Германия: Големите икономически предизвикателства след ерата Меркел

Канцлерът Ангела Меркел преведе Германия през много кризи за изминалите 16 години, но освен това оставя след себе си спорно наследство и неуспех в справянето с някои дълбоки структурни проблеми в най-голямата икономика на Европа. Въпреки „златното десетилетие“ на непрестанен растеж и бюджетни излишъци повечето икономисти са на мнение, че Германия е занемарила своята публична инфраструктура и е инвестирала прекалено малко в дигитализацията.

Институтът „Ифо“ прогнозира, че през 2022 г. икономиката ще нарасне със забележителните 5,1 на сто – най-бързият темп от икономическия бум в началото на 90-те години, след обединението на Германия. Изгледите за необичайно голям растеж се дължат основно на възстановяването и преодоляването на последиците от пандемията. Но под лъскавата повърхност нещата не изглеждат толкова бляскави.

Ако Германия иска да избегне по-нататъшно изоставане през следващите няколко години, идващото коалиционно правителство трябва да се справи със следните три предизвикателства:

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ

При управлението на Меркел Германия продължаваше да изостава по отношение на дигитализацията. Това са заключенията на доклад на базирания в Берлин Европейски център за дигитална конкурентоспособност, публикуван през септември, малко преди изборите. Германия е класирана на 18 място в групата на двайсетте най-развити и най-бързо развиващи се страни (Г-20), като само Япония и Индия са се справили по-зле.

Целта на правителството да предложи бърз интернет чрез национална мрежа е далеч от постигане. Все още има прекалено малко оптични кабели, особено в селските райони.

Германия изостава и в разширяването на 5G мобилните комуникации, което затруднява малките и средните предприятия в някои региони.

И накрая: страната изпитва недостиг от АйТи специалисти. Според секторната асоциация „Битком“ понастоящем са вакантни 86 хиляди позиции за АйТи експерти. Седем от десет компании се оплакват от недостиг на АйТи специалисти, а 60 на сто очакват положението да се влоши през следващите години, казват от „Битком“.

НЕДОСТИГ НА ЧИПОВЕ

Могъщата автомобилна промишленост в Германия изпитва затруднения да увеличи производството след коронавирусната криза заради липсата на полупроводници и други компоненти. Автопроизводителите и доставчиците разчитат почти изцяло на чипове от няколко фирми в Азия и САЩ и нарушенията във веригата на доставките изложи на показ ахилесовата пета на бизнес модела „Deutschland AG“*.

Докато Германия се изкачваше стремглаво нагоре на гърба на глобализацията, сега световната мрежа от вериги за доставки, която мощно захранваше нейната икономика, се прояви като критична слабост. Рекордните 77,4 на сто от компаниите съобщават, че през септември са изпитвали трудности в намирането на междинни продукти и суровини, сочи проучване на института „Ифо“. Сред автомобилостроителните компании този дял достига до безпрецедентните 97 на сто.

Недостигът от микрочипове и други производствени компоненти тази година възпрепятстват възстановяването на икономиката, което кара лидерите в бизнеса и политиката да преосмислят линиите за доставки и да се опитат да намалят зависимостта от няколко доставчици от Азия и САЩ. Тъй като световният капацитет за производство на полупроводници е изцяло запълнен, в близък план не може да се очаква някакво значително увеличаване на производството и експерти предричат, че недостигът ще продължи и следващата година.

Германия и Франция заедно с Европейската комисия искат да налеят милиарди евро по схеми за държавна помощ в изграждането на местни фабрики за чипове и разработването на полупроводници от следващо поколение.

ЗАСТАРЯВАЩО ОБЩЕСТВО

Германия застарява след десетилетията на относително ниска раждаемост и неравномерна имиграция. Изправена пред застаряване на населението и свиване на работната сила, Меркел до голяма степен пренебрегваше призивите да направи повече за реформирането на публичната пенсионна система и да направи по-гъвкави правилата за имиграция.

По съществуващите правила, въведени през 2006 г. по време на първото коалиционно правителство на Меркел, възрастта, на която германците могат да получават държавна пенсия в пълен размер без орязвания, нараства постепенно от 65 до 67 години през 2031 година. Комисия от икономически съветници на правителството е препоръчала възрастовият праг да се повиши до 68 години към 2042 г. Но това бе отхвърлено от оттеглящия се от поста си финансов министър Олаф Шолц, който е фаворит да заеме канцлерския пост на Меркел след изборната победа на неговите социалдемократи.

Според Института за световна икономика Германия ще постигне пик на заетостта през 2023 г. с близо 46 милиона работещи. След това се предполага, че повече хора ще напускат трудовият пазар, отколкото ще се включват в него. Това означава, че след 2026 г. Германия ще губи годишно по около 130 хиляди души в трудоспособна възраст.

Свиването на работната сила може да ограничи възможностите за повишаване на производителността – при нормален капацитет на усвояване – до под 0,9 процента до края на 2026 г., което е много под дългосрочното средно ниво от 1,4 на сто.

Експерти казват, че ситуацията може да бъде облекчена чрез по-висока имиграция, по-добри грижи за децата с цел увеличаване на участието на родителите на пазара на труда, а също и чрез въвеждането на по-гъвкави модели на работно време, за да бъдат запазени възможно най-дълго на работа възрастните хора.

БТА

* „Deutschland AG“ (буквално Акционерно дружество Германия) – понятие, което описва общността на най-големите немски дружества в банковия, финансовия и индустриалния сектор. – Бел. прев.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.