Не си играйте с дрон… Как се следи замърсяването от заседналия кораб

И от снимка с дрон се вижда, че има изтичане на тор в морето. Снимка: Скай пикчърс България

Оценявам усилията на заелите се със спасителната операция институции и специалисти по морско дело, но с изненада чета за това как с „облитане с дрон“ са установили, че замърсяване около кораба „Vera Su“ липсва.

Поради естеството на работата ми* имам добра престава с какви технологични средства и методи какъв тип замърсяване в морските води може да бъде измерен, прoверен и установен. Замърсяването, което може да се очаква от товара на авариралия кораб е под формата на разтворена в морската вода урея, която бързо се разпада на няколкo основни азотни компонента – амониеви и нитратни йони, които пък бързо се усвояват от бактериопланктона и фитопланктона в морските води. Което пък стимулира техния бърз растеж и води до каскада от промени в морските екосистеми, обединени под общия термин „еутрофикация“.

Има два начина да бъде измерена концентрацията на тези азотни компоненти в морската вода. Eдиният е чрез взимане на проба от водата на място, която после да бъде изследвана в лаборатория по методи на аналитичната химия. При това се определят точни концентрации на азотни компоненти – нитрати, нитрити, амоний, органичен азот, неорганичен азот…

Другият метод за анализ е чрез директно измерване с потопен в морската вода уред със сензори (оптични, електродни, мембранни) , измерващи концентрациите на определени азотни компоненти (общ азот, амоний, нитрати). Има и трета възможност – тя е наблюдения от сателити на ESA и NASA, от чийто резултати можем да следим евентуален „цъфтеж“ на фитопланктона в района на инцидента, което в случая е трудно приложимо.

Момент от евакуацията на екипажа. С влошаване на времето рискът от катастрофа с кораба се увеличава. Снимка: от видеорепортаж

С помощта на „дрон“ е възможно да бъде установено наличие на теч от кораба във водата наоколо (визуално по цвета), или пък при заснемане с мултиспектрална камера да бъде установено дали в най-горния повърхностен слой на водата (горните 10-20 см) има промяна в количествата хлорофил-а, или индиректно – на разтворени азотни компоненти. При вълнение от 4-5 бала, провеждането на такива наблюдения и измервания е трудно, а резултатите – ненадеждни. В „новината“ от министерството на транспорта не се споменава какъв е този „дрон“ и с какви сензори и апаратура разполага, а това, че е „пратен от Европейския съюз“ нищо не значи. Затова и съм силно скептичен към тези „заключения“. Просто това не е начин за провеждане на такова отговорно наблюдение и изследване.

В България и в ЕС за прослядване на замърсяването на морските басейни и на промените в морските екосистмеи, е приет цял комплекс от политики и методи, обединени в т. нар. Рамкова директива за водите на ЕС (EU Water Framework Directive – виж тук), както и Рамкова директива за Морската стратегия ( Marine Strategy Framework Directive). За регулацията на замърсяване на водите с азотни торове пък има цяла Нитратна директива (EU Marine Strategy Framework).
Всички тези директиви са пренесени в българското законодателство, и основна работа на МОСВ е контролиране по изпълнението им, или съвсем просто – следене на спазване на някакви приети „граници“ на замърсяване с множество замърсители, а и на промени в състоянието на морските екосистеми под въздействие от такива замърсители.

Създаването на тези документи и директиви е резултат от десетилетия проучвания на стотици изследователски центрове в Европа, а приемането им във всяка страна и морски басейн – предмет на поне 10 години работа на експерти и учени, хиляди часове изследвания в море, работа в лаборатории и анализ на огромно количество информация… Този процес в България се случи между 2007-а и 2018-а, и в него участваха всички морски учени в България.

В България границите, определящи дали „има или няма“ замърсяване са приети и описани детайлно в един документ, наречен „Наредба Н4 за характеризиране на повърхностните води“. Конкретно за азотни замърсявания там има приети конкретни граници на „допустими“ концентрации на азотни компоненти – описващи т.нар. „химично състояние“ на морските води. Превишаването на тези концентрации значи, че имаме замърсяване, и че можем да очакваме последващи негативни промени в морските екосистеми. Които също са определени много детайлно в същата наредба и европейски директиви – т. нар. „биологични елементи на качеството“, или конкретно в случая – биологичен елемент за качество „Фитопланктон“ (виж тук).

Повечето от тези изследвания се правят сравнително лесно и бързо, но изискват изследвания и пробонабиране на място, от експерти, работещи с тези методи и уреди. Така до онзи ден в района на инцидента се извършваше редовен мониторинг от екипи на РИОСВ и Басейнова Дирекция, които съобщаваха дали има превишаване на нормите за концентрации на азот. Това е начина да се следи какво се случва около Vera Su. Не с „дронове“ на министерството на транспорта.

– –
Авторът е морски биолог, завършил в Германия. Текстът е от фейсбук-страницата му.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.