Напълно непознат? Кой е Нобеловият лауреат за литература Абдулразак Гурна


Абдулразак Гурна. Снимка: видеокадър

Кой спечели Нобеловата награда за литература?

Романистът, есеист и литературовед Абдулразак Гурна, роден в днешна Танзания, на остров Занзибар, който от дълги години живее в Англия. Вероятно е правилно да се говори за него като за британско-танзанийски писател с кенийско-йеменски произход.

За какво я взе?

Официалната формулировка на Шведската академия е „за безкомпромисно и деликатно разкриване на последиците от колониализма и тежкото положение на бежанците в пропастта между културите и континентите“. Тоест, за популярните сега в западния свят постколониални теми. Забавно е, че в едно старо интервю Гурна изрично моли да не се свежда цялото му творчество единствено до постколониализма.

Той известен писател ли е?

(…) В Англия е известен повече в академичните среди. Не е автор на бестселъри като нобеловия лауреат за 2017 г. Казуо Ишигуро, но Гурна е доста добре познат в литературните среди. Съдейки по факта, че биографиите на новата национална гордост в танзанийските медии изобилстват с изрази като „както е казано в Уикипедия“, там победата на един сънародник ги прави много щастливи, но не се знае нищо за него. Няма да кокетнича и да лъжа: и аз като вас разбрах за писателя, който се казва Абдулразак Гурна, точно в момента, в който говорителят на Шведската академия произнесе името му.

Букмейкърите сгрешиха, те заложиха на когото и да е, но не и на Гурна: според тяхната версия водеха двамата вечни претенденти, кениецът Нгуги Ва Тионого и Харуки Мураками, след това сравнително новият герой в надпреварата за Нобеловата награда, румънският писател Мирча Картареску, след това Людмила Улицкая. От време на време начело излизаше норвежкият драматург Йон Фосе.

През изминалите години букмейкърите успяваха да отгатнат победителя, като например Светлана Алексиевич водеше в класацията им сутринта на победата, или поне някой от топ 10. Очевидно това не е било късмет, а тайно получена информация. Изтичането на информация беше спряно веднага след като Шведската академия поднови списъка си след скандалите на високо ниво през 2019 г. Очевидно източникът на информация на букмейкърите е изчезнал.

И така, кой е настоящият лауреат

Роден е през 1948 г. на остров Занзибар, тогава британска колония, населена с потомци на преселници от Арабския полуостров и Югоизточна Азия, както и с местни африканци. След оттеглянето на британците островът е независим за известно време, но скоро след това настъпва така наречената Занзибарска революция, която сваля арабите и присъединява територията (по волята на народа) към съседна Танганайка. Обединената държава се превръща в Танзания, а гражданите с арабски произход стават граждани втора категория.

Абдулразак Гурна се премества в Англия през 1968 г. В старата си родина той не е достатъчно черен, а в новата се оказва прекалено черен. По онова време Англия е изключително недружелюбна към емигрантите. Въпреки това Гурна учи в Кеймбридж, а след това се дипломира в университета в Кент, където преподава и досега.

Добър писател ли е?

Нека кажем, че е най-малкото много интересен автор. Той има осем романа, един от които е влизал в краткия списък за наградата „Букър“, за неговото творчество са написани редица монографии и няколко десетки научни статии (…) Основната тема в творчеството на Гурна е вечният статут на бежанеца, вечният чужденец – в собствената си страна, в чуждата страна.

Несигурност, липса на твърда почва под краката, вечно лутане – за това пише новият носител на Нобелова награда. Най-известните му романи са „Рай“, „Спомен за заминаване“ и „Дезертьорство“. На вечното странстване той противопоставя райските предколониални времена, стария Занзибар, който помни пътешествениците от всички краища на Индийския океан и който пази следи от асирийски и финикийски пътешественици. Всичко това е унищожено първо от германската, а след това и от английската колонизация. И сега старият бежанец тъгува в студения север за топлата родина, която вече не съществува.

Отново награда не за литература, а за идеология?

Да, разбира се, размириците на територията на бившите британски колонии са изключително далеч от нас. Защо ни трябват чужди болки и проблеми, като си имаме достатъчно собствени. Но внезапното разпадане на стария свят, липсата на твърда почва под краката, перспективата да бъдеш чужденец в собствената си страна – толкова ли е далечен и чужд този страх? Не е ли това общият проблем на днешния свят, в който няма известни сигурни убежища, в който някакво бедствие, да речем природно, може внезапно да превърне хиляди, ако не и милиони хора в бежанци и скитници?

Да, тази сутрин почти никой по света не знаеше за съществуването на Абдулразак Гурна, но сега има шанс той да бъде преведен на много езици. Нобеловата награда не се присъжда на конкретен автор. Тя информира читателите.

От РБК, с малки съкращения

Превод e-vestnik

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.