Москва – световната столица на милиардерите
Само за 15 години привикналата по съветско време с недоимъка и дългите опашки Москва се превърна в световна столица на милиардерите. Те се надпреварват да демонстрират шикозни автомобили, апартаменти и вкус към лукса, сочи най-новата класация на американското списание „Форбс“.
Метаморфозата се случи с изненадваща скорост след разпадането на съветската империя през 1991 година. Според „Форбс“ Москва е надминала дори Ню Йорк по брой милиардери – сега 74 московчани разполагат със състояние над един милиард долара, в сравнение със 71 в американския мегаполис.
Кражбата на лимузина Майбах за 530 000 евро в руската столица се разглежда от местните вестници като анекдот – знак, че състоятелността в днешна Москва е стигнала невъобразими до неотдавна висоти. Руският печат неспирно публикува статии за олигарси, натрупали богатство, продавайки петрол, газ или други природни ресурси, които до 90-те години на 20-век бяха държавна собственост. Снимките на техните съпруги и любими жени, които блестят на светски събития в Москва и в чужбина, накичени с диаманти и в тоалети висша мода, присъстват редовно в списанията и в интернет.
Някои, впрочем не особено убедително, се правят на скромни. Като например Полина Дерипаска (съпруга на най-богатия човек в Русия, алуминиевият магнат Олег Дерипаска). Тя разказа пред вестник „Ведомости“, че докато учела в престижното британско училище „Милфийлд“, харчела тримесечната си стипендия от 300 долара за две седмици, след което трябвало да се храни „само в училищния стол“.
Повечето руски новобогаташи не се задоволяват с обикновена храна. Класата в ресторантьорския бизнес в последните години продължава да расте и някои руски ресторанти са достойна конкуренция на западните. Някои от тях – „Кафе Пушкин“ и луксозният „Турандот“ (по името на операта на Пучини) на руския ресторантьор Андрей Делос са декорирани с мрамор и камини и приличат на дворци.
Андрей Делос, който е потомък на френски род и се преселил в Русия през 20-те години на миналия век, разказва в интервюта за усилията, които трябвало да положи, за да научи „сервитьорите да започнат да използват лицевите си мускули“, да се усмихват и да забравят мрачните изражения, наследени от времето на социализма.
Въпреки че в сравнение с 90-те години броят на поръчковите убийства на бизнесмени в Русия е намалял, новият руски елит продължава да прекарва голяма част от времето в луксозните си жилища в чужбина. Примери за това са стоманеният магнат Владимир Лисин, който притежава голям имот в Шотландия, или милиардерът Роман Абрамович, живеещ предимно в Лондон.
Може да е странно съвпадение, но след като през 2003 година петролният магнат Михаил Ходорковски, който е в конфликт с Кремъл, беше пратен в затвора, много от олигарсите откриха у себе страст да работят за общото благо. Някои, като Виктор Векселберг или Алишер Усманов, дават милиони долари, за да върнат в Русия открити на Запад художествени произведения. Други финансират цели райони, като Роман Абрамович, превърнал се в същински роден баща за чукчите в далечния руски Север.
По БТА