ОАЕ – Израел: Последиците след една година нормализация

Израелска сонда край Хайфа. Снимка: грийнпрофет

На 15 септември миналата година Обединените арабски емирства и Бахрейн станаха първите страни от Залива, които официално нормализираха отношенията си с Израел. Насърчени от Съединените щати на Доналд Тръмп, Мароко и Судан направиха същото.

До миналата година Египет и Йордания бяха единствените арабски страни, признаващи еврейската държава, по силата на договори, които също бяха сключени под егидата на САЩ и които сложиха край на военните им конфликти с Израел.

Година след нормализирането си задаваме въпроса какво се случва с отношенията между Израел и новите му партньори в Залива, най-вече Емирствата?

Приоритет на икономиката

В контекста на коронавирусната пандемия Израел и Емирствата очакват да извлекат икономическите ползи от новия си меден месец. След нормализирането на отношенията двете страни сключиха голям брой търговски споразумения.

Оттогава броят на израелските компании в ОАЕ, работещи в сферата на изкуствения интелект, финансовите технологии и земеделието, се увеличи. Богатата държава от Залива не крие амбициите си в тези сектори.

Обемът на търговския обмен между Израел и ОАЕ достигна през август 500 милиона долара (над 423 милиона евро), без да броим инвестициите във връзка със споразумения в сферата на туризма, авиацията и финансовите услуги. „Основните предимства за Емирствата са икономически“, казва пред Франс прес Елхам Фахро, експертка от Залива, която работи за Международната кризисна група. Тези предимства са особено сериозни в „туризма, киберсигурността и културните и дипломатическите отношения“, изтъква тя.

Около 200 хиляди израелци са посетили Емирствата след нормализирането на отношенията, става ясно от данни на генералния консул на Израел в Дубай, най-привлекателното от седемте емирства, които са част от ОАЕ.

В сферата на отбраната, след нормализирането на дипломатическите отношения с Израел, САЩ се съгласиха да продадат на ОАЕ изтребители Ф-35 и дронове на стойност над 23 милиарда долара (близо 19,5 милиарда долара).

Скоро и Саудитска Арабия?

Има очаквания, че, след ОАЕ и Бахрейн, Саудитска Арабия, която е първата икономическа сила сред арабските страни, дом на най-свещените за мюсюлманите места и близък партньор на САЩ, също ще нормализира отношенията си с Израел. Рияд обаче отказва да направи това преди да е решен палестинският въпрос.

Въпреки това Израел и Саудитска Арабия имат общ регионален опонент: Иран. В този контекст е налице затопляне и засилване на неофициалните отношения помежду им, отбелязват анализатори.

„Малко е вероятно Саудитска Арабия на крал Салман да нормализира официално отношенията си с Израел“, прогнозира Хю Ловат, изследовател от Европейския съвет за международни отношения. „Ясно е обаче, че между двете страни има сериозен диалог в политиката и в сферата на сигурността“, казва експертът пред Франс прес.

Ако Саудитска Арабия реши да направи крачката, „тя ще го стори по собствените си условия и от вътрешни съображения“, отбелязва Елхам Фахро.

Що се отнася до другите страни от Залива, Катар и Оман също имат дискретни отношения с Израел, но не са обявявали намерения да ги официализират. Кувейт от своя страна е възприел твърда позиция на подкрепа на палестинската кауза.

Какви са последиците за палестинците?

Палестинците осъдиха споразуменията за нормализиране на отношенията с Израел и ги окачествиха като „удари с нож в гърба“, които ще легитимират окупацията на палестинските територии от Израел, която ООН възприема като незаконна.

Позицията на Емирствата е, че в замяна на споразумението за нормализиране на отношенията Израел е приел да се откаже от „анексията“ на палестински територии. Бенямин Нетаняху обаче беше заявил, че плановете са отложени, а не отменени.

През май новите арабски съюзници на Израел се озоваха в деликатна ситуация, след като разкритикуваха с различни степени на твърдост еврейската държава във връзка със сблъсъците, при които израелските сили за сигурност раниха стотици палестинци.

Насилието близо до свещената за мюсюлманите джамия Ал Акса, в окупирания от Израел Източен Ерусалим, бе провокирано от възможното изгонване на палестински семейства от един от кварталите на града, за да може на тяхно място да бъдат настанени еврейски заселници.

Според експертите обаче тези събития няма да се отразят в дългосрочен план на споразуменията за нормализиране на отношенията, защото „в тях не става дума за палестинците“, изтъква Елхам Фахро. „Те се основават на важни двустранни интереси, които всъщност нямат нищо общо с палестинския въпрос“, казва Хю Ловат.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.