Атаките от 11 септември: Благодат за следенето и проклятие за правата

Атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ предизвикаха приемането на нови закони за сигурност в страната и продължителна кампания за изкореняване на международния тероризъм, която имаше широки последици – от възхода на технологиите за следене до бежански кризи.

Според оценки на проекта „Цената на войната“ на университета „Браун“, които не вземат предвид „високата социална цена“, водените около 20 години войни след 11 септември са стрували на САЩ повече от 8 трилиона долара и са причинили смъртта на повече от 900 000 човека.

Атаките от 11 септември поставиха началото на ера на засилено следене, нарушения на човешките права и масови разселвания по целия свят. Социалните и икономическите последици вероятно ще продължават да бъдат усещани с десетилетия напред, смята активисти и учени.

Ето и някои от най-големите глобални въздействия:

Засилено следене

Борбата с тероризма стана оправдание за приемането на нови закони за сигурност и следене от страна на правителствата, като се започне от масово събиране на данни до все по-широкото използване на на инструменти с изкуствен интелект.

Неотдавнашните разкрития, че шпионският софтуер „Пегас“ е бил използван от десетки държави за следене на десетки хиляди хора чрез достъп и експортиране на съобщения, снимки и имейли в техните мобилни телефони без тяхно знание, подчертаха заплахата.

Атаките от 11 септември бяха „преломен момент“ и мотивираха САЩ да изнасят високи технологии, включително оборудване за наблюдение, каза Стивън Фелдстийн, старши сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“ във Вашингтон.

Според Фелдстийн преразглеждането на глобалната сигурност след нападенията включваше „подновяване на инвестициите в инструменти за следене, събиране на данни, проследяване и мониторинг“.

„И точно когато правителствата обмисляха още начини за следене на потребителските данни и проследяването на отделни лица, обществото започна много повече да разчита на интернета и електронните комуникации. Това направи още по-примамливо – както и неизбежно – правителствата да приемат нови форми на наблюдение. „Наследството от 11 септември продължава да живее в появата на напреднали мерки за следене и дигитално проследяване, които здраво се утвърдиха по целия свят“, добави той.

Масови разселвания

Най-малко 37 милиона души са избягали от домовете си по време на осемте войни с най-много насилие, които американската армия е започнала участвала след 2001 г. в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и Йемен, според проекта „Цената на войната“.

Действителното число вероятно достига 59 милиона, според изследователите, които отбелязват „неизчислимата вреда“ нанесена на отделни лица, семейства, градове, региони и на цели държави, както във физически, така и в социален, емоционален и икономически аспект.

По данни на ООН само в Афганистан има около 5,5 милиона вътрешно разселени лица, а около 570 000 бяха разселени тази година с ескалирането на боевете преди превземането на Кабул от талибаните на 15 август.

По-малко от 1 процент от бежанците се преселват всяка година, по данни на ООН, според които в края на миналата година е имало 20,7 милиона бежанци, чиито съдби будят безпокойство.

„Наблюдава се повече ксенофобия и засилване на настроенията срещу бежанците в световен мащаб след 11 септември“, каза Самир Патил, член на „Гейтуей хаус“, мозъчен тръст, базиран в Мумбай.

„Държави също така използват националната сигурност като оправдание за затягане на контрола на границите си и за да направят по-трудно за гражданите на някои страни да получат убежище“, добави той.

Нарушения на правата на човека

„Войната срещу терора“, обявена от Вашингтон след атаките от 11 септември, подхранва подкопаване на гражданските свободи и човешките права по целия свят, казват активисти и изтъкват нарастващата загриженост относно законността на масовото следене и защитата на личния живот на гражданите.

Правозащитни групи твърдят, че правителства използват борбата с тероризма като оправдание да затягат или приемат закони за борба с инакомислието, да арестуват хора, смятани за заплаха за националната сигурност, като тези мерки са непропорционално насочени срещу активисти и малцинства.

„Атаките от 11 септември сериозно нарушиха баланса между правото на личен живот и сигурността“, каза Фелдстийн. „Политиците твърдят, че борбата с тероризма по начин, който сметнат за необходим, е по-важна от защитата на правата на гражданите. Правителства се възползваха от тревожността на Америка след 11 септември и използваха заплахата от тероризъм, за да прокарват собствените си репресивни програми“, добави той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.