет е единственият терен, който още не е регулиран“, казва блогърката в интервю.

Както повечето кубинци, Хуани Санчес може да си позволи само няколко минути онлайн. За това тя пише предварително статиите си, след това отива в Интернет кафето, публикува ги набързо и копира на флаш паметта си някои други интересни страници, които да прочете вкъщи. Подобни практики имат и нейни приятели, които после обменят събраната информация. „Всичко се върши тайно, правителството не може да контролира целия информационен поток“, казва Хуани.

Нелегалните практики се осъществяват благодарение на хора като 28-годишния Рикардо, студент по философия в Университета в Хавана, който продава флаш памет на студентите. Негови европейски приятели я купуват, други я внасят тайно в Куба, след което Рикардо я продава. Флаш памет може да се намери и по легален път, но много трудно и на много висока цена.

Както много млади кубинци, Рикардо си играе на котка и мишка в властите. Той се съмнява, че правителството някога ще позволи на хората свободен достъп до Интернет. „Това е прекалено опасно, държавата не иска да си информиран и ти забранява да сърфираш в мрежата.“

Педро, чиновник в правителствена агенция, признава че разглежда сайтовете на ВВС и „Maями хералд“, за да прочете мнение, различно от това на държавните медии в Куба. Според него десетте хиляди студенти, учещи Интернет програмиране в Университета за информационни технологии, един ден ще променят страната, давайки достъп на все повече и повече информация. „Подготвяме армия от информационни специалисти“, казва той.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.