Преди наводнението

Европейските държави трябва да измислят спешни стратегии, за да се справят с последствията от промените в климата

Хавиер Солана, върховен представител за общата външна политика и сигурност на ЕС. Снимка: Ройтерс

Рисковете, които носят промените в климата, са реални, а отражението им вече може да бъде забелязано. По-голямата част от спешните призиви за хуманитарна помощ през тази година бяха свързани с климата. Рисковете обаче отиват отвъд хуманитарните кризи. Нито пък са “само” предизвикателство, свързано с околната среда, независимо колко неотложно и важно е то. Промените в климата носят и сериозен политически риск, и риск за сигурността, които засягат директно интересите на Европа. Затова трябва да се изправим пред тях заедно, като европейци.

През тази седмица заедно с Европейската комисия ще представя доклад пред държавните глави на Европа и правителствата им. Основната му теза е, че промените в климата вече имат силно влияние върху международната сигурност, а и занапред то ще се увеличава; затова спешно трябва да действаме и да защитим собствените си интереси.
Най-адекватният начин да гледаме на промените в климата е да ги възприемаме като средство за умножаване на заплахата: те засилват напрежението в рамките на и между държавите. Промените в климата заплашват да обременят държавите и религиите, които вече са крехки и предразположени към конфликти. Критичната величина е управлението. А как ще отговорят правителствата на влиянието на промените в климата зависи от това, как умеят да решават конфликтите днес.

Нека бъда ясен: като казвам, че промените в климата представляват риск за сигурността, подчертавам необходимостта да се придържаме към договореностите за намаляване на емисиите парникови газове. Не можем да се откажем от смекчаване на последствията или от пътищата за приспособяване към неизбежните промени в климата. Крайно важно е да постъпим така. Но това не е всичко. И смекчаването, и приспособяването трябва да вървят ръка за ръка с осъзнаването на заплахите за международната сигурност, които представляват промените в климата. И двете, също така, трябва да бъдат разглеждани като превантивна политика в сферата на сигурността.

Нека да подчертая само три от заплахите, които представляват промените в климата.

Конфликтът за ресурси е една от тях, особено там, където достъпът до тях е политически въпрос. Намаляването на обработваемата земя, често срещаният недостиг на вода, намаляването на запасите от храна и риба, все по-честите наводнения и продължителни суши са проблеми, които ще се влошават на много места по света. Недостигът на вода в частност може да доведе до размирици.

Фабрика за желязо и стомана в Хефей, Китай. Научните спорове за това, дали промените в климата съществуват, приключиха. Време е политиците да се хванат на работа, за да направят последствията по-поносими. Снимка: Ройтерс

Африка е най-уязвимият за промените в климата континент заради множеството конфликти и заради ниския капацитет за приспособяване.

Второ, растящата миграция. ООН предвижда, че до 2020 година ще има милиони мигранти заради околната среда, като промените в климата ще бъдат основната движеща сила. Подобни масивни потоци мигранти е много вероятно да засилят конфликтите в транзитните райони и държавите-крайна цел на мигриращите. Това може да доведе до по-голямо напрежение между различните етнически и религиозни групи и до политическа радикализация.

И трето, какво ще се случи с петрола, с газта и с риболовните ресурси, ако се променят границите и териториите, или ако изчезнат под водата? Могат ли да съществуват правата и отговорностите на една държава, ако тя няма територия, каквито са предвижданията за някои острови в Тихия океан? Какво ще се случи, ако Северозападният проход стане постоянно проходим? Ако подходим добре, това ще бъде огромна възможност. Но без договорена международна рамка, както е например случаят в Арктика, как да се преценяват и как да се взимат решения за териториалните претенции, политическото напрежение е обречено да расте.

Ако международната общност не успее да проумее тези заплахи мултилатералната система ще бъде изложена на риск. Най-засегнати от промените в климата не са онези, които са най-отговорни за появата им. Това може да разпали политика на негодувание: север-юг, но също така юг-юг, изправяйки един срещу друг големите замърсители срещу онези, които са най-засегнати. Накратко, геополитиката на климатичните промени ще се разпростре далеч отвъд околната среда и ще свърже стари проблеми по нови начини.

Какво предлагаме?

Първо, да увеличим способностите на ЕС да действа по темата: от наблюдение и ранно предупреждение до предотвратяване на конфликти, управляване на кризи и помощ при бедствия. Ако като част от ЕС приемем, че отражението на промените в климата върху сигурността е реално и че засяга собствените ни интереси, то тогава ще трябва да осигурим необходимите финансови ресурси.

Ще трябва също така да развием “въглеродната дипломация”. Трябва да направим по-фокусирано изследване и да анализираме съвместно с партньорите ни кои ще са горещите точки в областта на сигурността и как най-добре ще можем заедно да се справим с тях. Във всичките ни отношения – от Африка до Близкия изток, от Латинска Америка до Централна Азия и отвъд нея – трябва да сме все по-наясно с последиците от климатичните промени върху сигурността и да подготвим държавите, които ще бъдат най-сериозно засегнати.

Трето, трябва да проверим дали съществуващите правила на играта са “устойчиви на климата”. Повишаващото се ниво на моретата и топящите се ледове налагат да се реши засилващият се дебат за териториалните претенции, специалните икономически зони и достъпа до нови търговски маршрути. Има нужда да се затегнат съществуващите правила на международното право като Конвенцията по морското право. Някои държави, които са особено застрашени от промените в климата, призовават и за международно признание на причинената от околната среда миграция.

Научните спорове за промените в климата приключиха. Дори и днес да изключим всички лампи в името на доброто, последиците от отделените вече газове ще бъдат усещани утре и ние трябва да се подготвим за тях сега. Това се отнася и до последствията, свързани със сигурността. А международният отговор на това зависи от Европа.

*Хавиер Солана e генерален секретар на Съвета на Европейския съюз и Върховен представител на общата външна политика и сигурност.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.