Нейчо Неев: Държавата няма стопанин

Нейчо Неев e 60-годишен, бил е вицепремиер в кабината Беров и министър на транспорта от 30.12.1992 до 8.09.1993 г.) На Неев приписват крилатата фраза – „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер“. Известен беше и с прозвището „Човекът оркестър“, защото едновременно се впусна да оправя българския транспорт, енергетиката, околната среда, вътрешната и външната политика.
Няколко години е бил подсъдим по дело за нарушаване на югоембаргото през 1994 г., но делото срещу него е прекратено. Неотдавна името му излезе в списъка на сътрудниците на ДС с псевдоним Ива, като т. нар. явочник, който е предоставял квартирата си за агентурни цели.
– Г-н Неев, в началото на годината държавата бе блокирана от сняг, същото беше и когато вие поехте управлението навръх една трудна Нова година…

– Помня този ден. Нищо не се е променило от 11 ноември 1989 г. По времето на комунизма мислех, че състоянието, в което се намира държавата, се дължи на системата. Както видяхме, освободихме се от системата. Въведоха се демократични порядки. Въпреки това нещата се променят много бавно и не винаги в положителната посока. Излиза, че това не се дължало само на комунистическата система, а и на общата психология на българина. Смятах, че системата е виновна българският народ и нашата държава да не бъдат между първите по благосъстояние нации. Може би сте забелязали, че докато бях в изпълнителната власт, аз работех денонощно. За българските управници непременно трябва да се напише един наръчник как да управляват при наши условия, тъй като ставаме свидетели на всякакъв род кризи и бедствия. Погледнато реално – най-закономерни явления – сипе се сняг, вали дъжд, духа вятър, които се представят като грандиозни бедствия. Това показва, че хората влизат във властта, без да знаят и “А”-то на управлението. Трябва да си го признаем, ако искаме да имаме някакъв напредък. Като народ имаме черти в характера, които не ни позволяват да превръщаме добрите намерения в действителност.

– Какви?

– Не сме целеустремени. Не сме достатъчно работливи.
Не сме достатъчно впечатлителни. Да не говорим за реда и чистотата около нас.

– Значи тези, които управляват държавата, не са достатъчно работливи…

– Категорично не! Може да има на 10 човека по един оптимално работлив. Но това не означава, че всички са работливи. Забележете, още при социализма се виждаше ясно, че всяка една икономическа единица, предприятие или отдел, се крепеше на малцина инициативни и работливи. Другите бяха електрони, които обикаляха или правеха интриги. След промяната се вижда, 20 години минаха, а това е като че ли общо състояние на нацията. Не може – говоря за управниците на всички нива – примерно улиците да не са осветени. Не може колкото повече се ремонтират, толкова по-зле да стават. Не може да живеем в тази невъобразима мръсотия. Не може да търпим най-дребни тарикати всеки ден да ни демонстрират, че могат безнаказано да ни ограбват, тероризират и отчайват. Не може само на една софийска улица да има повече дупки, отколкото в целия Европейски съюз. Това е самата истина! Всички, които са ходили в страните на ЕС, го знаят.

– Какви проблеми виждате вие днес?

– Меко казано извършена е груба грешка с концесията на чистотата на София, и не само на София. Дадена е на фирма, управлявана от хора, на които е достатъчно да се прочете биографията, за да се види, че чиста и подредена София е последната им грижа в живота. Много са шофьорите, много са барманите, много са снабдителите, много са хората със съмнителни професии, на които бяха продадени или дадени основните средства за производство в държавата. Да не отваряме дума за търговията, и там е една… Когато се става кмет, в това число и на София, трябва да се знае, че най-важните задължения на градоначалника са: да се поддържа редът и чистотата в селището, да се отоплява населението, да има вода, да има училища, здравеопазване. Всичко останало е второстепенно. Какво означава да се приватизира чистотата на една една община, водоснабдяването, електроразпределението, топлоподаването. Казано с две думи – означава да приватизираш частично бюджета на общината, за другите дейности си е чисто харизване на инкасото (парите) на цял град, община, учреждения. В страни като нашата – с неукрепнало гражданско общество, с достатъчно продажна, подкупна администрация, където роднинските , приятелските, партизанските връзки на всички нива са водещи не от вчера, а от 1878 г. – приватизацията се изражда в чист грабеж и безотговорност.
Затова е измислена държавата, общината, за да бъдат защитени обществените интереси. За това се събират и данъците. Не да отиват за скъпо платени чиновници. Частният сектор трябва да обслужва ефективно обществения интерес и когато влезе в противоречие с него, държавата, общината са длъжни да намерят начин за възстановяване на необходимия баланс.

– Къде е балансът?

– Общинарите и депутатите, трябва да балансират разликата между интересите на обществото и на индивида. А не по принцип да се радваме, че сме избрали Стефан Софиянски, Янчулев или Бойко за кмет. Не може да нямаш философия за управлението, да не познаваш историята си, да не познаваш психологията на народа си и да ставаш държавник. Не може да не познаваш статистиката на държавата и нейната икономика и да искаш да бъдеш министър, защото сутринта като си се събудил, това ти се сторило много приятно и сладко. Знаете ли, какъв е големият проблем? В медиите всичко се изнася, всичко се казва. Но в България няма обратна връзка между казаното, написаното и тези, които взимат решенията. Който познаваше администрацията при социализма, знае, че всеки критически материал отиваше до институцията, за която се отнася и се търсеше отговорност. Не може да излезе критичен материал във вашия вестник и никой да не му обърне внимание…

– Е, чак никой. Потърпевшите му обръщат внимание… Читателите коментират.

– Пак говорене. Затова не виждам смисъл от говоренето пред медиите. Само си изтощаваме нервната система, без да има кой да ни чуе. Не може да излезе един критичен материал и те да казват – този материал бил за прокуратурата. Няма такова нещо. За думите си всеки е длъжен да носи отговорност като държавник. Както носи отговорност подчиненият, така да носят и началниците. В България в момента съществува съвършена форма за насилие от страна на администрацията върху гражданите. Отговорността е еднопосочна.

– Бихте ли се хванали отново с управлението в държавата?

– Едва ли, сега ако си патриот и честен е много по-лесно да се управлява… Имам толкова много въпроси. Да вземем „Пътния фонд“ или Главна агенция „Пътища“, например. Само отворете сайта им и ще видите, че са 2 600 служители. Колко са първокласните пътища – 3 000 км. С второкласните и всички останали са 30 000 км. За първокласните се пада на човек по километър да контролира. Като разделим на дните в годината, излиза всеки служител да следи по 2,5 – 3 метра на ден как се поддържат, ремонтират.

– Не им стигали снегорините и машините. Не видяхте ли как ни затрупа снегът след Нова година?

– В България няма мисъл, отговорност. Няма желание да се работи така, че да изпитваме естетическа наслада от стореното. Как ще им стигнат снегорините като изпълнителният директор на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” превеждал пари на баща си, на майка си, на брат си, на братовчед си… и на цялата рода и познати от Сливенско. Как да контролира човека, като дава на себе си парите? И недейте да мислите, че така е само във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Навсякъде се преразпределят средства. Има някои незначителни изключения, но те са само за прах в очите!

– Вие влязохте във властта…

– На 30 декември 1992 г. В 17 часа положих клетва в парламента. Ситуацията тогава беше патова: газът от Русия намален, Топлофикация няма гориво. Половин София без вода, влаковете спрели, защото няма нафта. Режим на тока – 3 часа без, 2 часа има. В това правителство влязох в последния момент. И им показах как се работи. Каквото искат да казват, не са се измъкнали от това, което аз започнах. За една седмица почистихме гарите, отменихме режима на тока, газ пуснах, пароподаването на София заработи нормално, влаковете тръгнаха…

– Как го направихте?

– Едно предишно правителство беше номинирано на 20 декември 1991 г. Възловите министри отидоха във Велинград и се веселиха приятно 10 дни. Това да не се започва работа по проблемите на държавата още от първата минута, си е чиста проба пир по време на чума. Аз след клетвата в Парламента на 30 декември веднага потеглих за Булгаргаз. Пристигам, директорът Попов го няма. Влизам в диспечерския пункт, заместник директорът г-н Беловеждов пристига. Обръщам се към него и диспечера и им заявявам: „Засега аз съм диспечер на България – каквото нареждане дам, то ще се изпълнява.“ Презумпцията ми беше – да насоча газа към София, защото на 31 декември всички са по домовете си, ако парното е слабо, ще включат електрическите печки, товарът за цялата страна ще нарасне неимоверно (в случая около 1200 Мвт) и неминуемо ще последва събаряне на на енергийната система. Така както ставаше в предходните 15 години. Включително и при четирите демократични правителства преди аз да поема енергетиката. Много лесно забравяме: през 1992 г. бяхме стигнали до режим 3 часа без – 2 часа с електрозахранване.

– Защо? Какви бяха причините?

– Причините бяха чисто политически и безотговорно некомпетентно управление на държавата и структурите. За кратко време наредих да се намали или прекрати, където позволява технологичният режим, газозахранването на десетки предприятия, включително ТЕЦ-ове, на Кремиковци, „Стомана“ – Перник. По този начин осигурих необходимото налягане и количество газ за София и предотвратих неизбежния срив на енергийната система на страната. А софиянци и останалите български граждани прекараха Нова година на светло (оттогава до днес в България не е имало режим на тока). Ако и аз като всички се бях прибрал в дома си след клетвата в Парламента, със сигурност щяхме да изкараме поредната Нова година на лоени свещи. Трябва да се знае – в нашата държава са взели връх и се разпореждат с икономиката параикономически образувания.

– Параикономически образувания?

– Те се създадоха поради слабостта на държавните структури през последните 20 години, безпардонната, сервитьорска, гарнирана с корупция приватизация – самоцелно заради самото раздържавяване и задоволяване на партизански и в много случаи криминални намерения. В онази декемврийска нощ не се бях свързал с руското и украинско ръководство, за да разбера, че газоснабдяването не е спирано по нареждане на държавните ръководства на двете страни. Това си беше чисто нашенско криминално деяние, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да бъде принудена да купува течни и твърди горива за стотици милиони долари. Представете си до какви нива беше стигнала криминалната стопанска престъпност. И така беше почти в цялото стопанство, митници, МВР, Министерство на външните работи, търговски организации. Безцелно бяха обиждани болшинството специалисти. Получи се ситуацията на безвластие и едновременно на организирано отмъщение. И днес България страда и още години ще страда от безсмислените безобразия. Станахме свидетели на грандиозните злоупотреби на тъй наречените нови и млади хора.
В края на 1992 г. „Люлин“ – 200-хиляден, град беше оставен 5 дена без вода. Помпа нямало. Отидох в управлението на ВиК и наредих да сме свържат с директора на Електроимпекс да намери начин да осигурят помпа и до 12 часа да пуснат водата. Оттам – в АЕЦ Козлодуй. А там – тежко ви и горко… Леш. На 22 септември 1992 г. беше изгоряло захранването за собствени нужди на АЕЦ-а. Трансформаторът надут като хлебарка. Влизам. Тогава атомната централа беше като кланица – шкафове за управление отворени, бюрата и пултовете за управление надраскани… До 1 часа през нощта давах нареждания: за 10 дена електрозахранването за собствени нужди да се възстанови. Взехме решение как да работят 5-и и 6-и блок. Тръгвайки от АЕЦ-а чувам по радиото: започва да вали сняг. Управлението е 24 часа в денонощието. Имаш телефон, можеш да управляваш отвсякъде и по всяко време (стига да знаеш какво да наредиш – не е достатъчно да кажеш: свършете това, а да им кажеш как да го свършат. Българските началници постоянно изказват доводи как задачата не може да се реши: или пари нямало, или машини, или проекти – с компетентно говорене нали виждаме как всичко, което другите държави свършиха преди години, ние продължаваме да кретаме на опашката и отлагаме всичко за бъдещето.

– Нали Емел Етем от разстояние даваше нареждания по време на зимната криза…

– Пратила била писма на областните и кметовете…Какво значи писмо? На българския началник любовно писмо да му пратиш, няма да ти обърне внимание. Ако не му звъниш и не му сложиш срок, ако не го проконтролираш и не го предупредиш, че ще има административни наказания, ако не свърши качествено работата, той никога няма да я свърши. Затова има такава закономерност – допускаме все едни и същи грешки и все сме неподготвени. Да се хванат Емел Етем, Мутафчиев и Гагаузов и да отидат до Димитровград, в Сърбия, да видят как гарата им е подредена, да видят реката как е почистена. Нима тук хората са по-лоши? Погледнете гарите у нас на какво приличат, реките на какво приличат, задръстени от боклуци, найлонови торби по дърветата, пътищата на какво приличат. Нима не можем да си почистим и подредим къщата? Не може един министър на бедствията и авариите да се оправдава: „Аз им съобщих, но те…“ Ако бях на мястото на Станишев, да слушам Емел Етем и Гагаузов и цялата компания как говорят, разпускам ги и отивам на избори. Излизам пред българския народ и казвам: “Скъпи ми народе с тези министри, дето ходят като слепци и нищо не виждат по пътищата, по-добре да отида на избори.” Сега щели да правят енергиен холдинг. И какво от това? България в момента няма стопанин. Слагат някого начело и каквото стане… нали сме в ЕС. И 10 холдинга да направят… ще стане като едно време. Комунистите се събираха на пленум, на който най-важното решение беше кога ще бъде конгресът. А на конгреса най-важното беше взетото решение за следващия пленум.

– Защо си тръгнахте тогава? Защо напуснахте властта?

– По чисто политически причини. Не можете да си представите за какво ставаше дума. Та даже жена му на проф. Беров (б. р. – тогавашният премиер) казваше: “Ах, Нейчо, аз да съм министър-председател и ти да си ми заместник!” Беше се уплашил. Обстановката беше ужасно жестока. Но това е тема за друг разговор. В управлението дефакто не беше нито СДС, нито БСП. Всички партии бяха прояли и прояждаха държавата и я правеха като швейцарско сирене.

– От какво беше проядена?

– Почти всички партии, особено големите, включително и тъй наречените профсъюзи, обществени организации, правеха това, което не трябва. Беров до последния момент съжаляваше, че ми позволи да напусна… Така се е изказвал. Волю неволю ситуацията, която се създаде, осигури влизането на България в ЕС.

– Как? Нали беше още 1993 г.?

– Много малко хора разбираха тогава, че бъркотията и глупостта на тогавашните югославски политици ще създадат реална предпоставка за България и Румъния да стнат членове на ЕС в този срок. Както и да звучи, България и Румъния нямаше да се справят с изискванията. Ние нямахме интелектуален и организационен капацитет. Икономически капацитет. Ние тръгнахме по пътя на разрухата. Познавам хора от управлението, които не разбираха условията за влизане в Европейския съюз. Самият факт, че до ден днешен се търсят варианти и толкова пара изпуснаха, за да не закриват АЕЦ “Козлодуй”, безмитните магазини по границите, акцизните стоки, акцизите за алкохол и т.н.

– Защо да не търсят?

– Защото е взето решение. Не можеше да останат да работят 1 до 4 блок – това беше условие, което ни беше поставено категорично. Има силно обществено настроение против атомната енергетика в Европа. Да имаш един много важен член на общия пазар, който е абсолютно против развитието на атомната енергетика, като Гърция. Ако си прозорлив политик, само попитай колегите си външни министри, имаш ли шанс. Да не споменавам икономическите условия. На това отгоре имаше решение за закриване на всички агрегати от този тип в Европа (б. р. – става дума за ядрените реактори първо поколение, каквито са блокове 1-4 на „Козлодуй“) .
За да влезем в Европейския съюз, всички правителства досега свършиха своята работа, която беше необходима, но не беше достатъчна, за да докараме държавата си в синхрон дори като една Хърватска. Ако не беше станала войната, сега Югославия щеше да бъде вътре, а ние отвън да чакаме, още да се изграждаме.

– Не ни ли попречи югоембаргото. Не срина ли икономиката ни… Товарите трябваше да ни заобикалят…

– Нашата икономика? Сринало я ембаргото? Това е само пропаганда. Нито една държава в региона не зависи от ембаргото – само Македония, защото Гърция я блокира тогава заради името. Нима ти спряха морския път, нима ти спряха движението на влаковете през Сърбия? Те се движиха продължително време, имаше само забрана за износ на стоки за Сърбия. Колко е сега износът за Сърбия? Колко беше при комунизма? Търговията ни 85% беше насочена към Съветския съюз, а след 90-те години бавно се ориентира към ЕС и съседните Турция и Гърция.

– Но ви обвиниха, че сте нарушавал югоембаргото, докато бяхте транспортен министър?

– По мое време нямаше ембарго. Търговията със Сърбия беше на разрешителен режим… Това е тъмна история… Да оставим тази дълга тема за друг път.

– Кажете защо?

– Не могат да ме разследват за 1994 година. Тогава аз не съм министър, а депутат. Да ме разследват за думи, които съм казал. С мен започнаха да се разправят, когато България трябваше да започне преговорите за влизане в ЕС, за да се покаже, че се прави нещо.

– Г-н Неев, каква е тази история с досието ви, което обявиха?– Всичко това е едно недоразумение. Може някой да си е правил нещо от мое име, но с мен никой не е говорил на тази тема, за пръв път и аз като вас научих за това досие от вестниците. Ако се направи очна ставка пред овластената комисия, ще се разбере поне един от методите на работа в ДС . В случая вариантите са два – или има нещо комично, или е правено с добри намерения: с офицера от ДС Любомир Янков се познаваме от 1974 г. (тогава той още не е бил служител на ДС). Любомир Янков и до ден днешен на тази тема не е говорил с мен. А какво е правил от мое име без мое знание, той ще каже, сигурен съм. Но да замисли това – на човек, който е пръв приятел на брат му – едва ли го е правил с лоши намерения. Нека да не гадаем, ще се видя с Л. Янков и истината ще ви бъде съобщена.