In memoriam Микис Теодоракис
Авторът на тази прочута музика почина на 96 години в Атина.
Микис Теодоракис, най-известният гръцки композитор, може би дори най-известният грък въобще, се прочу по цял свят през 1964 година с музиката за филма „Зорба гъркът“ („Алексис Зорбас“). Неговата музика към филма с Антъни Куин изигра голяма роля за изграждането сред милиони туристи на образа на Гърция като слънчева страна с безгрижни хора, пише агенция „Ройтерс“.
Теодоракис е известен не само с музиката си, а и с политическата си роля. Като емигрант и противник на хунтата от 1967-1974 г. Теодоракис допринася за привличане на международното внимание към репресиите на т.нар. режим на полковниците в Атина. Той е член на компартията на Гърция и неин депутат от 1981 до 1990 г. Но през 1989 г. той се кандидатира като независим кандидат в листите на консервативната „Нова демокрация“ и става министър на културата през 1990 г. при Константинос Мицотакис, бащата на сегашния премиер на Гърция. През март 1992 г. обаче Теодоракис подава оставка от поста.
Неотдавна той се противопостави енергично срещу споразумението с Македония за името на държавата.
Роден е на остров Хиос през 1925. Баща му е бил чиновник и поради това семейството се местило на всеки 2-3 години. Младият Теодоракис учи музика в Атина, после в Париж.
По време на германската окупация на Гърция 18-годишният Теодоракис се присъединява към съпротивата. След края на Втората световна война, страната потъва в гражданска война. Теодоракис се бори на страната на комунистите, често с оръжие в ръка. След поражението на комунистите през 1949 година е интерниран в различни трудови лагери. Именно този период е решаващ за неговото формиране като мислещ творец.
Десетилетия по-късно – в началото на 21-и век – композиторът описва своето кредо като подчертава, че цялата му политическа дейност е реакция на дисхармонията и хаоса. Всичко, което е предприемал в политически и обществен план било заради неговия стремеж към хармония.
В средата на 1950 години Микис Теодоракис следва композиция в Парижката консерватория, но през 1959 се завръща в родината си и се посвещава на писането на песни по стихове на гръцки поети. Благодарение на него те стават популярни сред населението.
По времето на военната хунта 1967-1974 г. Теодоракис е емигрант в Париж е не спира да прави концеерти и акции, с които да обърне внимание върху репресиите на режима на полковниците.
След възстановяването на демокрацията в Гърция, Теодоракис се завръща и става депутат от Комунистическата партия. Той остава до последно политически ангажиран – въпреки критиките от страна на противници и политически съмишленици, остава верен на принципите и визиите си и не се колебае да изрази мнението си пред обществеността. Както когато наскоро излезе в инвалидна количка да говори на масова демонстрация против споразумението за името с Македония. Теодоракис определи като „историческа грешка“ признаването на съседната държава с името Македония, тъй като се опасявал от безкраен конфликт.
Теодоракис пише не само песни – над хиляда, но и симфонична музика, опери, инструментални концерти, балетна и камерна музика. Вероятно класическите му произведения са един вид жертва на неговата популярност като автор на песни и филмова музика. Но за самия него разлика между „сериозната“ и „забавната“ музика няма.
– –
По Дойче Веле, Ройтерс и др.