Ще се сблъска ли с рецесия новият американски президент?
В условията на задаваща се рецесия инвеститори и икономисти се опитват да предвидят как оставащите трима претенденти за президентския пост в САЩ биха се справили със забавения икономически ръст, в случай че надделеят в изборите през ноември. Aко заплашителният упадък на американската икономика продължи, е много вероятно през януари, когато някой от тримата – сенаторът демократ Барак Обама, съпартийката му сенатор Хилари Клинтън или сенаторът републиканец Джон Маккейн – официално ще встъпи в длъжност, радостта от победата да се трансформира в порив към значими промени в икономическата политика. Във вторник Клинтън съхрани президентските си надежди с ключовите победи в Тексас и Охайо, докато Маккейн успя да си осигури номинацията на републиканците.
Който и да победи през ноември, търговията най-вероятно ще се намира в първите места от икономическия дневен ред, а федералният дефицит навярно ще продължи да нараства с бурни темпове. Така ще е поне докато икономиката се възстанови от проблемите с тенденцията към спад в сферата на жилищното строителство, затягането на условията за кредитите и повишаващите се разходи за храна и енергия.
В популистката си кампания демократите повтарят напеви, които прехвърлят вината за несгодите на работниците върху световната търговия. Това поведение предизвика въпросителни погледи от страна на подкрепящия свободния пазар „Уол стрийт“. Тези напеви събудиха недоволство в средната класа и биха могли да определят тона на политическия курс, особено ако Обама или Клинтън надделеят и влязат в Белия дом, имайки зад гърба си подкрепата на Конгреса, където демократите се радват на убедително мнозинство.
Евентуална победа на Маккейн би създала по-сложна ситуация, тъй като той най-вероятно ще трябва да се споразумее с контролирания от опозицията Конгрес. И все пак наскоро Конгресът демонстрира, че когато е изправен пред икономическа криза, може да си сътрудничи с президент-консерватор. Това беше доказано миналия месец, когато набързо беше приет план за финансово стимулиране, възлизащ на 168 милиарда долара.
„Основният въпрос е какво се случва с икономиката към месец януари”, казва професорът по международна икономика от факултета по бизнес на Дартмутския университет Андрю Бърнард. Ако американската икономика изпадне в рецесия – нещо, което някои икономисти вече смятат за факт – това вероятно би засилило позициите на онези, които обвиняват глобалната търговия за непомръдващите заплати на работниците и загубата на работни места в промишления сектор.
Много от инвеститорите са на друго мнение. Надпреварата между Клинтън и Обама кой ще бъде по-безпощаден към търговията, създава безпокойство, че едно управление на демократите би отблъснало презокеанския пoток от капитали и стоки, който спомогна за обогатяването на корпоративна Америка и на чуждестранните фирми.
„Надявам се, че голяма част от говоренето по търговските въпроси е просто упражнение по красноречие, но смятам, че са налице сериозни икономически теми. Ако те бъдат пренебрегнати, това ще доведе до по-тежки последици под формата на протекционизъм и антиимигрантски нагласи“, казва Бърнард.
ИКОНОМИЧЕСКО БЕЗПОКОЙСТВО
“Притеснително е чувството на икономическо безпокойство. То е особено силно сред семействата със среден доход и заплати, които в основата си са останали непроменени през по-голямата част от десетилетието”, казва Уилям Галстън, старши сътрудник на мозъчния тръст „Брукингс инститюшън“ във Вашингтон. „Налице са скрити икономически фактори, които насочват дебата за търговията в това направление, заявява той. Откакто Джордж У. Буш зае поста си, САЩ загубиха 20 процента от работните места в промишлеността. Каквото и икономическо обяснение да дадете за това, то създава политическа динамика, която прави нормалното продължаване на бизнеса почти невъзможно.“
Във вторник сенаторът от Илинойс Барак Обама и Хилари Клинтън, сенатор от Ню Йорк, се зарекоха да преразгледат Североамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което е доста критикувано. Те казаха, че ще го допълнят с клаузи за защита на околната среда и на работниците.
Според Галстън, ако през ноември спечелят Обама или Клинтън, докато работят с Конгреса за подобряване положението на работниците, загубили работата си в резултат на глобализацията, те вероятно ще се стремят да прекъснат търговските преговори. Следващата стъпка навярно би била натиск за отпускане на повече средства за инфраструктурата, което би било популярна мярка сред закъсалите за пари щатски и местни изпълнителни власти, но може да надуе федералния дефицит.
Маккейн се изказва в подкрепа на свободната търговия и обявява, че не би преразгледал търговското споразумение с Канада и Мексико. Той твърди, че подобен ход би навредил на американско-канадските отношения и на единството в борбата срещу международния тероризъм.
Като президент Маккейн по всяка вероятност би подновил съкращенията на данъците, одобрени при администрацията на Буш – нещо, срещу което Обама и Клинтън възразяват. Галстън обаче е на мнение, че Маккейн също си дава сметка, че голяма част от страната не подкрепя тази мярка и е възможно да покаже готовност да възприеме други политически решения, за да повиши икономическата сигурност на средната класа.
По БТА