Антиваксърски нагласи на Балканите

Протест на партия „Възраждане“ срещу маски, ваксини и предпазни мерки. И в други страни има подобни протести, разликата е, че у нас мерките не са толкова строги, не се спазват, а пораженията от епидемията са по-големи. Снимка: от тв репортаж

Теории на конспирацията, безпокойства за безопасността, омаловажаване на заплахата или просто бунтарство – каквито и да са причините за отказа от ваксинация срещу COVID-19, то те изглежда са намерили благодатна почва на Балканите да пуснат своите корени. Ако и вие вярвате, че ваксините са опит за промяна на човешката ДНК, че чрез тях се извършва микрочипиране, че причиняват стерилитет, заболявания, че са по-опасни от вируса или са просто безполезни, то вероятно се числите към немалка част от населението в балканските страни, категорично отказваща да се ваксинира.

Румъния, подобно на България, е сред страните с най-ниско ваксинационно покритие в ЕС. В големите градове са ваксинирани малко над 40% от жителите (с изключения като Букурещ, където са ваксинирани 64%), в по-малките градове са имунизирани малко над 38 на сто, а в селските райони – едва 22,5%.

След появата на първия случай на заразяване на 26 февруари 2020 г. заедно с новия коронавирус в страната се разрази паралелна пандемия от фалшиви новини и конспиративни теории. Реториката „мутира“ от обикновено отричане на вируса до антиваксърски внушения, като „ваксината предизвиква безплодие“.

Още в първите месеци се разпространяваха слухове, че от болници са предлагали пари, за да запишат в нечий смъртен акт, че лицето е починало от COVID-19. Предпазната маска бе определяна като „намордник“, който правителството иска да сложи на своите граждани. Всякакви твърдения за вредата от маските, чудодейни лечения на COVID-19, теории, че 5G технологиите са виновни за разпространението на вируса и пр. заливаха месеци наред социалните мрежи.

Проучване за отношението към COVID-19 показа, че хората в напреднала възраст и завършилите висше образование са по-привлечени от конспиративните теории. Едно от обясненията, според антрополога Раду Умбреш, е, че възрастните хора изпитват недоверие, тъй като помнят комунистическите времена, когато често официалните новини са били фалшиви.

Хората с висока степен на образование пък често смятат, че са достатъчно компетентни и в сфери извън придобитата степен.

Според изследване на института ИРЕС от септември, посветено на отказа от ваксинация, 28% от румънците не вярват на ваксините; 14 на сто смятат, че нямат нужда от ваксина; 12% се страхуват от възможни странични ефекти; 11% имат медицински противопоказания. 9% от анкетираните са на мнение, че коронавирусът не съществува, а шест на сто не искат да се ваксинират без конкретна причина за това.

В допълнение към тази картина – в румънския парламент през декември 2020 г. влезе националистическата партия Алианс за единство на румънците, която почти всяка седмица организира протести срещу противоепидемичните мерки и въвеждането на COVID сертификати.

В Румъния съществена роля във формирането на мнение играе и духовенството, а някои представители на църквата се оказаха най-пламенните антиваксъри. Така например игуменът на манастир в окръг Нямц предупреди енориашите си, че след ваксинацията по тялото им ще се появят люспи като при рибите. От Румънската православна църква критикуваха изявленията на игумена.

В Турция, където с две дози ваксина досега са имунизирани над 80% от пълнолетните граждани, анкета от лятото показва, че делът на хората, които не желаят да се ваксинират, възлиза на 11 на сто от населението. 13% от турците са посочили, че не са сигурни дали искат ваксинация, а 76 на сто – че са ваксинирани или че планират да се ваксинират, сочи още проучването на агенция ИПСОС.

По политически признак противниците на ваксините са най-многочислени сред симпатизантите на прокюрдската Демократична партия на народите – 36,5 на сто, a най-слаба почва семената на антиваксърството намират сред електората на Партията на националистическото действие – 9,5 на сто, показва друго проучване, извършено от агенция Метропол.

Антиваксърски митинги се проведоха през последните седмици в Истанбул и Измир, на които участниците протестираха без маски и социална дистанция срещу ваксинацията и ограниченията. Те носеха плакати с надписи „Ваксината ли пази вас или вие – ваксината?“, „Никое решение не е над конституцията“ и „Вирус, който не заразява туристите“.

Антиваксъри в окръг Къръккале, Централна Турция, отидоха дори още по-далеч, обявявайки намерението си да основат собствена партия – Партия за живот без налагане. Нейният инициатор, местният адвокат Хаджъ Али Йозхан, заяви, че партията няма политически планове, а дейността ѝ ще бъде изцяло насочена срещу ограничителните мерки заради пандемията. „Ние сме против принудителните интервенции, против плановете, целящи създаване на роботизирани хора чрез система за проследяване на чипове с химически течности, наречени ваксини“, каза Йозхан.

Още по-краен в реакцията си бе мъж от град Коня, който откри стрелба в градския транспорт през октомври след направена забележка да си сложи маска.

Като цяло турската общественост не се противопоставя на ваксинацията. Но поради факта, че голяма част от населението на страната е в детска възраст, а децата не подлежат на имунизиране срещу COVID, темпът на постигане на масов имунитет чрез ваксинация изглежда бавен, отбелязват експерти.

Правителството на Гърция предприе още през лятото активни мерки, за да поощри масовата ваксинация, но и за да окаже натиск върху определени групи като медицински служители, работещи в домове за възрастни хора, полицаи, учители и др. да се ваксинират. Въпреки че около 70% от гърците са ваксинирани с поне една доза, остава една немалка група, която твърдо се противопоставя на ваксинацията.

Според скорошно проучване на социологическата агенция „Пулс“, оповестено от телевизия „Скай“, от все още неваксинираните малко над половината, около 56%, заявяват категорично, че не биха се ваксинирали при никакви обстоятелства. Останалите 44% от неваксинираните заявяват различни причини, които биха ги убедили да се ваксинират, в т.ч. влошаване на епидемичната ситуация, с повече информация от учени или лекари, ако бъдат задължени на работното си място или ако бъдат насърчени от религиозни служители, на които се доверяват. Данните показват, че като категорични „антиваксъри“, поне по отношение на ваксинацията срещу COVID-19, могат да бъдат определени около 15% от гърците.

Интересен феномен е значително по-високото нежелание да се ваксинират на гражданите от Северна Гърция. За това се дават различни обяснения, като социална структура и статус, демографска структура, но и влиянието на светогорското монашество, което е особено силно там и нерядко е проводник на различни крайни и дори неканонични възгледи за християнството.

Още през лятото на различни места в страната започнаха протести срещу мерките, в които най-гласовита роля играят именно антиваксърите, макар че е трудно да се каже каква част от демонстрантите са такива. При някои от протестите избухнаха сблъсъци между демонстрантите и полицията.

Макар и рядко има и индивидуални случаи на насилие, като инцидента с известния пневмолог проф. Теодорос Василакопулос, който в края на октомври стана обект на словесна и физическа агресия от страна на собственик на заведение заради забележка, че не извършва контрол на зелените сертификати на клиентите.

Въпреки че темата има трайно място в медиите, като цяло антиваксърите са сравнително малък процент от гръцкото общество. Освен твърдата позиция на правителството по въпроса с ваксинацията, сред гърците има доста широк консенсус за необходимостта от ваксинация, а основните медии в страната не си позволяват да разпространяват ненаучни и необосновани твърдения за ваксините срещу COVID-19.

Словения, където към момента около половината население (53,9%) е със завършен ваксинационен курс, през последните месеци стана сцена на едни от най-многочислените и бурни протести срещу ваксинацията и ограниченията поради COVID-19. Те започнаха, откакто в средата на септември правителството обяви въвеждане на задължителна ваксинация от 1 октомври за служителите на държавния сектор. Недоволстващи срещу рестрикциите и въвеждането на зелени сертификати словенци ежеседмично се събираха на протести в центъра на Любляна, насърчавани от антиваксърската партия Ресни.ца (Истина).

Насилие беляза протеста преди срещата на върха на ЕС в началото на миналия месец, при който полицията използва сълзотворен газ и водни струи срещу демонстрантите, а десетки полицаи бяха ранени. Премиерът Янез Янша, чиято страна е ротационен председател на ЕС в момента, предупреди, че в резултат на „безотговорното поведение“ страната може да се види принудена да върне блокадата.

Според проучване на Евробарометър, оповестено в началото на октомври, в Словения 24 на сто от гражданите заявяват, че никога няма да се ваксинират. Лидер в нежеланието за ваксинация в ЕС е България, където процентът на отказващите ваксинация е 26 на сто, сочи същото проучване.

Скептицизъм към ваксините цари и в Хърватия, друга членка на ЕС, където според проучването на Евробарометър 22% от гражданите са решени изобщо да не се имунизират срещу COVID-19. Ваксинирани в страната са 48,65% от цялото население, или 58,20% от възрастното население.

Хърватия, заедно със Словения и България, е сред държавите в ЕС, където ситуацията с коронавируса предизвиква най-голяма загриженост, според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

Решението за задължителен дигитален европейски сертификат за имунитет срещу коронавирус за работещите и за влизане във всички държавни служби и учреждения, което е в сила от понеделник, 15 ноември, предизвика протести в Загреб и други градове на страната през последните дни. „Неваксинираните не трябва да бъдат уволнявани“ и „Свобода на избора“, гласяха надписите на някои от плакатите на участниците в протестите.

Междувременно обаче пред ваксинационните пунктове в страната се извиха огромни опашки.

В Сърбия интересът към ваксинацията понастоящем също е отслабен. Страната стартира ваксинационната си кампания със силен темп на ваксинация в началото, осигурявайки си ваксини от голям брой доставчици – Пфайзер, АстраЗенека, Спутник и Синофарм, но постепенно и в тази балканска страна се наложиха колебливостта и недоверието във ваксинацията.

Така Сърбия, която в началото на годината бе на второ място по темп на ваксинацията на глава от населението след Великобритания, се оказа задмината от повечето държави членки на ЕС, посочва Евронюз. Стигна се дори до там, че в някои ваксинационни центрове в страната броят на ваксинираните чужденци превишаваше този на местните жители. Към момента напълно ваксинирани в страната са 43,9 на сто от сърбите или 3,03 милиона души.

Антиваксърските нагласи са присъщи и за немалка част от гражданите на Северна Македония и то още преди пандемията от COVID-19. Епидемия от морбили пламна в страната в началото на 2019 г. и взе няколко жертви, независимо че ваксинацията срещу тази болест е включена в имунизационния календар. Както се оказа тогава, около 10% от децата или близо 40 хиляди деца, подлежащи на ваксинация, не са били имунизирани.

Недоверието във ваксините продължава да битува на местна почва и в контекста на пандемията от COVID-19. Тези процеси са подхранвани и от ширещата се дезинформация.

Медиите постоянно съобщават новини, обществеността е залята от информации, сред които често се оказват и непроверени факти, които дезинформират и под натиска на „безизходната“ ситуация често стават истина, в която вярват много хора, посочва агенция МИА. Както неотдавна отбеляза проф. Никола Пановски, около 30% от македонското население изобщо не е вярвало в началото на пандемията, че болестта съществува, а след хиляди смъртни случаи в страната около 10% все още не вярват в това.

Ваксинациионната кампания в Северна Македония започна бавно поради липса на налични ваксини. Понастоящем напълно ваксинирани са 37,7% от гражданите.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.