Сбогом, Бебел! Отиде си Жан-Пол Белмондо, великолепният
Едно свещено чудовище на киното и театъра си отиде. Жан-Пол Белмондо, известен като „Бебел“, почина на 6 септември на 88-годишна възраст.
„Сезар“ за най-добър актьор през 1989 г. и „Почетен Сезар“ през 2017 г., два пъти номиниран за Британската награда за най-добър актьор, „Почетна палма“ в Кан през 2011 г. и „Златен лъв“ за цялостна кариера във Венеция през 2016 г. Белмондо е активен актьор от 1950 до 2011 г.
Преди всичко той е един от най-популярните актьори в историята на френското кино, като близо 160 милиона души са гледали в киносалоните неговите комедии, трилъри, каскади или драми. От 60-те до края на 80-те години на миналия век той е шампион в боксофиса с филми като „Борсалино“ (1970), „Животното“ (1977), „Гиньоло“ (1980), „Професионалистът“ (1981), „Ас на асовете“ (1982) и др., които надхвърлят границата от 4 милиона.
Въпреки това физиката му не отговаря на естетическите канони на онова време. Син на скулптора Пол Белмондо и художничката Мадлен Рейно-Ришар, израснал в буржоазни парижки училища, той редпочита спорта: колоездене, футбол и най-вече бокс, който планира да превърне в своя кариера и от който наследява счупения си нос.
Привидната му непринуденост, дръзката му младост и бандитският му дух (Бедос, Рошфор, Мариел, Жирардо, Галабрю…) затвърдяват репутацията му на дилетант. Признат от публиката по време на конкурса в консерваторията, журито го кара да плати за отношението си и му попречва да влезе в Комеди франсез. Той се задържа на сцената с успехи в частния театър. Обича текстовете, думите и книгите. Не е изненадващо, че с течение на времето той прави толкова много адаптации…
Свещеник, маймуна или луд
Макар да не играеше в класиката, той е звездата на една Франция, която се намира в процес на промяна, въплъщение на младежта, която се стреми към свобода. Когато е привлечен от Жан-Люк Годар за филма „До последен дъх“ (1960), в който си позволява да импровизира, той няма представа, че филмът ще се превърне в еталон в седмото изкуство, в стълб на Новата вълна.
Пет години по-късно заедно с Годар създава незабравимия „Лудия Пиеро“. Но още от началото на кариерата си работи и с Клод Шаброл, Клод Соте, Виторио де Сика, Жан Бекер, Питър Брук… Той все още не е звезда, но е икона на авторското кино, приплъзва се между жанровете с гъвкавостта на котка, преминавайки от „Маймуна през зимата“ към „Сто хиляди долара под слънцето“ (Анри Верньой). Играе с Габен, Лорен, Моро, Бурвил, Лолобриджида, Деньов, …
Демонстриращ мускули или клоунади, загадъчен или блуждаещ, Белмондо снима много през 60-те години на миналия век – до шест филма годишно. Филмът „Човекът от Рио“ от 1964 г. предвещава бъдещата му кариера: смесица от екшън и комедия, този приключенски филм (вдъхновил Стивън Спилбърг за „Индиана Джоунс“) е първият му популярен триумф в киното.
Антигерои и отмъстители
След различни премеждия (на китаец в Китай), той все пак се стреми да се върне към по-дълбоките драми, дори ако те са по-малко гледани от публиката. Най-красивите си образи той открива при Луи Мал („Крадецът“), Франсоа Трюфо („Русалката от Мисисипи“), Клод Льолуш („Човекът, който ми харесва“, а по-късно и „Пътят на едно разглезено дете“), Ален Рене („Стависки“).
След „Великолепният“ (Le Magnifique) от 1973 г., разказ за писател, който живее в бедност и обогатява издателя си с романи в стил Джеймс Бонд, в които представя себе си като супергерой убиец на жени, Белмондо се отдръпва от авторското кино и се насочва към популярните филми, като сам прави каскадите си. Той се продуцира сам и натрупва състояние с успехите си. Овладява цялата верига, превръщайки се в компания, марка, повече от актьор. Винаги се е старал работата му като актьор да не личи. Преди всичко той е пластичен.
От края на 80-те години се завръща с успех на сцената. Играе Жан Валжан в съвременната версия на „Клетниците“, забавлява се с Ален Делон във филма на Патрис Льоконт и започва да работи върху научна фантастика със Седрик Клапиш… През 2001 г. инсулт го парализира частично и го принуждава да си вземе почивка.
Освен че има рядко срещана филмова биография с широка и разнообразна тематика и нестихваща популярност в продължение на 60 години, Жан-Пол Белмондо е изключителен актьор, чиято игра е много по-нюансирана и фина, както и ефективна и креативна, отколкото може да се предположи.
Секси преди времето си, cool, когато това още не е модна дума, Белмондо се превъплъщава в герои, антиинтелектуалци и смелчаци, без да се интересува от имиджа си, понякога работи по инстинкт, предпочитайки да играе с приятелите си или да си партнира с най-красивите актриси в своите филми. „Той може да играе аристократ или обикновено момче, интелектуалец или гангстер, свещеник или клоун с еднаква достоверност и естественост. Тази универсалност е такава, че Жан-Пол може да изиграе дори мъж, обичан от жените, съблазнител, или напротив – мъж, отхвърлен от тях“, обяснява Франсоа Трюфо.
По френски медии