Вина, скръб и тревожност сред младите хора, загрижени за бъдещето на климата

Солено езеро в Калифорния. Растителността изсъхва на все по-големи територии дори в умерени климатични пояси. Снимка: ЕПА/БТА


Съкрушеност, тъга, вина. Това са някои от емоциите, които младите хора споделят, че изпитват, когато размишляват върху климатичните промени и върху опасенията си, че световните лидери ще се провалят в опитите си да се справят с проблема.

Разпространението на този феномен, известен с общото название „климатична тревожност“, бе измерено от проучване, проведено преди започващата в края на месеца конференция на ООН в Глазгоу, на която ще се обсъждат възможностите за ефективно прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на климатичните промени, съобщава БТА.

Проучването е едно от най-големите досега, финансирано е от мрежата за онлайн кампании „Авааз“ и е проведено от Британския университет в Бат в 10 страни сред 10 хиляди млади хора на възраст между 16 и 25 години. Резултатите от него бяха публикувани през септември.

Изследването показва, че около три четвърти от анкетираните виждат бъдещето като плашещо, а сред 45% бездействието на правителствата и индустрията създават чувство на климатична тревожност и стрес, които са се отразили на всекидневния им живот и поведението им.

Елуиз Мейол, студентка по екология от британския Университет на Източна Англия и член на британската Младежка климатична коалиция, каза пред Ройтерс, че изпитва вина и съкрушеност.

„Това, което ще ми остане, може би е чувството на срам, някаква мисъл от рода на: „как се осмеляваш да продължаваш да искаш прекрасни неща докато светът върви към своя край и ти дори не знаеш дали ще остарееш в един безопасен свят“. Тя говори и за противоречиви чувства. „Може би изпитвате тъга, може би има и страх, някакъв вид съкрушеност“, каза тя. „На моменти дори може да се появи нещо като див оптимизъм“.

Каролайн Хикман, психотерапевт и лектор в Университета в Бат, която е и сред съавторите на публикуваното през септември изследване, помага на младите хора да се справят с емоциите си, свързани с климата.

„Те растат с чувството на скръб, на страх и на тревога за бъдещето“, каза тя.

Аластър Сантхаус, психиатър, който работи в Лондон, разглежда климатичните промени, както и КОВИД-19, като възможна допълнителна тежест, която би се проявила особено силно при хора, които са предразположени към тревожност.

Засега климатичната тревожност сама по себе си обикновено не налага психиатрична помощ. Колкото и да е болезнена, тя може да бъде и положителна при условие, че не излезе от контрол.

„Известна тревожност относно климатичните промени е мотивираща. Въпросът е до каква степен е мотивираща и до каква – неприемлива“, каза Сантхаус, автор на книга, която разглежда борбата на здравните служби за справяне със сложни ментални проблеми.

„Притеснителното в случая е, че докато климатичните промени продължават, това ще оказва все по-ясно изразено влияние върху душевното здраве“, добави Сантхаус.

Климатични сътресения могат да предизвикат проблеми и сред някои от най-уязвимите общности по света. Например посттравматично стресово разстройство.

Водещата активистка срещу климатичните промени – 18-годишната Грета Тунберг, е изпитвала високи нива на климатична тревожност.

„Това е напълно естествена реакция защото, както виждате, светът днес е свят, в който никой изглежда не се интересува от случващото се, а аз мисля, че е напълно човешко да изпитваме тревожност“, каза тя.

Засега обаче тя е изпълнена с надежда, защото прави всичко по силите си. „Когато предприемете действие, вие придобивате и чувство, че нещо се случва. Ако искате да се отървете от тази тревожност, вие може да предприемете действия срещу това“, каза Грета Тунберг.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.