Накъде ще текат доларите по тръбата край Бургас и какви ще са последствията

Танкер се пълни с петрол на кея в Приморск. В Бургаския залив обаче няма да се пълнят танкери, а ще се разтоварват по много по-рисков метод. Снимка: авторът

С какво заплашва Бургас и Черно море нефтопроводът до Александруполис? В медиите се вдигна много шум, бургазлии участваха във вял референдум, но накрая пак не стана ясно какъв точно е проблемът.
Представители на местните власти, екологични и неправителствени организации, централни и регионални медии и общински съвети бяха поканени на посещение в порт Приморск, Русия, с цел да се успокои общественото мнение в България, като видят терминалите, петролните съоръжения и мерките за безопасност. Уви, след визитата съмненията за екологичните последствия се увеличиха, вместо да намалеят.
Посещението бе по покана на Международната проектна компания за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис и „Балтнефтепровод“. Там бяха областните управители на Бургаска и Ямболска област и много кметове на общини, откъдето ще минава тръбата.
Град Приморск се намира на около 120 км на север от Санкт Петербург. „Спецморнефтепорт“ (Специализиран морски нефтоналивен терминал) е част от акционерното дружество „Транснефт“, което е изцяло държавно. Терминалът им в Приморск е едно от най-охраняваните места. Това е стратегически обект и поради тази причина достъпът до него е ограничен. Навсякъде има униформени и цивилни патрули, наблюдателни камери. На пилоните на красивата административна сграда бяха вдигнати знамената на Русия и България. В чест на бъдещия партньор.

На територията на терминала има няколко съоръжения – резервоарен парк с помпена станция, пристанище – или пирс (кей), както го наричат тук, и екологична лаборатория. Началникът на екологичната безопасност Юрий Николаевич обясни, че капацитетът на тази станция е 2 490 куб. метра петрол за 24 часа. Докато ни развеждаше из красивите стаи на лабораториите, той обясни, че основната им задача е контрол на баластните води на танкерите, но тук се пречистват и дъждовни, и битови води от територията. Взимат проби от техните резервоари на кораба и се изследват. Ако са в нормите, им разрешават да ги изхвърлят в морето, ако не – източват ги в тяхната пречиствателна станция. От хилядите обслужени морски съдове само на 22 танкера не са разрешили да изхвърлят вода от баласта си.
Компанията „Транснефт“ е взела решение за допълнителни и по-строги екологични мерки заради уникалността на Финския залив. Затова такъв строг контрол се прави само в това пристанище, никъде по света, увери началникът. Той съобщи, че техният порт е получил признание за най-екологично безопасен в света. Това е станало на международен конгрес в Москва, където са участвали 36 пристанища от целия свят. Сертифицирани са от германска фирма.
На въпрос дали и в Бургас смятат да изградят такава лаборатория, той отговори, че не може да го има без нея.

Големите резервоари

Във високата част на терминала са разположени 18 снежно бели резервоара с надпис „Огнеопасно“ и логото на „Транснефт“. Обемът на всеки е колкото товара на 2 500 тира, или 920 хил. куб. метра. Около тях има постови, въоръжени с калашници.

Терминалът в Приморск. Снимка: авторът

За пълненето на един 150-хиляден танкер се използват три резервоара, това става за часове. Цялата система от резервоари е опасана с датчици, които дават информация в командната зала, където на голям екран се следи всичко – от потока на пълнене на танкерите, налягането и се стигне до температурата на въздуха.
Резервоарите имат автоматизирана система за пожарогасене и ако възникне огън на един от тях, на съседните се включва автоматично система за оросяване. В съседство има държавна служба за извънредни ситуация. Няколко пожарни автомобила Зил и Камаз са в бойна готовност непрекъснато.

Манук Манукян, председател на Инициативния комитет против петролопровода, каза: “Терминалът, който видяхме, е върхът! Но няма нищо общо с това, което ще се прави в Бургас. Нас ни докараха тук, за да разгледаме нещо, което въобще не ме интересува. Това е изходният терминал, който ще бъде в Александруполис. Съгласих се да дойда, защото ни казаха, че тук ще има буй. Аз дойдох да го видя. И какво? Кей. Аз мислех, че ще видим как се прави буй с тръба, а видяхме едно съоръжение, което ще бъде в Гърция, а не в Бургас. Там ще има рафинерия, а гръцки танкери ще товарят и ще носят нефт в Триест, Италия. И гърците затова изведнъж млъкнаха, защото явно ще печелят от това. А за нас какво остава? Не вярвам, че руснаците ще направят такова чисто съоръжение в Бургас”.

Избраха за Бургас евтиния и несигурен терминал

По света съществуват два основни технологични метода за обработка на танкери.
Първият е конвенционален. Корабът се швартова (закрепва) неподвижно за кея. По безопасен е, защото могат да се вземат мерки на три нива за ограничаване и ликвидиране на разлива. От този вид са нефтените пристанища в Западна Европа.
Вторият е от т.нар. буйове за едноточково швартоване. Това са плаващи метални съоръжения с четири котви. Танкерът се разтоварва с придвижвани по вода към него шлангове, изцяло в динамична среда. По-просто казано това е един маркуч, дълъг 200-300 м., през който минават 166 тона нефт на минута. Корабите и буйовете се движат под влиянието на вятъра и теченията, боновите заграждения за предпазване от разлив на нефт също. Те са високи 20 см над водата и 30 под нея. При вълнение нефтът може да мине под тях. Те са ефективни в закрити пространства, когато се връзват около кораба или за кея.
От буя до брега нефтът отива по тръбопровод. Във водата шланговете се влачат от катер и е възможно да се ударят в кораби. Тук има многобройни ръчни операции.
Колкото и минимална да е повредата, при авария се причинява разлив от 200 – 300 тона, в най-добрия случай. За четири пет часа може да достигне до бреговете на съседните общини в Черно море. Един тон петрол, ако не се събере веднага, на брега се превръща в 10 тона отпадъци от пясък, чакъл, камъни и други.
Този способ се използва, когато не може да се построи кей. Такива има във Венецуела, Нигерия, Ангола, в Персийския залив. В Европа са построени в Испания и Италия, но са много малки. Този метод е крайно неподходящ за затворения залив на Бургас.
Офшорният терминал е много по евтин и при него не може да се приложи един от фундаменталните принципи на безопасността – еднократно и двукратно дублиране на сигурността.

България не е сред печелившите

Русия е най-заинтересована, защото търси алтернативен вариант на Босфора.
Великата страна иска да продава нефт FOB Александруполис, а не FOB Новоросийск, както сега. Там ще има друга цена, по-висока. Тя ще си осигури алтернативно трасе за своя нефт в случай, че лошото време или несговорчивата Турция затворят Проливите. Защото с нефтопровода Русия прави същия байпас на Турция, какъвто направи със „Син поток“ на България. Такъв направи и на Украйна, а по дъното на Балтийско море ще направи и на Полша.

Танкерите, които ще разтоварват, са са капацитет 150 000 – 300 000 тона суров петрол. Едновременно по два всеки ден ще стоят в Бургаския залив на до 2 км един от друг. Буят е шамандура около 80 т, закотвена с четири котви към даното. Служи и като резервоар, разпределя петрол. В буя се вливат шланговете (тръбите) от танкера (оцветени в жълто). Те са свободно плаващи, по тях ще преминават по 10 000 т нефт на час. Петролът се влива в дънния тръбопровод под буя.

Специалистите се съмняват, че Русия има достатъчно нефт за тръбата. Когато се разпределяха дяловете и България и Гърция получиха по 24.5%, руснаците зададоха въпроса: „Вие имате ли нефт да запълните вашите дялове?“ Бяха ни посъветвали да се обърнем към Казахстан и да търсим нефт от тях или да си продадем дела. Този въпрос по-късно го смачкаха.
Освен това от Баку беше прекаран тръбопровод до Джейхан Турция на Средиземно море с голям капацитет и с това вече каспийският нефт има излаз.
За Гърция – инвестиции в милиарди, плюс стотици милиони печалба
В Гърция, в Александруполис се готвят да строят и рафинерия. Започнат ли да произвеждат горива, ще влизат и в България, защото сме в ЕС. Ще им разширяват и пристанището. Тогава всички товари от южна България, ще ходят там, защото няма митнически проблеми, а бургаското пристанище ще намали товаро-оборота си.
Гърция има най-големия танкерен флот, собственост на Лацис. Той ще превозва нефта от Александруполис. Изчислено е, че чистата печалба от разликата в навлата (транспортните разходи на корабите) и спестените разходи ще е над $100 млн. годишно, по сметки, направени на база декември – миналата година. Ето как осребряват гръцко-руската си дружба съседите и защо милиардерите Лацис и Копелузос лобират за тръбата. А ние ще продължаваме да се борим за титлата „Важен фактор в енергийните потоци“. Затова България си дава гърба през нея да мине тръбопроводът. От това тя ще печели около 35 млн. долара годишно от транзитните такси. В сравнение с милиардните инвестиции в Александрополис, ползата за страната е просто смешна. Няма да има и пристанищни такси от корабите. А в същото време България предоставя най-добри данъчни условия. Няма да облага с нищо, докато не се изплати тръбопроводът. България се задължава да гарантира кредитите, които тази компания ще тегли за изграждането му. Приходите ще бъдат около 1 хилядна от стойността на преминалия нефт.
Правителството няма сериозни аргументи за изграждането на тръбопровода, коментират противниците му. Главният довод е, че се вписваме в ЕС като зона на енергийни потоци. Това се разми в края на годината, когато ЕС определи приоритетите си за следващата година. Българският евродепутат Маруся Любчева се опита да вкара петролопровода в този план, но това не стана. Ясно е, че това не е тръбопровод, който дава на Европа нещо.
Легендата, че ще има 1000 работни места в тая тръбичка е абсурд, коментират специалисти. Тръбопроводът, който Нефтохим експлоатира от Бургас до Ихтиман, с 5 претоварни станции, включително и пълначи, има 200 души персонал.
Тръбата ще се проточи през девствената територия на Странджа – Сакар. Собствениците на земя се надяват да я продадат скъпо. Експертът Митьо Виделов обясни, че съгласно българското законодателство ще се отчуждава само земята, където ще има складове и помпени станции. За сухоземна част се учредява „право на преминаване“. На собствениците на земята се плаща еднократно обезщетение за ограниченията, които търпят, но запазват собствеността си.
От община Средец настояват по време на строителството на тръбопровода тяхната болница да обслужва работещите на строежа. От Тополовградска община се надяват при тях да има помпена станция, а в свиленградско – да вземат участие при строителството, поддръжката и ремонта на тръбата.

Евтим Цинцарски от Инициативния комитет, който организира референдума в Бургас:
„Аз наричам това военно занятие – разтоварване и товарене на нефт. Аз не съм човек, който се страхува от нефта. Работил съм 40 години в Нефтохим, от началник смяна до генерален директор. Бургазлии не са хора, които просто са се хванали на инат. Те са склонни на договаряне с правителството: какво ще се прави в екологично отношение и какво ще получат общините като компенсации, през които минава тръбата. Но правителството няма навика да се договаря“.

Танкерите за Западна Европа закъснявали, а България какво е виновна?

Като причина за реализацията на този проект се сочи увеличеният трафик през Босфора и опасността от екологична катастрофа. Този въпрос обаче е доста спорен, защото турците полагат много усилия да облекчат движението в пролива. В момента изграждат тунел под него и ще спрат фериботите. Закупили са система за 40 милиона евро, с която следят движението на всеки съд.
Въпросът със забавянето на преминаване на танкерите през Босфора, нас въобще не ни засяга. Това закъснение се калкулира в цената на петрола, която се плаща от потребителя. Защо Бургаският залив да губи от това, че някой танкер се е забавил 2-3 дни и то само през зимния период. Досега никой досега не разговарял с Турция по този въпрос.
Ако край Бургас се изгради буйова система за разтоварване на танкерите, които ще пълнят петролопровода, ще се наруши много сериозно безопасността за плаване в Бургаския залив. Ако се направи другата с кейове, ще има доста сериозни инвестиции.
В определен момент на пристанището и в резервоарите ще има 1 млн. тона нефт. Това е много рисково от всяка гледна точка.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.