Глобално затопляне: Какво я очаква Русия, когато търсенето на петрол и газ се срине

Б. р. – Тревожният доклад на ООН за глобалното изменение на климата трябва да ускори преминаването на големите икономики към възобновяеми енергийни източници. За Русия това ще доведе до срив в търсенето на нефт и газ. Руското онлайн издание The Bell разговаря с експерти за това как ще се развие руската икономика и дали тя ще може да се справи с подобен удар.

Публикуването на доклада на ООН ускори вече започналия процес, като най-големите вносители на руски суровини вече приеха амбициозни програми за намаляване на емисиите на парникови газове и на въглеродния интензитет на икономиките си. ЕС пое ангажимент да се стреми към въглеродна неутралност до 2050 г. и това лято представи план за действие, включващ например прекратяване на продажбите на нови бензинови и дизелови автомобили до 2035 г. и въвеждане на данък върху въглеродните емисии, който би навредил на руските износители на суровини. През април президентът на САЩ Джо Байдън обяви цел за намаляване на емисиите до 2030 г. с 50-52% в сравнение с 2005 г. Китай, който е най-големият източник на емисии и вносител на петрол, планира да постигне въглеродна неутралност през 2060 г.

Въпреки твърденията на президента Владимир Путин, че Русия е започнала да се откъсва от „петролната игла“, руският износ (повече от 50% от износа) все още се основава на горива и енергийни продукти. Според изчисления на INEI RAS и Skolkovo руският енергиен износ може да намалее с 16% до 2040 г. поради декарбонизацията, а средният годишен темп на растеж на БВП може да намалее с 1,1 процентни пункта годишно. Същевременно търсенето на газ, който е по-екологична алтернатива на въглищата, ще намалее по-малко от това на петрол при различните сценарии за декарбонизация, прогнозира EY.

Руското правителство започва да се подготвя за този сценарий – само няколко дни преди публикуването на доклада на ООН, РБК съобщи, че Михаил Мишустин е наредил създаването на работни групи „за адаптиране на руската икономика към глобалния енергиен преход“, които ще бъдат наблюдавани от първия вицепремиер Андрей Белоусов. Но конкретните планове са все още далеч – засега е необходимо само да се определи как глобалният енергиен преход ще се отрази на руската икономика, да се изготви прогноза до 2050 г. и да се очертаят целите за периода до 2030 г.

Специалният репортер на The Bell Юлия Старостина зададе на икономистите същите въпроси, на които работните групи на Белоусов ще търсят отговори.

Кога световното търсене на нефт и газ ще започне да намалява?

Според Марсел Салихов, директор по икономическите въпроси в Института по енергетика и финанси към Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет, сред въглеводородите най-силно ще бъдат засегнати въглищата и нефтът, докато природният газ ще пострада най-малко. Невъзможно е да се прогнозира с точност кога ще намалее търсенето (твърде много се определя от нормативната уредба, а не от пазара), но съществува консенсус, че търсенето на петрол ще достигне своя връх през следващите 10 години, през 2025-2030 г.

Владимир Горчаков, заместник-директор на Групата за оценка на риска за устойчивото развитие на ACRA, напомня, че енергийният преход на развитите страни ще бъде компенсиран от догонващите страни, най-вече от Африка, и че енергийният преход ще бъде съпроводен от „вълни“ на възход и спад в зависимост от икономическото положение в страните, които са най-големите потребители. Но лошата новина за Русия е, че ЕС – основният вносител на руски въглеводороди – е водещ в екологичното движение, отбелязва той.

Какво ще се случи с руската икономика?

Цената на въглеводородите ще се повиши за крайния потребител поради новите данъци и ще се понижи за производителя; износът може да се задържи или да започне да намалява и в материално изражение, описва бъдещето Марсел Салихов. Дмитрий Маринченко, старши директор в групата „Природни ресурси и суровини“ на Fitch, нарича продължителния спад в цените и търсенето на въглеводороди сериозен шок за руската икономика, а възможните последици от него включват обезценяване на националната валута, нарастващ бюджетен дефицит и намаляване на валутните резерви. При негативен сценарий руската икономика няма да може да расте дори със сегашните темпове (1,5-2% годишно) и все повече ще затъва в пълна стагнация, твърди Салихов. Правителството обаче може да започне да компенсира намаляването на рентата за нефт и газ с по-високи данъци – и това създава отрицателна обратна връзка: условията за бизнес се влошават, икономиката стагнира, което налага по-нататъшно увеличаване на данъците. Това ще намали възможностите за развитие и излизане от този цикъл, предупреждава Салихов.

Има ли основания за оптимизъм?

Горчаков от ACRA припомня, че руският износ на стоки не е едноотраслов: Русия е сред лидерите в износа на някои метали (например алуминий и мед), които са технологично необходими за енергийния преход, и остава една от няколкото държави, които изнасят технологии за АЕЦ. Износът ще намалее до средата на века, но ще стане по-диверсифициран, което ще намали валутните приходи за икономиката като цяло, но ще направи ситуацията „по-здрава“, надява се икономистът.

Какво да се прави?

Тук всички икономисти, анкетирани от The Bell, казват приблизително едно и също: да се инвестира значително повече в човешкия капитал (най-вече в образованието и здравеопазването), да се диверсифицира износът с неенергийни стоки и услуги, да се разработят нови пазари и да се възстановят програмите за подпомагане на енергийната ефективност на руската икономика. Но тези планове могат да бъдат възпрепятствани от нарастващата изолация на Русия: ЕС очевидно ще се превърне в основен пазар за руския водород, но би било глупаво да се разчита на мащабен износ, ако продължават да съществуват сериозни политически разногласия, смята икономистът.

Всички икономисти, анкетирани от The Bell, са съгласни, че въпреки облекчаващия ефект на бюджетното правило руската валута остава фундаментално обвързана с цените на петрола. „Трябва да разберете, че отслабването на рублата е трайна тенденция в дългосрочен план“, предупреждава Владимир Горчаков от ACRA.

Превод е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.