Германия: От икономиката до дипломацията – какви са пречките пред съставяне на коалиция

Олаф Шолц, Аналена Бербок, Армин Лашет. Снимка: от тв екрана

Коалиция „преди Коледа“: това е целта, поставена от германските политически партии за съставяне на правителство след парламентарните избори в неделя, които не излъчиха категоричен победител.

Трипартийно правителство, ръководено или от социалдемократите (ГСДП), излезли на първо място, или от християндемократите (ХДС), в партньорство със „Зелените“ и либералите от Свободната демократическа партия (СвДП), е най-вероятният вариант.

Но във всяка партия има доста силни „програмни залози, които ще създадат проблем“, коментира Пол Морис, изследовател във френско-германския Комитет за изследвания на Френския институт за международни отношения IFRI (Institut francais des relations internationales). „Най-големият препъникамък ще бъде несъвместимостта на програмите“ на „Зелените“ и СвДП, прогнозира той.

Ето кои са темите, които би трябвало да са в центъра на дискусиите.

Бюджет и дълг

Една от главните спънки ще е бюджетният въпрос. СвДП е яростен защитник на бюджетната праволинейност. Партията твърдо се противопоставя на промяна на конституционното правило за дългова спирачка, която не позволява на държавата годишно да взима назаем повече от 0,35 процента от своя БВП.

Тази позиция е защитавана и от ХДС. Докато „Зелените“ напротив, и в по-малка степен ГСДП, са готови за повече гъвкавост. Природозащитниците искат чисто и просто тази спирачка да бъде отпусната, за да се финансират скъпите инвестиции в екологическия преход.

Единствената надежда за компромис: „желанието“ на СвДП да влезе в правителството, за да се обяви за „коректив“ и да противостои на най-левите предложения на „Зелените“ и ГСДП, смята Пол Морис.

Социални и данъчни въпроси

ГСДП направи увеличаването на минималната работна заплата и пенсиите свое ключово обещание. Олаф Шолц, досегашният умерен министър на финансите, е под значителния натиск на лявото крило в партията си.

В името на намаляване на неравенствата партията се застъпва също за увеличаване на данъците за най-богатите и иска да реформира данъка върху наследството, който е до голяма степен щадящ при прехвърляне на семеен бизнес, гръбнакът на германската икономика.

Това е цел, споделяна от „Зелените“. Тя е трудна за приемане от СвДП, която активно се обявява за големи данъчни облекчения за икономиката и за германските домакинства.

„Данъци, социална политика, роля на държавата и на пазара: СвДП и „Зелените“ не винаги са били единни по тези теми“, изброи вчера съпредседателят на „Зелените“ Роберт Хабек.

Социалдемократите, подсилени от изборния си резултат, може „да наложат тези теми“ на своите бъдещи коалиционни партньори, но ще трябва да направят „изменения в полза на СвДП“, смята от своя страна изследователят.

Външна политика

„Зелените“ се обявиха ясно против газопровода „Северен поток“, свързващ Германия с Русия, докато ГСДП го подкрепи. Вече завършен, газопроводът още не е влязъл в експлоатация и по време на предизборната кампания кандидатката на „Зелените“ потвърди, че е срещу експлоатацията му, като обвини консерваторите и социалдемократите, че „са направили лоша услуга на Германия“, подкрепяйки „проект, който е от полза само на Путин“.

Освен твърдостта си към Русия, „Зелените“ се застъпват също за по-голяма твърдост спрямо Китай, докато другите партии защитават диалога с този важен за Германия търговски партньор. Природозащитната партия освен това се противопоставя яростно на придобиването на бойни дронове от германската армия, докато ГСДП настоява за „задълбочен дебат“ по въпроса. СвДП обаче го подкрепя, точно като ХДС/ХСС.

Климат

Ускоряването на енергийния преход е в основата на програмата на „Зелените“. Природозащитната партия иска по-специално отказът от въглища да бъде изтеглен напред до 2030 г., понастоящем определен да се случи до 2038 г.

Либералите от СвДП са много по-скептични и дават приоритет на конкурентността на германската промишленост и на иновациите. Те се обявяват за въглеродна неутралност до 2050 г., което е с 5 години повече от предвиденото в последния мандат.

Според „Зелените“ този краен срок трябва да бъде изтеглен до 2040 г. Но либералната партия твърди в програмата си, че ще следва указанията на Европейския съюз, ако неговите институции „решат нещо друго“, което също отваря „врата за компромис“, измествайки дебата на европейска плоскост, смята Пол Морис.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.