Куба: Бунтът на „внуците на революцията“

Протести в Хавана. Снимка: от тв екрана

Пет години след смъртта на неговия „Лидер максимо“ Фидел Кастро, кубинският режим се сблъсква с бунта на „внуците на революцията“ и на едно население, отчаяно и уморено от продължаващите икономически трудности.

Картините с милионите „признателни“ кубинци, които придружаваха в продължение на 900 км между Хавана и Сантяго урната с пепелта на „Команданте“, който почина на 25 ноември 2016 г. на 90-годишна възраст, вече са далечен спомен.

Болният Фидел беше оставил управлението на брат си Раул през 2006 г. след 47 години на власт. Последният, след като започна процес на отваряне на икономиката, по-късно отстъпи през 2018 г.

президентския пост на Мигел Диас-Канел, а след това през 2021 г. и контрола над Кубинската комунистическа партия (ККП).

Кубинската революция (1953-1959 г.) обаче така и не получи второ дихание. „Синовете на революцията“, които са към 70-годишни, вече са пенсионери, а „историческите“ лидери сега се появяват само в колонката с некролозите на вестник „Гранма“, официалния печатен орган на ККП.

Мигел Диас-Канел е изправен пред бунта на млади хора, вече снабдени със силата на социалните мрежи с появата на мобилния интернет, които настояват за по-голяма свобода на словото.

Едно ново поколение излезе на политическата сцена след смъртта на Фидел. Това са „внуците на революцията“, на възраст между 30 и 40 години, които представляват 13,5 процента от 11,2-милионното население на страната.

Те настояват за политическо представителство пред единствената партия на власт, за възможност за лична реализация и вече не се придържат към романтичните призиви за съпротива срещу американския империализъм, които вълнуваха родителите им.

Новата „променлива“ в „този сложен контекст е социалният протест“, смята кубинският икономист Павел Видал от университета „Хавериана“ в Колумбия.

Много от тези „внуци на революцията“ се обединиха в движението Сан Исидро, което проведе безпрецедентна демонстрация пред Министерството на културата през ноември 2020 г.

След това дойдоха историческите масови протести от 11 юли, последвани от нов опит за демонстрация, който властите успяха да осуетят преди 10 дни.

„Моето поколение е достатъчно близко до нашите баби и дядовци, за да разбере тяхната история, но достатъчно далеч исторически, за да не бъде закотвено в историята и да може да мисли за бъдещето“, каза 35-годишният фотограф Раул Прадо пред АФП.

Използвайки силата на мобилния интернет, който се появи на острова едва през 2018 г., младите кубинци виждат пропастта, която ги отделя от архаичния официален идеологически апарат, който повтаря изтъркани лозунги.

„Като не откриват политическо пространство в нашата страна и не виждат възможно бъдеще за себе си, те скоро ще се превърнат в поколението на мигранти“, прогнозира Раул Прадо.

Тежките условия на живот на карибския остров засилиха чувството на гняв. „Тези пет години бяха много сложни за икономиката“, каза Видал, припомняйки спада от 11 процента на БВП през 2020 г., най-големият от 1993 г. насам, и голямата инфлация, която доведе до недостиг на храни и лекарства.

Към това се добавя и „разширяването на санкциите при правителството на (Доналд) Тръмп, което продължава и при (Джо) Байдън, въздействието на безкрайната криза на венецуелската икономика и пандемията“, отбелязва университетският преподавател.

Правителството се опита да реагира с парична реформа през януари, която доведе до значително увеличение на доходите. Минималната работна заплата се увеличи от 400 на 2100 кубински песо (от 17 на 87 долара), но реформата доведе и до неконтролируемо покачване на цените.

За 10 месеца инфлацията достигна 60 процента на официалния пазар, но на черния пазар се покачи до 6900 процента, сочат официални данни.

Възстановяването на туризма, след като пандемията бъде овладяна, се очаква с голямо нетърпение. Увеличаването на цената на никела, едно от най-важните пера в износа на Куба, и капацитетът на фармацевтичната индустрия, способна да произвежда и изнася ваксини и лекарства, са спасителните механизми, за които има надежди да поддържат икономиката на страната стабилна.

За Павел Видал обаче икономическото оживление няма да е достатъчно, докато правителството не признае, че „значителна част от населението не споделя идеите на комунистическата партия“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.