Гвинейският конфуз на Китай
В малката африканска страна Гвинея стана военен преврат. И той бе удар по големите геополитически интереси на Китай.
Склад за боксити
В Гвинея се случи едно на пръв поглед банално африканско събитие. Местният президент Алфа Конде, дошъл на власт по демократичен път – с първите в страната демократични избори, реши да се превърне в диктатор и законодателно си разреши да напусне въпросната власт само с краката напред.
Това не се хареса на мнозина и недоволството на местните елити в съчетание със социално-икономическите неуредици (на първо място поскъпването на храните и не само) доведе до военен преврат. Извърши го местният полковник (твърде високо звание в африканските страни) Мамади Думбуя, който формира хунта, суспендира конституцията и обяви извънредно положение. До нови избори някой ден.
Превратът може би нямаше да привлече внимание, ако Гвинея бе обикновена африканска страна. Но тя не е такава – превратът там може да предизвика големи геополитически сътресения.
Защото на гвинейска територия са разположени огромни, много богати залежи от боксит – руда, от която се получава алуминий. Според оценки една пета от световното производство на алуминий е обвързано с гвинейските боксити; суровината е твърде значима и за алуминиевия отрасъл на Русия.
Под далеч по-голям въпрос обаче се озоваха интересите на Китай. За никого не е тайна, че Пекин разглежда Африка като собствен склад за ресурси – селскостопански и минерални. И специално място в този склад е отредено на Гвинея. Китайците изкупиха съществен дял от местните бокситни находища и към днешна дата доставките от Гвинея осигуряват 55 на сто от целия китайски внос на боксити (още 31 на сто се падат на Австралия, а 14 процента идват в Китай от други източници).
Нещо повече, Китай насочва интерес не само към бокситите в Гвинея. Пекин възлага големи надежди върху Симанду – огромно находище на желязна руда, чието разработване би помогнало на Китай да намали зависимостта си от вноса на желязна руда от Бразилия и Австралия. Китайците изкупиха вече голяма част от това находище, но не могат да започнат нормален добив и износ заради проблеми с местните чиновници. Пекин срещна проблеми, независимо че бе изградил ефективна комуникация с Алфа Конде (вече бившият президент бе наричан прокитайски, че и отгоре).
Китайците нямат подобни контакти с Мамади Думбуя, затова пък такива има основният конкурент на Китай в битката за Африка – Франция. Полковникът е служил във френския Чуждестранен легион. Сега впрочем мосю Думбуя заяви, че не се кани нито да преразглежда договори, нито да спира добива на боксити. Нищо чудно обаче, щом се позакрепи, да промени тази позиция.
Ще се наложи ли Пекин да прави политика?
Събитията в Гвинея всъщност не просто хвърлят светлина, а осветяват с прожектори ахилесовата пета на цялата африканска политика на Китай. Пекин налива в Африка десетки милиарди долари, инвестира във всички икономически сфери (дори строи училища), но принципно отказва изобщо да се меси във вътрешните работи на страните, включително във възпитанието на нови елити. Защото не може (КНР няма идеология, привлекателна за външни потребители), пък и не желае – Пекин също като Москва подкрепя идеите за суверенитета.
Тази политическа скромност на Китай, от една страна, се харесва на управляващите елити, но от друга страна прави китайските интереси уязвими в случай на преврати или даже легитимна смяна на властта. Да, бюджетът на Гвинея до голяма степен зависи от търговията с КНР, но американците примерно са напълно способни да компенсират евентуалните загуби.
Наистина американците не говорят за това в момента. Също като Европа Щатите осъждат преврата. По думите на говорителя на Държавния департамент Нед Прайс, „превратът може да ограничи възможностите на САЩ и другите международни партньори на Гвинея за подкрепа на страната, тръгнала по пътя към национално единство и светло бъдеще за гвинейския народ“. Тоест – в превод на наш език – САЩ заплашват да замразят всяка помощ за Гвинея, докато не проучат доколко ще е приятелско за тях новото правителство. И ако то се окаже приятелско, Гвинея и нейните боксити ще бъдат много внимателно декитаизирани.
Колкото до Пекин, той няма нито техническа възможност да защити със сила интересите си, нито пък – нещо къде по-важно – политическа воля за такава защита. Както впрочем и възможности да компенсира своя внос от Гвинея. Отношенията на Пекин с Австралия са крайно обтегнати, тези с Индонезия – друг голям доставчик – също са трудни. Затова Пекин навярно ще се наложи да преразгледа африканската си политика. Докато все още има такава.
БТА