Интерпол: Двама кандидати за президент, единият обвиняван в изтезания

Правозащитници са твърдо против: събрало се от вчера в Истанбул, Общото събрание на Интерпол, което трябва да избере утре нов президент на Международната организация на криминалната полиция, може да се спре на обвиняван в изтезания генерал от Обединените арабски емирства.

Насер Ахмед Насер aр Раиси, командващ силите за сигурност на ОАЕ, води от миналата година кампания, за да бъде избран начело на агенцията за полицейско сътрудничество, като има само един съперник – Шарка Хавранкова от Чехия.

Уставът на Интерпол дава на президента предимно почетна роля. Генералният секретар Юрген Щок, преизбран през 2019 г. за втори петгодишен мандат, е човекът, който ръководи текущите дела.

Въпреки това редица наблюдатели се притесняват от евентуалното избиране на Раиси за президент на организацията.

„Дълбоко убедени сме, че евентуално избиране на генерал Раиси би навредило на мисията и репутацията на Интерпол и би навредило сериозно на възможностите на организацията да изпълнява мисията си“, пишат, в писмо с дата 11 ноември, адресирано до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, трима евродепутати, включително Мари Арена, председателка на подкомисията към Европейския парламент по правата на човека.

Още през октомври 2020 г. 19 неправителствени организации, сред които „Хюман райтс уоч“, изразиха притеснения от възможността за избиране на генерала от ОАЕ, „член на апарат за сигурност, който системно взема под прицел мирната опозиция“.

Паралелно с това, през последните месеци бяха подадени няколко жалби срещу Раиси за изтезания. Исковете бяха заведени във Франция, където е централата на Интерпол, и в Турция, страната домакин на Общото събрание.

Един от ищците, британецът Матю Хеджис, разказа, че между май и ноември 2018 г. е бил държан в затвор и изтезаван в ОАЕ, след като бил арестуван по фалшиви обвинения в шпионаж по време на посещение с цел обучение.

В един от тези искове неправителствената организация Център за човешки права в Залива обвинява генерала в „изтезания и варварство“ срещу опозиционера Ахмед Мансур, държан от 2017 г. в килия с площ 4 квадратни метра „без дюшек, нито защита срещу студа“, както и без „достъп до лекар, хигиена, вода и санитарни помещения“. Засега тези съдебни процедури не са приключили.

„Сигнал към авторитарните режими“

„Очевидно съм в течение на обвиненията“ срещу Раиси, каза вчера пред медиите генералният секретар на организацията Юрген Щок, но подчерта, че „страните членки са тези, които трябва да гласуват“.

„Президентът на Интерпол е много символичен пост. . . следователно съмнителната репутация на Раиси, основателна или не, е важен фактор за организацията“, обяснява пред АФП Матийо Дефлем, преподавател по социология в Университета на Южна Каролина в САЩ и автор на изследвания на Интерпол.

Президентът, избиран за срок от четири години, изпълнява задълженията си на непълен работен ден и на доброволни начала. Той има предимно протоколна роля, изпълнявана от 2018 г. от южнокорееца Ким Чен-ян, избран, след като в края на 2018 г. китайският му предшественик Мън Хунвей беше арестуван в родината си.

Въпреки това избирането на генерал Раиси „би изпратило сигнал към другите авторитарни режими“, по-специално че да се използва Интерпол за преследване на техните опоненти в чужбина „не е проблем“, смята преподавателят в Тексаския университет A&M Едуард Лемън, специалист по авторитарните режими.

Публикуван през март британски доклад на практика стигна до извода, че властите в ОАЕ са се възползвали от системата за международни заповеди за издирване, за да окажат натиск върху опозиционери.

Ако бъде избран утре, генерал Раиси „вероятно ще работи с правителства, които имат сходни възгледи (с неговите), за да осуети реформите за по-голяма прозрачност на Интерпол“, коментира Едуард Лемън.

Изследователят припомня, че през 2017 г. Обединените арабски емирства са дарили на Интерпол 50 милиона евро – сума, почти равна на общия годишен внос на 195-те страни членки на организацията, който е бил 60 милиона евро през 2020 г.

ОАЕ, които бяха домакини на Общото събрание на Интерпол през 2018 г. и искаха да приемат форума и през 2020 г., също така „дариха или отпуснаха през 2019 г. 10 милиона евро – около 7 на сто от годишния бюджет на Интерпол“.

„Такова финансиране намалява възможността на другите членове да влияят на организацията“, отбелязва Едуард Лемън.

Въпреки това, „предвид репутацията на Раиси, подозирам, че той няма да бъде избран. Гласуващите членове на организацията не са имунизирани срещу външни критики“, заявява Матийо Дефлем.

В отговор на въпрос на АФП вчера чешката кандидатка Шарка Хавранкова също заяви, че тези „много тежки обвинения“ може да попречат на избирането на нейния съперник. „Делегациите са тези, които трябва да решат как искат да бъде управлявана тяхната организация“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.