Закони за медиите и еврейските имоти подлагат на тест отношенията на Полша със САЩ и Израел

Разпятието в полския Сейм. Снимка: конкордат

Полша е изправена пред още по-трудни отношения с двама съюзници – Съединените щати и Израел, след като депутатите одобриха два отделни законопроекта за чуждестранната собственост на медии и за правата на собственост върху имоти на семействата на оцелели от Холокоста. Полското правителство бе предупреждавано да оттегли и двата законопроекта.

Вчера Европейският съюз също разкритикува остро медийния законопроект като подкопаващ свободата на медиите и засилващ вече съществуващото напрежение между Варшава и Брюксел заради отстъплението от демокрацията, според представата на ЕС, в страната членка Полша. Законопроектите, приети от долната камара на парламента в сряда, трябва да бъдат одобрени от президента.

Той подкрепя дясната партия, която управлява страната от 2015 г.

Двете предложения заплашват с допълнителна изолация Полша, чието географско положение в Централна Европа често е било оставяно на благоволението на нейните по-силни съседи.

Членството на Полша в ЕС и НАТО и отношенията й със САЩ са смятани за ключови гаранция за сигурността на страната.

Единият от приетите законопроекти ще накара американската корпорация „Дискавъри“, собственик на най-голямата частна телевизионна мрежа в Полша, да продаде своята голяма и популярна мрежа Те Фау Ен. Това бе предшествано от продължаващия отказ на държавния медиен регулатор да поднови на лиценза на новинарския канал Те Фау Ен 24 (TVN24), който изтича през септември.

„Дискавъри“ обвини Полша, че нарушава договора за инвестиции между САЩ и Полша и уведоми вчера полското правителство, че предприема правни действия в международен арбитражен съд заради тази „дискриминационна кампания“. „Твърдо сме решени да защитим своите инвестиции в Полша и нейния народ, да защитим обществения интерес към независимите медии и правото на свобода на изразяването“, каза Жан-Бриак Перет, президент на „Дискавъри интернешънъл“, като добави, че компанията „ще брани агресивно своите права“.

Другият законопроект е административно изменение, от което ще произтече, че бившите собственици, вкл. оцелели от Холокоста и техните наследници, няма да могат да придобият обратно имоти, експроприирани от комунистическия режим в страната. В сряда вечерта държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън направи изявление за това, по думите му, „смущаващо законодателство“.

„Тези части от законодателството са в разрез с принципите и ценностите, отстоявани от съвременните демократични държави“, каза той.

Премиерът Матеуш Моравецки отговори в четвъртък с внушението, че представителите на САЩ не разбират полските законопроекти и трябва да ги проучат по-подробно. За медийния закон Моравецки каза: „Нямаме намерения спрямо конкретен телевизионен канал.

Това е просто затягане на регулациите, така че на няма ситуация, в която компании извън Европейския съюз да могат свободно да купуват медии в Полша“.

Медийният законопроект предизвика във вторник общонационални протести. Сред участниците, изразили опасенията си, че се посяга на правото им на независима информация, бяха и по-възрастни поляци, които помнят цензурата от комунистическата ера.

За разлика от това законът, която ще засегне бившите собственици на имоти – както евреи, така и неевреи – почти не бе отразяван от медиите в Полша. Обаче предизвика бърз и гневен отговор от Израел, като външният министър Яир Лапид каза, че той „вреди както на спомена за Холокоста, така и на правата на неговите жертви“.

Европейската комисия заяви, че ще следи много отблизо медийната тема, а ръководителката на контролния орган на ЕС за демократичните ценности Вера Йоурова написа в „Туитър“, че законопроектът за чуждестранна собственост изпраща негативен сигнал. „Плурализмът на медиите и разнообразието на мненията трябва да са приветствани в демокрациите, а не да се води борба с тях“, написа Йоурова. „Нуждаем се от #MediaFreedomAct [Закон за свободата на медиите] в целия ЕС, за да поддържаме медийната свобода и подкрепяме върховенството на закона“, добави тя.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли също оцени гласуваното за медиите като „много тревожно“ и каза, че ако то влезе в сила, „сериозно ще заплаши независимата телевизия в страната“. Михаел Рот, държавен министър на Германия по европейските въпроси, каза: „Демокрацията и върховенството на закона се нуждаят от критични и свободни медии, както въздуха е необходим за дишането. Законите трябва да защищават разноцветния, разнообразния медиен пейзаж, а не да го ограничават и то навсякъде в ЕС“.

За мнозина това развитие наподобява придвижване стъпка по стъпка към демонтиране на демократичните стандарти, които Полша е приела при отхвърлянето на комунизма през 1989 г. Унгария вече проправи пътеката в такава нелиберална политическа посока и досега ЕС проявява малки способности да направи нещо значимо, че да гарантира привързаността към тези ценности било там, било в Полша – и двете навремето модели за демократична трансформация.

През повече от трийсетте години след края на комунизма в полския медиен пазар навлязоха много чуждестранни инвеститори.

Управляващата партия в Полша, оглавявана от фактическия лидер на страната Ярослав Качински, отдавна смята това за проблем и се стреми да „реполонизира“ медиите. Партията твърди, че запазването на контрола на полски компании върху медиите е въпрос на национална сигурност и че тези регулации са в унисон със западните европейски стандарти.

Но критиците на партията смятат, че усилията за национализиране на медиите са претекст за заглушаване на независимите гласове. И опитите постигат успехи. Скоро след като спечелва властта през 2015 г., „Право и справедливост“ превърна финансираните от бюджета обществени медии в говорители на правителството. Миналата година държавната петролна компания купи голяма частна медийна група, германска собственост, и оттогава се старае да смени редакторите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.