Нобелистите по икономика: Повишаването на минималната работна заплата не води до съкращаване на работни места

Нобеловата награда за икономика за 2021 г. беше присъдена на трима американски икономисти за естествени експерименти – методи, които позволяват провеждането на валидни изследвания в случаите, когато няма възможност за провеждане на рандомизиран експеримент с контролна група. Изследванията на лауреатите се използват не само в икономиката – те са подходяща методология и за други области, тъй като позволяват да се прави разлика между случайна корелация и причинно-следствена връзка.

Лауреатите в областта на икономиката са трима американци: професор Дейвид Кард от Калифорнийския университет в Бъркли (половината награда, формулирана за развитието на емпиричните изследвания на пазара на труда) и Джошуа Ангрист от Масачузетския технологичен институт заедно с Гуидо Имбенс от Станфорд (втората половина – за разработването на методология за идентифициране и оценка на причинно-следствени връзки). „Работата на лауреатите е довела до революция в емпиричните изследвания в областта на социалните науки и е допринесла значително за даването на възможност на изследователите да отговорят на въпроси от голямо обществено значение“, пише в съобщението на комитета.

Основното постижение и на тримата икономисти (както и на покойния съавтор на Ангрист Алън Крюгер) е преодоляването на многобройните трудности при тълкуването на естествените експерименти, като je показват, че данните от тях позволяват да се направят строги причинно-следствени заключения. Икономиката много често изследва ключови ситуации за вземане на решения, в които изкуствено организираните експерименти – с рандомизирана извадка от субекти и контролна група – не са възможни в традиционната наука.

Много явления (например пазарът на труда, който лауреатите са изследвали) се налага да бъдат изследвани с примери от реалния живот. В тези случаи учените винаги се сблъскват с въпроса как надеждно да разграничат случайна корелация от легитимна причинно-следствена връзка. „Това е основният въпрос при анализа на държавната намеса и оценката на нейната ефективност“, обяснява Рубен Ениколопов, ректор на Руското училище по икономика, който коментира Нобеловата награда за икономика пред The Bell.

Тазгодишните лауреати предложиха да се въведе вариация в съществуващите данни, така че експериментът да изглежда като случаен – и се оказа, че това помага да се различи случайната връзка от обикновената, обясни професор Сергей Измалков в статия за Econs.

Нобеловият комитет се позовава на проучване на Ангрист и Крюгер за връзката между степента на образование и бъдещото заплащане на професионалистите. Отдавна е известно, че двата фактора корелират помежду си, но няма ясна причинно-следствена връзка: в крайна сметка хората, които избират по-дълго образование, може да принадлежат към по-висока социална прослойка, което само по себе си дава предимства, може да са по-ефективни и талантливи (и биха получавали повече, дори и да имат по-лошо образование) или по-дълго учат тези, които предварително очакват възвръщаемост от образованието.

Но Ангрист и Крюгер, използвайки особеностите на американската образователна система, успяват да въведат в своето изследване елемент на истинска случайност под формата на дати на раждане, влияещи върху продължителността на образованието, и доказват, че една допълнителна година в училище се равнява на 9% увеличение на бъдещите заплати. Характерно е, че тази корелация е по-силна от корелацията, която дава 7% увеличение в зависимост от нивото на доходите. Изследванията на Ангрист и Крюгер сега са в основата например на оценките на Световната банка за въздействието на преминаването към дистанционно обучение върху бъдещите доходи на настоящите ученици.

„Проучването на Дейвид Кард за въздействието на минималната работна заплата върху заетостта беше много влиятелно през 90-те години. Естественият експеримент включва ресторанти на границата на два щата, в единия от които минималната работна заплата е увеличена със закон и по този начин сервитьорите започват да получават повече пари, а в другия – не. Това е много чисто проучване, което установява, че увеличаването на минималната работна заплата не води до съкращаване на работни места“, посочва друг пример Рубен Ениколопов.

Методите и подходите на Ангрист и Имбенс вече са излезли извън рамките на икономиката: в своя класически труд Ангрист и Крюгер обосновават метода на инструменталните променливи, който дава възможност за надеждна оценка на ефективността на дадена програма (например терапия с ново лекарство) дори без информация за това кой точно е засегнат от нея. В някои случаи техният метод дава възможност да се „извадят“ правилни заключения от не съвсем коректно проучване или от такова, при което не може да се осигури пълен контрол на извадката. Това се случва в по-голямата част от полевите проучвания.

Проучванията на лауреатите са един от най-полезните практически инструменти, с които световните икономически власти разполагат през последните десетилетия. Основното им приложение е в оценката на ефектите от мерките на икономическата политика, като например държавните субсидии.

По The Bell