Италианците – обречени на смърт заради боклуците

Пожарникари почистват горящ боклук на улица в Неапол на 8 януари. Кризата с отпадъците затрупа Неапол със смет, а министър-председателят Романо Проди даде четири месеца на бившия шеф на полицията Джани де Дженаро да реши проблема. Снимка: Ройтерс

Стълб от гъст и зловонен мастиленочерен пушек се издига към небето зад гниещите каравани и бараки на лагер номер едно, където малки циганчета шляпат боси в калта, а двама африканци се пазарят за използвани автомобили. Равните полета на Джулиано, на север от Неапол, са нашарени от покрити с пръст купища боклук, подобни на гигантски къртичини, и от натрупани във формата на пирамиди обвити в найлон бали с отпадъци. Това са т.нар. екобали, които чакат да бъдат изхвърлени. Мръсотията на управлявания от специален съвет лагер се допълва от гледката на над 100 боклукчийски камиона, подредени наблизо, до голяма преработвателна фабрика. Фабриката би трябвало да разделя отпадъците и да ги превръща в екобали, които се изгарят в произвеждащи електричество пещи. Някои от камионите обаче чакат по повече от ден, за да разтоварят миризливия си товар.

Както обяснява Рафаеле Дел Джудиче, водач на природозащитната лобистка група „Легамбиенте“, в това малко ъгълче на Италия е събрано всичко нередно, което причини последната криза с боклука на Неапол. „Екомафията продължава да си работи“, казва Дел Джудиче и описва как Камората (неаполитанската мафия) докарва отпадъци от цяла Италия, за да бъдат изхвърлени незаконно и евтино в бунищата на Кампания. Понякога, за да скрият произхода им и за да предотвратят евентуален анализ на токсичността им, платени съучастници палят гуми върху купищата отпадъци. Дел Джудиче е бесен на това, което нарича тихо съглашение между индустриите в по-уредената северна част на Италия да изхвърлят боклуците си на юг, където позициите на закона са крехки.

„В Италия няма смъртно наказание, но всички са обречени да умрат“, казва един от шофьорите на боклукчийски камиони, като сочи към спаружените зеленчуци на близката нива. Материал на сп. „Лансет онколоджи“ от 2004 година свързва токсичните отпадъци с високата смъртност и големия брой ракови заболявания в региона. По-подробно проучване, подкрепено от правителствената служба за гражданска защита през 2006 година установи „значително повишение“ на процента на вродените деформации и на раковите заболявания в някои части на Неапол и близкия град Касерта.

Отпадъците идват от металопреработвателната и химическата индустрии, от фабриките за обработка на кожи, лечебните заведения и мандри. Голяма част от боклуците се използват като торове. Понякога в отпадните ями попадат цели камиони, тъй като шофьорите им се страхуват да разтоварят замърсения товар.

В началото на януари левоцентристкото правителство на Романо Проди беше принудено да предприеме действия. Тогава в Неапол и отвъд него започнаха да се трупат планини от несъбран боклук, а гневни граждани влязоха в сблъсъци с органите за борба с безредиците, които се опитваха да отворят старите сметища. На помощ беше изпратена армията, но правомощията й бяха ограничени единствено до разчистване на улиците от боклука.

Тази последна песен в сагата, която избухва периодично през десетилетията, започна когато капацитетът на главните сметища, в това число и на това в Джулиано, беше изчерпан.

Камиони, натоварени с боклук от Неапол, слизат от ферибота в сицилианския пристанищен град Порто Емпедокле. Тонове италиански отпадъци пътуват всеки ден и до Германия, където се изгарят в екологични пещи. Снимка: Ройтерс

Две пещи за изгаряне на отпадъци, поръчани от правителството преди години, все още не са завършени и освен това не отговарят на стандартите. Преработвателните фабрики работят, но некачествено, смятат представители на властта. Повечето кметове на малки градчета не успяха да въведат разделното събиране на отпадъци.

Миналия месец съдът започна предварително изслушване на Антонио Басолино, управител на Кампания от левицата, както и на още 27 души, включително представители на местната власт и на управлението на големи компании, по подозрения в измами и злоупотреби със служебно положение във връзка с изхвърлянето на боклука. Те отрекоха да са извършвали правонарушения.

„Затова народът се бунтува“, казва Дел Джудиче. Местното население отказва да бъдат отворени нови сметища и се противопоставя на изгарянето на боклуците, тъй като вярва, че това ще доведе до ново замърсяване заради зле обработени отпадъци. „Това е истинската криза – хората не вярват на никого“. Не по-малко виновна е централната власт, която през 1994 година пое от местните власти управлението на отпадъците, назначавайки специален пълномощник по въпроса с боклуците.

Последният „цар на боклука“, назначен през януари, е Джани де Дженаро. Бяха му дадени 120 дни, за да оправи бъркотията. По време на досегашната си кариера като директор на националната полиция той прати много мафиоти в затвора. Де Дженаро е съгласен, че трябва да убеди хората, че боклукът може да бъде преработен в нещо полезно и безопасно. Междувременно той извозва около 600 тона екобали на ден за Германия, където те биват изгаряни в по-ефикасни пещи. Опитва да отвори отново за експлоатация някои сметища в Кампания. Центърът на Неапол е изчистен от боклуците, но предградията все още са затрупани.

На въпроса как така Камората все още успява да прилага престъпните си схеми на извозване на боклука, Де Дженаро отговаря, че преследването на престъпници не влиза в задълженията му. Но в този момент, с боксьорска войнственост, той ме стрелва с поглед от упор: „Мога да ви уверя, че властите са отдадени до краен предел на задължението да спрат престъпниците. Прокурорите следят дейността ми с повишено внимание“.

На следващия ден полицията в Неапол арестува един от 30-те най-търсени мъже в Италия – Винченцо Личарди, предполагаем водач на Камората в изстрадалия неаполски квартал „Секондилиано“, който по странно стечение на обстоятелствата не е заринат от боклук.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.