Средиземноморие: Франция ще пази Гърция от Турция

Кириакос Мицотакис и Еманюел Макрон сложиха подписите си върху едно историческо споразумение, в което за първи път се предвижда възможността за пряка военна намеса от Франция, в случай че Гърция бъде застрашена от друга държава, дори ако тази трета държава е членка на НАТО. С подписването на споразумението за стратегически партньорски отношения между двете държави Макрон и Мицотакис се съгласяват да повишат отбранителната сила на Гърция и на Европа в Източното Средиземноморие.

Чрез програмата за въоръжаване в размер на пет милиарда евро Гърция ще се сдобие с три свръхмодерни френски фрегати Белхара с опцията да бъде поръчана още една и в съчетание с 24-те изтребителя Рафал, ще увеличи многократно силата си в Егейско море.

„Днес е един исторически ден за Гърция и Франция. Желанието ми гръцкият военноморски флот да се въоръжи с модерни френски фрегати има национален аспект – родината ни да бъде защитена, но и европейски аспект – тъй като това ще подсили военната промишленост (на ЕС).Този избор има и евроатлантически аспект. Той засяга двама партньори в Европейския съюз, които са партньори и в НАТО. Една Европа, която подсилва отбранителната си мощ, подсилва и самото натовско партньорство“, заяви гръцкият премиер.

Споразумението за партньорство в отбраната и сигурността предвижда първата фрегата да бъде предадена на гръцките военноморски сили през 2025, а другите две – година по-късно.
Оръжейният меморандум предвижда и клауза за взаимна помощ. Така за първи път в случай на криза в Егейско море, Турция ще се изправи пред гръцко-френска стена. При една евентуална бъдеща криза реакцията на Франция ще бъде автоматична.

Водещата клауза на гръцко-френското споразумение – ангажимент на Франция за незабавна намеса и военна помощ в случай на нападение над Гърция, дори от страна-членка на НАТО, визира конкретно Турция.

„Страните си оказват една на друга помощ с всички подходящи средства, които имат на разположение, дори и с използването на въоръжена помощ в случай на нужда, в случай че установят, че има военна заплаха за една от страните, съобразно член 51 от Хартата на ООН“, се отбелязва в член 2 от договора.

Този член визира пряко Турция, въпреки че някои (коментатори) отбелязват, че в случая на Гърция и Турция не се наблюдава точно заплаха от страна на Анкара срещу гръцката държава по отношение на суверенитета, а има оспорване на изключителната икономическа зона и шелфа, което не е суверенитет в тесния му смисъл, а става дума за специални зони, където се упражняват суверенни права.

Френският президент Макрон спомена (при подписването) събитията от миналото лято с турския проучвателен кораб „Оруч рейс“.

„Нямам усещането, че през лятото на 2020 г., Гърция беше тази, която се държа враждебно в Източното Средиземноморие. Логично е да помогнем на Гърция да се въоръжи, за да защити интересите си и териториалната си цялост, както и да се ангажираме да си сътрудничим в защита от нахлуване, нападение или заплаха“, подчерта Макрон.

Споразумението за взаимно военно сътрудничество е първото по рода си и е първата стъпка към изпълнение на плана на френския президент за създаване на европейска армия.

С историческата спогодба от Париж, Еманюел Макрон на практика „натиска копчето“ за реализиране на мечтата му за общо европейско отбранително сътрудничество – инициатива, появила се като отзвук на сериозната криза с Вашингтон.

„Споразумението, което подписваме днес не се противопоставя по никакъв начин на връзките на Гърция със САЩ. Искам да припомня, че при добро стечение на обстоятелствата в следващите седмици Гърция ще подпише петгодишно споразумение със САЩ“, допълни Кириакос Мицотакис.
Като отзвук от конфликта със САЩ и обръщане на американския интерес към Тихоокеанския регион френският президент се погрижи да изпрати послания и към европейските партньори.

„Европейците трябва да оттърсят от наивността. Когато сме подложени на натиск, когато чуждестранни сили втвърдяват позицията си, трябва да отговорим, да покажем, че имаме сили и способности да се отбраняваме без да се стига до повишаване на напрежението, осигурявайки зачитане (на правата ни)“, отбеляза Макрон.

Споразумението предвижда задълбочаване на сътрудничеството между Гърция и Франция и по отношение на външната политика с акцент върху Средиземноморския регион и отношенията им със силните държави в региона.

Според информация на телевизия Мега гръцко-френската спогодба е била договорена „под светата скала на Акропола“. Кириакос Мицотакис и Еманюел Макрон са обсъждали споразумението както по път, така и по време на разходка на двамата на 17 септември, веднага след вечерята в подножието на Акропола, организирана за лидерите на средиземноморските държави след състоялата се среща в Атина.

Последните щрихи в текста са били нанесени в Ню Йорк, където гръцкият премиер беше за сесията на Общото събрание на ООН. Вашингтон е бил информиран. Външният министър на Гърция Никос Дендиас е информирал заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд.

Еманюел Макрон е сложил на масата на преговорите предложението си за първи път преди две години при първото посещение на Мицотакис в Париж след встъпването му в длъжност.

Следващата седмица гръцкият премиер ще информира парламента за споразумението. От опозиционната СИРИЗА принципно подкрепиха спогодбата, но изразиха сериозните си резерви по отношение на стойността на програмата за въоръжаване, обвинявайки Мицотакис, че страната ще плати над 10 милиарда евро за „намеренията и избора му“.

Споразумението коментира и Фофи Генимата (лидер на Движение за промяна) отбелязвайки, че подкрепят „задълбочаването на сътрудничеството с Франция и отбранителните възможности на страната“. „През юли 2020 г. премиерът ни покани в кабинета си, за да ни информира, че закупуването на фрегати е много скъпо и ще трябва да вземем изтребители Рафал. Сега е направен друг избор. Премиерът трябва незабавно да ни информира какво се е променило. Какво е довело до това и дали има разлика в цената“.

Срещу гръцко-френското споразумение се обявиха от комунистическата партия ККЕ, отбелязвайки опасната намеса на Гърция в геополитическата обстановка в Източното Средиземноморие и Близкия Изток. От ККЕ подчертават „огромните и безкрайни програми за въоръжаване, които обслужват главно други цели, а не защитата на страната и за които гръцкият народ ще плаща с големи жертви“.

Засега няма коментари в турските медии, а правителството на Ердоган оглушително мълчи. На Интернет сайта на държавната телевизия има поместен цитат на Кириакос Мицотакис, че страната не влиза в надпревара за въоръжаване.

По-раздразнено реагира проправителственият сайт Хабер 3. Под заглавие „Страхът на Гърция от Турция има цена“ изданието твърди, че „Гърция, която често провокира Турция както в Егейско, така и в Средиземно море, купува фрегати, плащайки три милиарда евро на Франция“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.