Как Васил Божков купи откраднатата картина и каква каша забъркаха медиите
Откраднатите на 09.03.2008 г., неделя, картини от изложбата “На теб, Българийо свещена…” предизвикаха големи недоразумения в медиите. Едната картина – “В окопите на Шипка” (неправилно наречена “На Шипка всичко е спокойно”) от руския военен художник Василий Верешчагин, е собственост на бизнесмена Васил Божков (със страховития прякор). А другата – “Пробуждането на България” от възрожденския майстор Николай Павлович, принадлежи на Националната художествена галерия. Вдигна се шум до Бога, който открои като събитие не толкова кражбата на картините, колкото професионалното невежество на голяма част от телевизиите и пресата. Във в. „Труд“ и др. вестници картината е наречена „На Шипка всичко е спокойно“ (друга картина на Верешчагин), вместо „В окопите на Шипка“. Безспорното първенство обаче се падна на БНТ, която в централната си емисия “По света и у нас” бързешком размени картините. Тя показа на драгия зрител не “В окопите на Шипка”, а “Шипка – Шейново” (“Скобелев под Шипка”) на същия Василий Верешчагин, с която завършва цикълът произведения на художника, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 година. Точно тази картина е притежание на Третяковската галерия в Москва, а по-малко известният й вариант се намира в Руския музей.
В очакване на развръзката, очевидно пришпорвана от Васил Божков, се пласираха всякакви хипотези – от възможността грабежът да е дело на маниакален колекционер, до предположението, че именитият бизнесмен със страховит прякор иска да прибере високата застраховка за картината. Никому не дойде на ум, че закъсал наркоман използва удалата му се възможност да се снабди с пари за дрога.
Денонощие по-късно (11.03.2008) картините бяха намерени в заложна къща на „Патриарх Евтимий“ в София, където 27-годишният рецидивист Анатоли Чакъров ги разменил срещу… 50 лева. Някои всекидневници с горда срамежливост отбелязаха един-два достоверни факта за това как е придобита картината “В окопите на Шипка” от Васил Божков, но смразяващият му авторитет не им позволи да копнат по-дълбоко. Или просто не бяха в състояние да го направят, поради информационна недостатъчност.
Историята започва през пролетта на 1999 година, когато е анонсиран поредния “Руски аукцион” (по два годишно в цикъл “пролет-есен”) на прочутата тържна къща „Сотбис“ (Sotheby’s) в Лондон. С посредничеството на родения в София княз Никита Лобанов-Ростовски, който вече нееднократно се е опитвал да насочи интереса на българските музеи и галерии към свързани с нашата история произведения, Sotheby’s изпраща на 06.04.1999 г. любезно писмо до тогавашния директор на Националния исторически музей Иля Прокопов. Отговор няма. Своевременно за събитието е информиран и частният сектор, който в лицето на г-жа Дарина Павлова, съпругата на бизнесмена Илия Павлов, прави окуражаващо медийно изявление. Без последствия.
Търгът се провежда на 29.04.1999 г. в Лондон и за голяма изненада на присъстващите ценители, колекционери и експерти, в наддаването анонимно се намесва и един българин. Името му е Васил Божков и това вероятно е първият му опит да участва “на живо” в международните отношения на артпазара. При наддаването за картините на триптиха “На Шипка всичко е спокойно” (общо 31,5 х 68,5 см. или 31,5 х 22,5 см. всяка една) той стига до котата 110 хил. щатски долара и прекратява участието си. След още една-две стъпки водещият търга удря с чукчето при последна заявена сума от 126 хил. долара. Така триптихът става собственост на живеещия в Мюнхен руски адвокат Израил Терн. В последвалите частни разговори той заявява, че е готов тутакси да се раздели с картините срещу… 250 хил. долара. Този номер не е по мащаба на Васил Божков, който обръща гръб на сделката. На по-късен етап през годината г-н Терн се съгласява на “бартер” – готов е да замени трите платна “На Шипка всичко е спокойно” срещу едно или няколко произведения на значими художници от еврейски произход. И тази възможност пропада.
Тогава на помощ идва княз Никита Лобанов-Ростовски. Той, който продължително време е консултант по руското изкуство на Sotheby’s, открива в Ню Йорк друга картина на Василий Верешчагин със същия сюжет – “В окопите на Шипка” (21 х 29 см.) – която беше открадната и повечето медии кръстиха „На Шипка всичко е спокойно“. Тя присъства в каталога на Grosvenor Gallery от 1887 година (стр. 49, № 77), а също така в каталога на изложбата “ A Survey of Russian Painting Fifteen Century to the Present” от 1967 година (стр. 67). Става дума за подготвителна картина за триптиха “На Шипка всичко е спокойно” и други ескизи към темата (неизвестно колко, но се знае, че Верешчагин е направил 25 неголеми наброски по време на военната кампания и още 8 – две години по-късно), които нюйоркският антиквар продава при базова цена 29 200 – 35 600 долара. Не е известно как част от творчеството на руския военен художник е попаднало зад Океана, но в Бруклинския музей има две негови картини от същия цикъл. По това време, както добре знаем, г-н Божков вече има нова любов – футбола и археологическите артефакти – и е поверил грижата за колекцията си от картини на бъдещия академик Светлин Русев. Така нюйоркските зарисовки за прочутия триптих отиват в други ръце, при това срещу доста по-ниска от първоначалната сума – 17 800 долара. Но княз Никита Лобанов-Ростовски трябва да е бил доста настоятелен, защото малоформатната картина с оригиналното название “В окопите на Шипка” все пак става собственост на Васил Божков срещу неизвестно каква сума. Точно тази картина организаторите на официалната изложба (Министерството на културата, вестник “Стандарт” в лицето на неговия собственик Тодор Батков и НДК) и българските медии неточно наричат “На Шипка всичко е спокойно”.
Заслужава внимание фактът, че г-н Божков за втори път я предоставя в обща експозиция с официален характер, легитимирайки допълнително пребогатата си колекция пред обществеността.
Такава в най-общи линии е цялата история. От нея произтекоха две последствия. Първата, категорично заявена от Христо Друмев, е скъсването с практиката да се правят изложби из фоайетата на НДК, които са трудни за охраняване. Втората е вероятна – Васил Божков доста ще се замисли дали отново да предостави свое художествено притежание в подобна експозиция. Защото и той вече научи какво означава кражба.