За гъби в Германия – само до 1 кг за лични нужди. До 10 хил. евро глоба
На неопитните гъбари им помагат „вещици“
До килограм за лична консумация – това е позволеното количество гъби, което може да се набере в Германия. Оттам нататък глобите могат да стигнат до 10 000 евро.
Диворастящите гъби в Германия са деликатес – намират се рядко, а цените им съвсем не са по джоба на всеки. Манатарки в магазините изобщо не се предлагат. Могат да се намерят само по пазарите, или например пачи крак – с което изборът се изчерпва. Произходът е обозначен надлежно и никога не е германски, за което си има съвсем ясно обяснение – в Германия брането на гъби за търговски цели е забранено почти навсякъде, с изключение на Бавария.
Оттам нататък има строг регламент какви количества са позволени – не повече от един килограм на човек, иначе глобата може да стигне до 10 000 евро.
Трябва да се внимава и за още нещо – в природни паркове, чиято площ никак не е малка, принципно е забранено да се бере каквото и да било, включително гъби. Разбира се, не всички спазват това изискване, но предвидените санкции никак не са малки.
Впрочем – германец, тръгнал за гъби, е доста рядко срещано явление. От екзотичните горски плодове се интересуват по-скоро чужденци емигранти, например руснаци. В последно време обаче има промяна в тази тенденция: „Заради коронавируса мнозина са прекарали много повече време сред природата, отколкото обичайно, и са започнали и повече да се интересуват от гъби“, казва Гюнтер Грос, председател на Дружеството на гъбарите в Аугсбург. Това дружество, както и редица други, организират специални просветителски турове из горите, за да отворят очите и на несведущите за съкровищата, на които могат да се натъкнат.
Разнообразието е голямо, включително на гъби, които са доста по-различни от срещаните в България – общо в Германия има над 12 000 вида, както информира националният гъбен портал (виж тук). А и се намират не само по горите – нищо необичайно няма в това да се натъкнеш на цяла плантация печурки и насред града, освен това пак в града могат да се намерят и припънки, и пърхутки, пораснали покрай железопътната линия. Появяват се и на ливадата пред блока, а неочаквани находки могат да се направят на най-невероятни и добре посетени места – например край асфалтираните алеи на бившия лагер за обучение на нацистки войници „Фогелзанг“ в планината Айфел. Любопитни туристи изобщо не липсват, но никой така и не бе забелязал прелестните манатарки, които буквално бодяха очите – не и германските.
Предпазливостта не е порок, особено що се отнася до гъбите, а неуверените имат към кого да се обърнат в Германия: масово се намират „гъбени вещици“ (това е буквалният превод) – експертки по гъбите, които осигуряват компетентна консултация. Отделно има 400 души, признати официално за експерти по гъбите, обединени в Германското дружество по микология, което тази година празнува стотната година от създаването си.
Адресите на квалифицираните специалисти са на разположение в интернет, но не толкова за частни контакти, колкото за контакти с медиите. В които те в момента усилено правят прогнози дали годината ще бъде щедра на гъби (двата ключови месеца за Германия в това отношение са септември и октомври) и дават полезни съвети от типа: Никога не яжте гъбите сурови и непременно ги измивайте преди консумация! А медиите, дори и съвсем сериозните, на свой ред се стремят всячески да бъдат полезни на запътилите се за гъби, като им обясняват например, че за гъби е най-добре да се ходи с кошничка или в краен случай с кофа.
Има обаче и доста по-сериозни предупреждения – като отправеното наскоро от Федералната служба за защита от радиация: засегнати са най-вече регионите в Южна Германия, в които 35 години след катастрофата в Чернобил при определени видове са регистрирани високи количества на радиоактивния изотоп цезий-137.