Ще обърне ли Хилари хода на кампанията?
Миналата седмица с достойна за похвала искреност от предизборния щаб на Хилари Клинтън обявиха, че за да спасят кандидатката си от поражение, са готови да хвърлят всичко по Барак Обама, включително „кухненска мивка“. Това изявление беше осмяно като знак на отчаяние, предизвикан от 11-те поредни загуби в предварителните избори и многото преждевременни политически некролози. То обаче се оказа едновременно точна прогноза за следващата фаза от кампанията и описание на една от най-брилянтните тактически маневри от времето на Нелсъновата победа при Трафалгар.
В последните дни преди жизненоважните предварителни избори в Тексас и Охайо госпожа Клинтън удари Обама не само с мивка, но и с тръби, рафтове, както и с няколко тежки домакински уреда.
Първо, в Охайо тя превърна мъничък спор за една съмнителна предизборна брошура на Обама в огромно петно върху личната му чест: „Засрами се, Барак Обама!“, извика тя. „Засрами се!“ После го сравни с Джордж Буш, като заяви, че страната вече е видяла „трагичните последици“ от избора на президент, който няма опит във външната политика.
През уикенда тя пусна в действие четката за замазване. В интервю за CBS беше попитана дали не смята, че Обама (чието презиме е Хюсеин) може би всъщност е таен мюсюлманин. На което отговори: „Не, не. Няма нищо, върху което да си изградя подобно заключение – поне доколкото знам.“
Нищо ново. То е в унисон с предишни изказвания на служители на госпожа Клинтън по повод признанието на Обама, че на младини е злоупотребявал с наркотици. Донякъде прилича на следното: „Нямам причини да вярвам, че той е масов убиец и изнасилвач. Той настоява, че не е и аз приемам думата му.“
Също в края на седмицата от щаба на Клинтън започнаха една от най-ефективните си телевизионни реклами до момента. В нея се залага на неопитността на Обама като главнокомандващ. В рекламата звъни телефон, докато деца спят в леглата си. Зловещ глас казва, че часът е 3 след полунощ и телефонът звъни в Белия дом. „Кой искате да вдигне“, пита той. А вие донякъде очаквате слушалката да се появи в черна ръка, държаща цигара с марихуана и мюсюлманска молитвена броеница.
Всичко това, разбира се, проработи. Хилари Клинтън спечели важни успехи в Тексас и Охайо, като според социологическите проучвания е получила два от всеки три гласа на онези многобройни избиратели, които са решили за кого да гласуват в последните няколко дни от кампанията. Несъмнено тя беше подпомогната от Барак Обама, който вероятно под пороя от покъщнина, хвърлена срещу него, показа първите признаци на униние.
Внимателно разработената му икономическа програма се състои от популистки и безотговорни глупости. Тя беше жестоко предадена от един от съветниците в кампанията, който дискретно съобщи на канадското правителство, че протекционистката пропаганда, с която са пълни посланията на Обама, ще бъде изоставена веднага, щом той влезе в Белия дом. А в понеделник на бял свят излязоха съмнителните му финансови връзки с корумпиран строителен магнат. След това медиите, които през по-голямата част от кампанията бяха заели поза на блажено страхопочитание към Обама, най-накрая се изправиха на крака и започнаха да задават сериозни въпроси. Сенаторът не хареса кой знае колко това и обидено прекъсна една пресконференция след само осем въпроса.
И така, шокиращо, но след като минаха повече от три четвърти от първичните избори при демократите, ние сме там, откъдето започнахме. Въпреки победите си във вторник госпожа Клинтън все още е втора по брой на делегати. Но това, което преди беше мъничък лъч светлина в гъстите облаци над кампанията й, сега се превърна в широко отворен прозорец на възможностите. Ако тя спечели следващите големи първични избори в Пенсилвания на 22 април, ще наблегне на новооткрития си импулс в десетината щата, които остават. Разпространява се и слухът, че демократите ще трябва да назначат нови избори във Флорида и Мичигън, два много големи щата, в които вече се гласува и в които Клинтън спечели, но чиито делегати бяха дисквалифицирани, защото щатите нарушиха партийния график.
Ако всичко това се развие добре за нея, тя ще има значително по-голям шанс да убеди суперделегатите, които ще решат избора на партийната конференция, че е най-добрият кандидат за битката с Маккейн през ноември.
Опасността за Обама, мисля, е, че хвърлената миналата седмица кухненска мивка разкри важна истина за демократическите първични избори: Хилари Клинтън желае победата по-силно. В политиката невинаги печели по-добрият, а онзи, който подхожда наистина, ама наистина безразсъдно и е готов да стигне до всякакви крайности.
За госпожа Клинтън – и за мълчаливия й напоследък съпруг – това е факт. Президентският пост е алфата и омегата на тяхното съществуване; свещената мисия в сърцето на житейския им път. Те ще направят всичко, за да се доберат до него. А на страната на господин Обама е времето – само на 46, той ще бъде лидер на Демократическата партия за 20-ина години или повече.
В друг мъдър ход след изборите тази седмица Хилари Клинтън показа, че навярно осъзнава това несъответствие в политическия глад на двамата. Тя предложи идеята за “ демократическия отбор на мечтите“ – тя кандидат за президент, а Обама за вицепрезидент.
Това има смисъл за нея и би могло, ако той помисли внимателно, да устрои и него. Ако спечелят през ноември, когато тя се оттегли, той ще бъде очевидният наследник. Ако пък загубят – той веднага ще заеме позицията й в партията. А след седмица или две като последната, Обама може окончателно да реши, че е по-добре да има Клинтън на своя страна, отколкото да й позволи да хвърля покъщнина по него.
По БТА