За енергийната зависимост на Европа от Русия

Газопреносната мрежа за газ от Русия в Европа.Виждат се Северен поток, Син поток и др.

Си Ен Ен помести на сайта си публикация, озаглавена „Как Западът създаде най-опасната версия на Путин“. Авторът Люк Макгий обръща внимание по-специално на енергийната криза в Европа. „Не е тайна – пише той, – че много страни, включително Германия, зависят от Русия за доставките на природен газ. Днешният недостиг на горива засилва рисковете не само от икономическа, но и от геополитическа зависимост.“

Русия чака германският регулатор да разреши изпращането на газ по газопровода „Северен поток-2“. Руският президент Владимир Путин, участвал в пленарно заседание на дискусионния клуб „Валдай“, заяви: „Ако регулаторът даде разрешение утре, вдругиден ще започне доставката на 17,5 милиарда куб. м“. Люк Макгий реагира: „Газопроводът буди противоречия, тъй като мнозина виждат в него проект за геополитическо влияние на Москва“. „Най-опасната версия на Путин“ според автора на Си Ен Ен и цитираните в текста негови събеседници се е появила, тъй като Западът си е позволил да изпадне в енергийна зависимост от Русия, подценявайки способността и желанието на Кремъл да използва това оръжие.

Енергийната зависимост от Русия продължава да е тема за дискусии в структурите на Евросъюза. Така например лидерът на водещата фракция в Европарламента – Европейската народна партия, Манфред Вебер заяви миналата седмица, че континентът трябва да инвестира във втечнен природен газ. „Така ще можем да станем по-независими от Путин“, каза той. Преди това главата на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обяви за диверсификация на газовите доставчици, запазване на този вид гориво като „преходно“ и формиране на „чиста“ енергийна система.

Европейските политици говорят за дългосрочни, стратегически проекти. По принцип вероятно е добре да има няколко газови доставчика, формира се конкурентна пазарна ситуация, това се отразява и на цените. Щом обаче наближи студена зима, а горивата не стигат, проблемът с конкуренцията внезапно губи първостепенното си значение. Инвестициите във втечнен газ са перспективна тема. И тук обаче главният доставчик, а това са САЩ, може всеки момент да си смени приоритетите и горивата да тръгнат за Латинска Америка, а не за Европа. Навсякъде има специфични рискове, сред които и риск от зависимост (не само икономическа).

Структурите на ЕС следват принципите на пряката демокрация. Политиците, заседаващи в тях, са на изборни постове, за тях гласуват гражданите на европейските страни. Когато в жилищата им е топло, тези граждани могат да се вслушват в политическите и геополитическите доводи на депутати и служители. И мнозина от тях са склонни да се съгласят, че влиянието на Русия върху Европа не е зле да се ограничи, че в „Северен поток-2“ се крие някаква измама и дори опасност.

Дефицитът на горива и наближаващата зима преобръщат пирамидата на потребностите даже в развити, стоящи начело общества. Това представлява един вид проверка колко са твърди приоритетите – или доколко са изкуствени. Ако избори за Европарламент се проведат днес, риториката по повод „намаляване на енергийната зависимост от Москва“ най-вероятно ще спечели далеч по-малко гласове, отколкото в спокойни времена. Обикновеният европеец ще приеме газ от кой да е доставчик и едва ли ще се замисли тук и сега дали в страната, откъдето идва горивото, се нарушават човешките права, има ли там гонения срещу опозицията и не разпраща ли тази страна коварни агенти по света.

Европарламентаристите и служителите, представящи политически и ценностни аргументи, в кризисни условия вече не са адекватни на реалността, откъсват се от нея. Изявленията им не отговарят на най-простия въпрос: как да се направи така, че предприятията да не затворят, а хората да не мръзнат по домовете си, и да се направи това не някога после, а точно сега? Европа лека-полека се справя с последиците от един глобален – пандемичен – шок, но надали е готова да посрещне плюс това и енергиен.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.