Франция и Италия подписват договор след дълга политическа зима

Еманюел Макрон. Снимка: от тв екрана

Близо 60 години след историческото подписване на френско-германския договор Франция се готви да сключи спогодба за приятелство и сътрудничество с Италия, друга страна съоснователка на Европа, продължавайки затоплянето, последвало една дълга дипломатическа зима.

Очаква се Еманюел Макрон да пристигне в четвъртък в Рим, за да парафира този „договор за засилено френско-италианско сътрудничество“ заедно с министър-председателя Марио Драги.

Париж и Рим се стремят да приключат с това преди очакваното през януари оттегляне на италианския президент Серджо Матарела, който е в края на седемгодишния си мандат, и преди френският държавен глава да заяви, че ще се бори да бъде преизбран.

Според Елисейския дворец договорът „ще благоприятства сближаването между френските и италианските позиции, както и координацията между двете страни, що се отнася до европейската и външната политика, сигурността и отбраната, политиката в сферите на миграцията, икономиката, образованието, изследователската дейност, културата и трансграничното сътрудничество“.

Този жест ще има също така „важна символична стойност“ в днешния нестабилен европейски контекст след Брекзита и политическия преход в Германия, посочва италиански правителствен източник.

„Налице е истинско разбирателство между Марио Драги и Еманюел Макрон. Трябва да се използва този прозорец от възможности за структуриране на връзката“, коментира за АФП Сандро Гоци, един от инициаторите на договора, държавен секретар на Италия по европейските въпроси от 2014 до 2018 г.

Кръстен по името на римския дворец, където се намира канцеларията на италианския президент – бивша резиденция на папи и крале на Италия, този „Договор от Куиринале“ бе анонсиран през 2017 г. с оглед да осигури „по-стабилна и амбициозна рамка“ за френско-италианското сътрудничество.

Той ще бъде подписан на фона на вълнения в Европа, свързани с осъществения Брекзит, прехода на властта от Ангела Меркел към Олаф Шолц и напрежението между Брюксел и някои източноевропейски столици по повод зачитането на основополагащите ценности на ЕС.

Да се разсеят недоразуменията

В конкретен план договорът, чието точно съдържание още не се знае, установява или интензифицира засилено сътрудничество между двете латински и средиземноморски сили в различни области като научната дейност, производството, езиковото обучение, отбраната и дигиталните технологии. Той предвижда най-вече общуване с цел да се избягват недоразумения.

„Италианците и французите трябва да положат усилия за по-добро взаимно опознаване и разбиране. Често пъти се задоволяваме с повърхностни представи, не предразсъдъци, а впечатления – кога положителни, кога отрицателни. Имаме нужда от механизъм за редовен диалог“, разсъждава Сандро Гоци.

Защото в Италия, третата икономика от еврозоната след Германия и Франция, някои се страхуват от тази съседна страна, смятайки за прекомерни претенциите ѝ, засягащи проектите за индустриално сливане и сближаване.

Сливането на групата Пежо-Ситроен с Фиат-Крайслер под името Стелантис е образец за успех, но несполучливото поемане на контрола над атлантическите корабостроителници в Сен Назер от италианската група Финкантиери дава повод италианците да казват, че французите имат апетит към италианските предприятия, но понякога трудно приемат насрещния интерес.

Договорът „представлява самоанексия към Франция – индустриална и стратегическа“, критикува го например икономистът Карло Пеланда от страниците на сп. „Стармаг“.

Други теми също помрачаваха през последните години трансалпийските връзки, по-специално след като през 2018 г. бе създадено популистко правителство, доминирано от Движение „Пет звезди“ и крайнодясната „Лига“ на Матео Салвини.

Кризата стигна върха си в началото на 2019 г., когато италианският вицепремиер Луиджи Ди Майо се срещна във Франция с един водач на „жълтите жилетки“. Малко преди това вътрешният министър Матео Салвини бе призовал за оставка на френския президент.

В знак на протест Париж отзова временно посланика си в Италия Кристиан Масе – това бе най-острата дипломатическа криза между двете съседни страни от 1945 г.

Италия се подразни и защото ѝ се наложи сама да се справя с мигрантите, пристигащи по море от африканския бряг. Освен това Рим упрекна Париж, че закриля бившите членове на „Червените бригади“, укрили се във Франция. През април т. г. впрочем Макрон сложи край на доктрината Митеран, като нареди те да бъдат арестувани.

Сега вече „сме в разгара на медения месец между Париж и Рим“, смята историкът Марк Лазар, преподавател в Университета за политически науки в Париж (Сианс По). „Много са допирните точки при сегашното междинно състояние в Германия“, отбелязва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.