Швеция: Престъпните групировки и крайнодесните ще са проблем за следващия премиер
През ноември шведските социалдемократи ще изберат нов лидер, който ще наследи премиера Стефан Льовен. Те се нуждаят от знаменосец, водеща фигура, която може да убеди гласоподавателите, че партията е способна да спре вълната от насилие, свързано с престъпните групировки, и да социалната държава след края на пандемията.
Льовен, който е начело на правителство на малцинството, ще се оттегли от власт по-малко от година преди следващите избори, които трябва да са през септември 2022 г. Според социологически проучвания засега подкрепата на избирателите е разпределена поравно между широка лява група от партии и опозиционния съюз от десни партии, сред които е и крайнодясната популистка формация Шведски демократи.
Льовен разчита на подкрепата на Партията на зелените, бившата комунистическа Лявата партия и либералната Партия на центъра, които изоставиха десните си съюзници след изборите през 2018 г. заради готовността им да работят с крайнодесните.
Наследникът на Льовен, който имаше репутацията на човек, умеещ да сключва сделки, но слаб в предизборните кампании, вероятно ще трябва също като него да търси сложен баланс, като в същото време се заеме с възстановяването на икономиката след пандемията от коронавируса и борбата с въоръжената престъпност.
„Швеция е изправена пред няколко огромни предизвикателства“, каза Ник Айлот, доцент по политически науки в Университета „Сьодертьорн“. „Най-голямото от тях е редът и законността“.
Престрелките вече са ежедневие в градове като Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо и крайнодесните успяха да свържат насилието с щедрата мигрантска политика от последните десетилетия.
Швеция ограничи имиграцията, но въпреки това подкрепата за Шведските демократи продължи да расте, а социологически проучвания показват, че редът и законността са ключов въпрос преди изборите догодина. Преди това обаче следващият премиер ще се изправи пред непосредствената криза за приемане на бюджета.
Битката за бюджета
Лявата партия заплаши да не подкрепи финансовия закон, ако няма възможност да влияе на заложените в него политики, нещо, срещу което е категорично против центристката Партия на центъра.
Ако през ноември законопроектът не бъде подкрепен, Швеция може да я очакват предсрочни избори. Това беше постоянна заплаха през последните няколко години и правителството залиташе от криза в криза. Все още няма социологически проучвания кой ще наследи Льовен, чието оповестено в неделя оттегляне изненада мнозина.
Който и да бъде номиниран, ще трябва да се изправи пред вот в парламента, но ако парламентарната математика не се промени от вота на недоверие в Льовен през юли, този човек вероятно ще успее да събере нужните гласове, макар и трудно.
Сред тези, за които се смята, че могат да поемат лидерската роля, лидер, са финансовият министър Магдалена Андерсон и министърът на здравеопазването Лена Халенгрен, което означава, че Швеция може за първи път да има жена премиер. Въпреки че се гордее с постиженията в областта на равенство между половете, страната досега не е имала правителство, ръководено от жена.
„Магдалена Андерсон е очевидната кандидатка, тя демонстрира високо ниво на политическа компетентност“, каза Магнус Хагеви, професор по политически науки в Университета „Карл Линей“. Според предишни изявления на Андерсон, тя не иска да поема ръководния пост.
Сред другите кандидати са бившият вътрешен министър Микаел Дамберг, министърът на правосъдието Морган Йохансон и министърът за енергетиката и цифровизацията Андерс Югеман.
Освен че ще трябва да се справи с противоречащите си изисквания на партиите, които сдържано подкрепят сегашната коалиция, наследникът на Льовен ще трябва да ускори преминаването към бъдеще без въглеродни емисии.
Швеция си е поставила за цел да достигне нулеви въглеродни емисии до 2045 г. Междувременно високата смъртност от КОВИД-19 сред възрастните насочи вниманието към необходимостта от основен ремонт на много ценената, но напоследък подложената на голямо натоварване система на социалната държава.
БТА