Раково – какво се случва в затънтеното балканско село на Раковски
Село Раково. Намира се вдън гори тилилейски, както се казва по приказките, далеч в Балкана. Там се е родил възрожденецът Георги Стойков Раковски. Раковски, с ударение на първата сричка. Името му идва от селото, а името на селото идва от раците, с каквито била пълна местната рекичка, която всъщност е някакъв много начален ръкав на река Луда Камчия.
Селото се крие в северните склонове на Стара Планина, близо до Сливен. Близо е относително. Път от по-малко от 30 километра дотам, с много завои, изкачване и слизане, минава се през някакъв хребет от билото на Стара планина край връх Българка, и се слиза в ниското между два склона, където се е скрило селото. Зимно време снегът затваря пътя и тогава до село Раково се пътува по обиколния път – близо 100 километра до Сливен.
Жителите са 50-ина през лятото, около 20 през зимата. Както в хиляди други села в България повечето къщи се поддържат като вили, летни къщи на наследници. Някои са купени от пришълци, чиито корен не е тукашен. Има една къща на грък, няколко са превърнати във вили.
До неотдавна е имало малки стада овце, сега и това няма. Двама местни гледат коне, колкото да взимат субсидии.
Че селото има нещо общо с Раковски си личи по камък с барелеф в центъра пред някогашното училище, с бронзова плочка с цитат: „Домородството ми е от голяма града Ракова – Георги С. Раковски, 1821-1867”. До камъка е забито българското знаме, има и още една плоча в памет на загиналите за свободата и независимостта на България раковци – през войните 1912-1918 г.
Училището отзад е закрито още при социализма – хората се изселили към Сливен и другаде. Ремонтирано е отдавна с някаква цел, после оставено празно, като паметник без смисъл. Види се село Раково е далеч от някогашната „голяма града Раково“. То никога не е било и град, просто така поетично се е изразил най-видният му жител.
В Котел има пантеон на Раковски – пръв идеолог на национално-освободителното движение, революционер, журналист, писател, историк, – тук обаче за родната му къща се знае само мястото. В двор, скрит почти в гората има къща, но тя е строена по-късно, преди стотина години, може би върху основите на родната къща на Раковски. Впрочем, къщата е продадена от собствениците, новите й притежатели сочат отстрани до нея каменни основи от някогашна постройка и предполагат, че може те да са останките на някогашния роден дом на възрожденеца. Никой не знае.
И бюст да сложат пред къщата, и паметна плоча, няма да стане туристически обект или място за почит. Селото е на такова място, че се стига трудно и никой не преминава през него за някъде. До съседното село е по-добре да минеш по обиколния път от Сливен, не през Раково. Затова и много от къщите в селото са изоставени, рядко идва някой в тях.
Селото има църква построена преди 137 години. Кметицата на селото се мъчи да събира оттук-оттам пари да я реставрира, и засега успява, покривът е оправен, сложена е нова дограма. Кметицата е от ГЕРБ, разбира се, но на това затънтено място това едва ли има значение, освен че досега е могла да измоли някой лев от властите. Тя и съпругът й са работили каквото намерят години наред из Гърция, накрая се върнали.
Недалеч от кметството ремонтира покрив един виладжия, който живее в Москва, издава го кметицата. Българин, женен за рускиня. Лятно време идва с жена и дъщеря.
В село Раково няма магазин, само един автомат за кафе пред кметството. Рядко преминаващите коли или камиони спират понякога пред него.
Пече слънце, наоколо красота, сред гористите склонове, чува се цвилене на коне. Местен сиромах с каручка товари нещо край една от къщите, кметицата отива да го провери дали не товари нещо чуждо. И бди като шериф.
Така тече животът в едно затънтено балканско село, откъдето се е пръкнал основателят на национално-освободителното движение в България.
Полека-лека някогашните български села се превръщат във вилни зони и само интернет покритието може да им донесе повече живот, поне лятно време.
