Недялко Славов и Стойо Вартоломеев за романа „2020“: Ако не се събудим, Оруел ще се окаже детска приказка

Недялко Славов

Недялко Славов е български поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Носител е на националните литературни награди „Христо Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016), „Цветето на Хеликон“, „Иван Николов“ и др.

През ноември излиза най-новата му книга – „2020“ (Хермес) – роман, в чийто център са събитията, които бележат духа на времето ни. Поканихме Недялко Славов и редактора на изданието Стойо Вартоломеев да разкажат повече за актуалните теми, засегнати в текста.

– Г-н Вартоломеев, най-новият роман от Недялко Славов – „2020“, излиза през ноември, а апокалиптичният му сюжет е плашещо реалистичен и актуален. Какви са вашите впечатления от книгата?

– Тревожна книга, появила се в още по-тревожно време. Книга на писател-хуманист, загрижен за съдбата на съвременния човек, за физическото му и духовно оцеляване. Книга, в която антиутопията отстъпва на страховитата реалност.

– На корицата виждаме снимка на Данов хълм – едно емблематично място в Пловдив. Каква е ролята му в романа?

– Хълмът заема знаково място в романа. Той е зелен оазис в сърцето на Пловдив. Там природата (за радост) не е отстъпила на човека и е запазила своята автентичност. Той е върхът, от който всичко се вижда – сградите, улиците, хората… и цялата пандемична лудост. Хълма се явява контрапункт на всичко онова, което се случва в града. Точно там хората търсят своето спасение.

– Вие имате богат опит като редактор, работили сте и по последните три романа на Недялко Славов. С какво се отличава „2020“ от предходните му книги? Ще бъдат ли изненадани читателите, които следят творчеството му?

– Недялко Славов е писател, изцяло отдаден на съвременността. Творец със социална чувствителност и остър граждански рефлекс. И това личи във всичките му романи, независимо от техните сюжети. В едно свое интервю той споделя, че мисията на писателя е „да филтрира мрака и да дава надежда на хората“. В този роман има мрак, породен от пандемичното време, но има и любов, има и мечти, които дават светлината и надеждата. И смисъла човешкият живот да продължава.

– Г-н Славов, кое отключи романа „2020“?

– Спомням си часовете след първото ни затваряне. Гледах пустите улици и си казвах „Започва се“. Особено усещане бе. Като предчувствие за война. Голяма война. Това усещане го отключи.

– Какъв е, така да се изразя, духовният вертикал на романа ви?

– Свободната воля на човека. Тази, с която идваме на света. И която цял живот се опитвам да устоя.

– Каква присъда за случващото се днес давате в „2020“?

– Не раздавам присъди. Аз не съдя, аз обичам.

– Героите ви са някаква друга, вече несрещана свободна порода. Един от тях дори е куче, което разсъждава по човешки. Далматинеца.

– Да, много важен герой. Кучето, да не забравяме, е опитомен вълк – при всяко пълнолуние вие срещу луната и се връща в свободните полета на своя бивш живот.

– Къде и как се разгръща действието на „2020“?

– Винаги пиша за неща, минали през личния ми опит. Като ги оглеждам от различен ъгъл посредством сетивата си, като меня светлината на мислите си, се получават неподозирани картини и внушения. Така се роди и фантазното в „2020“.
Действието се развива на Дановия хълм в моя стар като света Пловдив. На този хълм е минало детството ми, после младостта ми и годините на зрелостта. И въртейки се в кръг около него, проектирайки старите и новите си визии, го изведох от реалността и го прехвърлих в словесния му образ в романа. Така той стана метафора. Метафора за свободната воля на човека днес – единственото му спасение в тоя тоталитарен и дехуманизиран свят.

– Казвате тоталитарен и дехуманизиран свят. Така ли определяте света днес?

– Да, вече сме в тъмните времена. А с тях едни – кога перфидни, кога брутални манипулатори – всеки ден идат и ни разпореждат: Не мислете с Божия разум, ние ще ви дадем изкуствен интелект. Не живейте в райската пълнота на Битието, ние ще ви дадем болните си абстракции за реалност. Не се радвайте на дните си, ние ще ви дадем вечен живот. Ще ви заменим орган по орган, става по става, сетиво по сетиво, чарк по чарк. Ще ви направим двутактови, четиритактови, бензинови, дизелови, зеленоелектрични, екологични, много токсични, мъничко безсмъртни и абсолютно безлични. Но с това ще трябва и по-бързо да ви занулим, тоест да ви хоризонтираме.
Ето това е светът днес. И ако не се събудим, Оруел ще се окаже детска приказка.

Интервюто е предоставено от ИК „Хермес“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.