Франция: Макрон тръгва към втори мандат

Еманюел Макрон

„Кандидатирам се отново за президент на Франция“. Тези думи, или някаква тяхна вариация, бяха най-яркият пропуск в праймтайм обръщението към нацията, което направи във вторник вечерта френският президент Еманюел Макрон.

В 27-минутната реч, която президентът произнесе на фона на френския трикольор и на герба на Френската република, той засегна накратко темата за коронавирусната пандемия, продължи с идеите за икономическо възстановяване, говори за силните страни на Франция, но също така предупреди за предизвикателства и уязвимости.

Това беше телевизионна декларация, която прозвуча до голяма степен като начало на кампанията за преизбиране на Макрон, въпреки че в действителност той не го каза.

Именно така обаче това бе възприето от политическите опоненти на президента, които вече обявиха намерението си да свалят Макрон от власт и да не му позволят да спечели втори мандат на президентските избори през април.

„Ясно е, че Еманюел Макрон е кандидат“, заяви в Туитър крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон, който се надява да спечели по-добър резултат от четвъртото си място на изборите през 2017 г., на които Макрон стана най-младият президент в историята на Франция.

Кандидатката на крайната десница Марин Льо Пен, която бе убедително победена от Макрон на балотажа на изборите през 2017 г., определи обръщението на Макрон като „предизборна реч“.

Засега, за 43-годишния Макрон е стратегически полезно да не обявява официално кандидатурата си за преизбиране. От позлатените зали на президентския Елисейски дворец Макрон може да демонстрира, че е над предизборното политиканство и над предизборната кампания, която вече се заформя като бурна и агресивна. По-трудно е за кандидатите от опозицията да атакуват действащ президент, който все още не е запретнал ръкави и не се е включил официално част в предизборната борба. Тъй като президентът е въплъщение на френската държава, атаките срещу него създават риск за опонентите на Макрон да изглеждат недодялани и непатриотични.

Неяснотата също така помага на Макрон да използва привилегиите на президентството, за да провежда кампания и без да го обявява. Той се среща и приветства избиратели по цяла Франция и владее ефирното време докато пътува по земя и въздух уж по президентски дела. Достъпът до финансите на страната също му дава възможност да насочва парите на данъкоплатците за нужди и каузи, за които предизборният му щаб се надява, че ще го превърнат в по-атрактивен кандидат.

Зад кулисите кампанията за преизбирането на Макрон вече усилено върви. И рецептата, която сработи за него толкова успешно през 2017 г., остава на практика непроменена: Той отново се опитва да доминира центъра на френския политически спектър и да привлече както леви, така и десни избиратели.

Приоритет за предизборния щаб на Макрон ще бъде да привлече избирателите на консервативни и крайнодесни кандидати, които са по-силни конкуренти от левите. Това, че не обявява официално кандидатурата си, изглежда не вреди по никакъв начин на Макрон: Социологическите проучвания от месеци сочат, че той е фаворит и разполага със значителна, но в никакъв случай необорима преднина.

„Когато започвате кампания, по необходимост това пречи на работата. Трябва да сме изцяло отдадени на работата“, заяви вчера говорителят на Макрон Габриел Атал.

Макрон не е единственият, който умишлено държи хората в неведение. Най-голямо въздействие върху предизборната кампания досега има друг един необявен, но очакван кандидат: Ерик Земур. Необявилият кандидатурата си, но държащ се във всяко отношение като кандидат Земур привлича вниманието. Телевизионният инфлуенсър произхожда от крайната десница и, въпреки многото обвинения срещу него за употреба на език на омразата, от социологическите проучвания става ясно, че той би получил на изборите процент, сходен с този на Льо Пен, нареждайки се зад Макрон. Възможно е до дни Земур да обяви официално кандидатурата си.

Съществува обаче опасност кампанията и нейните теми да се изплъзнат от ръцете на Макрон, и останалите кандидати да зададат тона ѝ, ако той играе изчаквателната роля прекалено дълго време. Вече се заформя тенденция фокусът на Земур и Льо Пен върху имиграцията и заплахите, които според тях тя създава за френската идентичност и просперитет, да отклонява вниманието от темите за икономическия растеж, създаването на работни места и борбата с бедността, които Макрон смята за свои силни сфери.

Опонентите също така се оплакват, че Макрон размива границите между президент и кандидат, което му дава нечестно предимство. Изборните правила, които изискват еднакво медийно време за кандидатите, ще влязат в сила от януари и ще се прилагат и спрямо Макрон.

Ще трябва да бъдат положени усилия за повишаване на избирателната активност, привържениците ще трябва да бъдат мобилизирани, да бъдат организирани предизборни митинги и да се съберат и регистрират дарения. Почти по същото време на последните президентски избори тогавашният президент Франсоа Оланд се готвеше да обяви намеренията си. В праймтайм обръщение на 1 декември 2016 г. той обяви, че няма да се кандидатира за втори петгодишен мандат.

Нищо в речта на Макрон не намеква, че сегашният президент ще поеме по същия път. Макрон даде ясно да се разбере, че според него остава да се свърши още много работа след първия мандат, разстроен от пандемията и от месеци на гневни демонстрации срещу правителството му преди избухването ѝ.

Най-ясния намек за намеренията си Макрон направи, когато говори по темата за реформа на френската пенсионна система. В миналото той бе обещал да прокара сложната реформа в качеството си на президент. Във вторник обаче той каза, че сега трябва да почака преди да вземе „ясни решения“ през 2022 г. Годината на изборите. Без действително да го казва, той едва ли би могъл да се изрази по-ясно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.