Германия: Голямото завръщане на социалдемократите

Победата на германските социалдемократи в парламентарните избори е признак за възраждането на една партия, смятана доскоро за доизживяваща дните си, която съумя да преодолее вътрешните си разногласия и да се възползва от объркването на консерваторите в края на ерата Меркел.

Според огласените днес официални резултати ГСДП печели с малка преднина, събирайки 25,7 на сто от гласовете, като изпреварва десноцентристите на канцлерката с техните 24,1 процента.

Освен това най-старата германска партия успя на този „изборен супер ден“ да запази престижното кметско място в столицата Берлин и да грабне близо 40 на сто от гласовете на местни избори в източния регион Мекленбург.

„ГСДП празнува своето възкресение“, констатира „Шпигел“. След участие в три правителства като по-малък партньор на консерваторите, водени от Ангела Меркел, социалдемократите разчитат този път да си върнат канцлерския пост.

Дълго време без ориентир

ГСДП измина дълъг път. Преди година анкетите ѝ даваха под 15 на сто одобрение и оракулите твърдяха, че партията вече няма да има политическо значение.

„Мнозина експерти смятаха, че с нея кажи-речи е свършено и тя ще остане в опозиция, за да ближе рани“, изтъква Суда Дейвид-Уилп от берлинския мозъчен тръст „Германски Фонд Маршал“.

Най-старата политическа сила в Германия, създадена през 1863 г., цели две десетилетия наистина приличаше на движение, изгубило посоката.

На първо място заради наследената – обременителна за „партията на трудещите се“ – политика с либерален характер, водена в началото на века от канцлера Герхард Шрьодер. Тя доведе до непопулярна реформа на трудовия пазар, която силно сви безработицата, но предизвика и нестабилност на работните места.

Разяждана от вътрешни спорове между лявото и центристкото крило, лишена от идентичността си заради коалицията с консерваторите, тя изглеждаше осъдена на провал.

Екзистенциалната ѝ криза се изостри след мъчителното поражение на парламентарните избори от 2017 г. (само 20 на сто от гласовете), а после и плесницата, получена на европейските избори през 2019 г.

И само поради липса на друга възможност за съставяне на правителство тя се реши преди 3,5 години да влезе пак във властта, сдружена с Ангела Меркел. Но партията напуска тази коалиция твърде разединена и отслабена.

В рекорден срок партията се раздели с двама председатели, а през 2019 г. постави начело тандем от неизвестни лица, дошли от лявото крило, за да парира амбициите . . . на центриста Олаф Шолц.

Движението, може би в търсене на спасение, завъртя кормилото наляво, както направиха преди време лейбъристите във Великобритания и социалистите във Франция, но в крайна сметка „другарите“ избраха за свой кандидат финансовия министър и вицеканцлер Олаф Шолц, сдобил се с ореол на добър управленец.

Защото историята показва, че в Германия изборите се печелят от центъра. Успехът вече е факт, още повече, че германската радикална левица вчера беше разбита.

Победата на ГСДП повдига малко духа на европейската социалдемокрация, изпаднала в криза. Тя се позиционира като сила, която ще управлява Германия, както управлява вече Швеция, Дания, Финландия, а скоро може би и Норвегия.

Изпитание за единството

В такъв случай, макар и да няма тяхната харизма, Олаф Шолц ще влезе в пантеона на канцлерите от ГСДП от следвоенния период – Вили Бранд (1969-1974), бащата на дипломатическото отваряне на Изток, Хелмут Шмит (1974-1982) и Герхард Шрьодер (1998-2005).

Той е изправен обаче пред едно препятствие: ще се запази ли единството на партията?

Лявото крило може да не хареса неминуемите компромиси с либералната Свободна демократическа партия (СвДП), които Шолц ще трябва да приеме, ако иска да формира коалиция с мнозинство, привличайки и еколозите.

СвДП, стояща по-надясно от партията на Ангела Меркел, например е против всякакво вдигане на данъците и облагане на най-високите доходи, докато ГСДП проведе кампания за данък върху богатството.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.