Какви са шансовете за „полекзит“?

Разпятието в полския Сейм. Снимка: конкордат

„Полша трябва да плати цената за своите прегрешения“ – така е озаглавена редакционна статия на „Файненшъл таймс“ по повод критиките от европарламента за решението на полския Конституционен съд, че някои части от Лисабонския договор са несъвместими с конституцията на Полша. Според изданието това решение, разгневило страните членки и породило призиви Варшава да бъде наказана, удря в сърцето правния ред на ЕС.

Но вместо да потърси начин за помирение полският премиер Матеуш Моравецки избра неподчинението и напразните заплахи. В интервю за „Файненшъл таймс“ той прибегна до изключително войнствена реторика и предупреди Брюксел, че започва „трета световна война“. Освен това поиска Европейската комисия да отмени глобите, наложени на Полша заради неспазване на предишни разпореждания на Европейския съд.

Ако една национална конституция наистина е несъвместима с договорите за ЕС, проблемът е изцяло на въпросната страна – да я промени, или да се откаже от членството, констатира вестникът. В идеалния вариант перспективата от значителни финансови загуби може да принуди Варшава да се откаже от стореното, за което ще бъде необходима умела дипломация. Започването на дискусия за баланса между законите на ЕС, националния суверенитет и ролята на Европейския съд може да доведе до компромис, който да позволи на Полша да излезе с достойнството от ситуацията. Но нейните действия и реторика затрудняват поемането по този път, заключава редакционната статия на „Файненшъл таймс“.

В коментар на полския вестник „Газета виборча“ се подчертава, че опозиционната „Гражданска платформа“ (ГП) не трябва с натякванията си да дава на управляващата „Право и справедливост“ все по-солидни аргументи, че опозицията лъже и плаши хората, а властта знае какво прави и не иска излизането на Полша от ЕС. Лидерът на ГП Доналд Туск създаде излишен проблем, като говореше за „полекзит“, защото няма да има никакъв „полекзит“, а само „полизпълзяване“, тоест излизане от блока по корем. За мнозина Туск е последната надежда за победа над ПиС. И именно затова той трябва бързо да изостави тази реторика, защото тя не води доникъде, и за него, и за нас, констатира авторът на материала.

Полският новинарски портал Дженник (Dziennik.pl) публикува „политологически“ фейлетон, който задава въпроса дали Полша в качеството си на „Христос на народите“ ще демонтира Европейския съюз. Спорът за отношенията между националното и европейското законодателство изисква огромно познание и още по-голяма гъвкавост на ума, така че това усилие може да бъде сравнено с подвизите на средновековните есхатолози, пише авторът. В текста следва леко комично описание на възхода на вярата и в частност християнството в Европа и тяхното западане напоследък, както и на постоянния възход на проявите на сила на континента, като се стигне до третата подялба на Полша, поражението на Наполеон и засилването на уважението в Европа към мощта на руската армия, което засилване продължава до днес.

Днес Европа страда, продължава авторът, от енергийна криза, която може да задълбочи миграционната криза, от пандемия, прекъсвания на веригите за доставки, обедняване на средната класа и много други проблеми. В такива моменти винаги идват нови политически сили, отхвърлящи стария ред. И Полша, която „мъченически“ страда от набезите на еврократите, би била прекрасен инструмент за всички в Европа, които искат да убедят избирателите си, че Европейският съюз е заплаха за народите. И колкото по-дълго продължи това „мъченичество“, толкова повече ще укрепва вярата, че ЕС е зло, а вярата винаги придава нова сила, „предрича“ фейлетонистът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.