Какво ни казват изборните резултати? Опит за трезв поглед отстрани

Резултатите от вчерашните избори изискват трезв поглед отстрани. За да бъдат разбрани пълноценно процесите, протичащи в обществото ни, и за да се направят реалистични изводи за неговите потребности и очаквания към политическите му изразители.

Като вземем предвид обективния факт, че след 12-годишния мутренски авторитаризъм, държавата ни е материално и морално опустошена като след война (войната на корумпарите срещу устоите на българските държавност и народ) и че, уморени от тази война, половината от българските избиратели са се затворили обезверени, маргинализирани и изтормозени в черупките си, моят скромен опит за страничен поглед върху изборните резултати и пътят напред е следният:

КОНСТАТАЦИИ

1. Въпреки целенасочено планираното и систематично упражнено десетилетно издевателство и тормоз над българското гражданско общество, парламентаризма и държавността от депесаро-гербаджийската олигархична група за обир и грабеж на публично богатство и кореняща се дълбоко в комунистическата държавна сигурност, жизнените фибри на гражданското общество устояха и макар силно фрагментирани и измъчени не са разрушени. Гражданското общество не само смогна да се съпротивлява през последното десетилетие, но и се окопити, възпроизведе и нарасна и вече е твърдо решено да вземе съдбата на България в свои ръце, чрез свои представители.

2. Грижливо създадената, отгледана и отхранена електорална клиентела на депесаро-гербаджийската олигархична мафия, е функция на зависимостта на тази клиентела от публичния ресурс, краден и контролиран от мафията. Тази клиентела освен че осигурен електорален ресурс служи и като оръжие срещу общественото недоволство и съпротива. Докато натрупаният корупционен ресурс не се изчерпа или не бъде върнат в обществената хазна – клиентелата ще брани хранилката си, както и нейните сайбии. Тази клиентела ще продължи да се възпроизвежда, докато не се отнеме от мафията контрола над публичните средства и не се запушат всичките им корупционни кранчета. Задачата изисква точна диагностика на течовете на публичен ресурс, енергично планиране на мерките за запушването им, достатъчно технологично време за осъществяването им, прецизни законодателни решения, компетентни, решителни и честни екипи от куражлии, меритокрация и упорита работа. Нереалистично е да се надяваме, че електоралната клиентела на мафията ще се саморазпадне от самосебе си и веднага.

3. Дилемата „комунизъм-антикомунизъм“ просто е анахронизъм. Цивилизационната посока на България е необратима. Комунистическата олигархия отдавна мимикрира и се трансформира в капиталистическа, но целенасочено поддържа живи фалшивите идеологически фронтове между своите опоненти за да ги отслабва и отвлича енергията им от реалните проблеми на завладяната държава. Не напразно мутрата от Банкя непрекъснато се бие в гърдите, че ни „варди от комунистите“. Не напразно се подклаждат геополитически страхове и конспиративни теории, истеризират се било проблеми с бежанците, било с ваксинирането, било с истанбулската конвенция. Именно върху тези страхове се лансират клакьорските фашизоидни патерици на мафията, чието предназначение е да отвличат електорален ресурс от истинските им опоненти.

Примерите са многобройни – Атака, НФСБ, ВМРО, а сега и „Възраждане“. Нужни са плашила и образът на врага, за да има алтернативни отдушници за общественото недоволство от корупцията. По този начин се измества фокусът на общественото внимание, насъскват се опонентите на мафията едни срещу други и истинската дилема пред обществото се размива. А истинската дилема пред обществото ни е – корумпирана и работеща в личен интерес, безконтролна администрация (тоест политическа мафия) или отчетна администрация, служеща на обществения интерес (тоест правова държава). Очевидно е, че за българското общество в момента, политическият спектър и афилиация на администрацията са по-скоро второстепенни. Първостепенни са политическата почтеност и обществения контрол над институциите.

ИЗВОДИ

1. Независимо от различните електоралните предпочитания към отделните сегменти в раздробената структура от политически формации, отразяващи стремежа на българското общество към правова държава, то мъдро е дефинирало същинската дилема пред себе си и държавата. Хората не се интересуват вече от идеологеми и са твърдо решени да търсят своите изразители сред онези политически формации, които успяват да ги убедят, че най-ефективно, уверено и чевръсто могат да се справят с капаните в държавната структура, заложени от ГЕРБ/ДПС и да разчистят разяждащата корупция в институциите и държавата.

Очевидно е, че политическите лидери на предпочитания от мен лично сегмент (ДБ) се възприемат от хората, като по-елитарни и по-тромави от политическите лидери на сегмента на ПП, а преди това на ИТН, което е основание за размисъл около изграждане на по-достъпна комуникация с всички поколения избиратели и за поколенческо кадрово попълнение в партийните структури, но не и за промяна на политическите каузи и цели или пък за посипване на лидерските глави с пепел.

Електоралната решимост на хората, настояващи за разрушаване на корупционния гербаджийско/депесарски сарай е впечатляваща, независимо откъде са предпочели да излъчат представителите си за изпълнение на тази цел. ДБ и нейните лидери само могат да се гордеят, че са първопроходците на този процес. Обстоятелството, че още партии поемат и продължават по прокарания от Да България път само може да ни радва. Поуката, обаче – за всички политически лидери, преследващи общественополезната цел за възстановяване и утвърждаване на правовата държава е, че трябва да действат държавнически – тоест във времена на кризи да зарежат его, теоритични различия и идеологически нюанси и бързо и спретнато, , рамо до рамо да обективират надеждите на избирателите си в ясна,принципна, краткосрочна и ефективна обща национална програма за лечение на увредената от корупция държавна тъкан.

2. Привидното само на пръв поглед „надигане“ на депесарската клиентела и относително стабилните резултати на гербаджийската, които корумпарите ни внушават като доказателство за идеологическа жизненост и мощ, са всъщност панически конвулсии и отчаяно предсмъртно усилие на двуглавата корупционна ламя. Затова е от съществено значение и двете ѝ глави да бъдат бързо и едновременно отсечени. Неизбежно е единодействието на партиите, избрали правовата държава за своя обществена кауза. Единодействие за решаване на неотложните за обществото задачи. Но съвсем не говоря за единодействие, така както го разбират крадците – да плеснем с ръце и да се прегърнем грабители и ограбени и да не се търси отговорност и справедливо възмездие за кражбите и злините.

3. Проказата, заразила българската държавност, може да се излекува само след пълна изолация на прокажените и изгаряне на постелите, в които корупционерите от ГЕРБ и ДПС са въргаляли разядените си от алчност и политическа поквара тлъсти телеса в продължение на повече от десетилетие. Онези политици, които не са се овъргаляли в корупционните постели или са се опазили от заразата, дори и да не са си взаимно симпатични, са годни за единодействие в служба на най-спешните и нужни за обществото полезни решения. И не само са годни. Имат обществен и патриотичен дълг да го направят.

Дано лидерите на ПП, ДБ и ИТН, а и реформаторското крило от млади хора на БСП правилно разчетат потребностите на хората в България. Ако те успеят да сторят това, ще успеят политическите им формации, ще успеем всички българи и най-важното ще успее измъчената ни и ограбена родина. И то по-бързо отколкото си представяме.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.