БСП – болният човек на коалиция „Анти-ГЕРБ“

„Консервативната левица“ на Нинова e кръгъл квадрат

Корнелия Нинова с представители на по-младото и по-старото поколение в БСП зад гърба си. Лидерката на БСП се показа няколко пъти на протестите, но по-голямата й битка е вътре в БСП. Снимка: Надежда Чипева, Капитал

 

Преди месец в предизборните бележки „Оптимистична теория за нашия народ“ писах, че на президентските избори решаваме съдбоносен национален въпрос. И засега го решаваме успешно. Преструктурирането на протестния вот с появата на ПП успя: изглежда ще има и парламентарно мнозинство, и редовен кабинет. Демонтажът на модела „ГЕРБ“ ще може най-сетне да започне.

Герберските медии разбираемо истеризират срещу „харвардци“. Корнелианците или „левите“ сектанти, както ги кръстих между двата тура, също ги засипват с критики в социални и други медии. Нямат желание да им отпуснат обичайните сто дни, нито поне да изчакат да си кажат приоритетите и проектокабинета.

От една страна в това има рационално зърно. „Левите“ сектанти са прави, че ако Петков и Василев искат да ни водят към усмихнат, порядъчен капитализъм „без определения“, нямат шанс да ни изведат до добър край. Недъзите на капитализма са недъзи на капитализма изобщо, не само на навъсения, бандитски герберски капитализъм.

В края на миналата и началото на тази година в серия от четири малко философски коментара, посветени на теорията на А. Райчев и К. Стойчев за човека-консуматор, в тогавашните „Гласове“ поставих по различни начини въпроса „накъде след ГЕРБ“? (Виж тук, тук, тук и тук).

Какво ще остане от българския капитализъм след демонтажа на мутромодела? Готов отговор, разбира се, няма. Но бъдещето е пред нас, ще търсим отговори.

От друга страна нашата революция засега има общонационален, цивилизационен, надпартиен, ОФ-характер. Възстановяването на законността, нормалността на политиката, бизнеса, медиите и хорското мислене, вярата институциите и в утрешния ден няма да е бързо и няма да мине без осъдителни присъди поне за главните герои на мутрорежима.

Освен това България отпраши толкова надясно през полето на капитализма, че въвеждането на разбиращи се от само себе си в развитите западни страни социални придобивки, на каквито се радва не само полусоциалистическа Канада на Петков, но и цитаделата на капитализма – САЩ на Василев, би имало ефект на социалистическа революция. Починът „леви цели с десни средства“ може и да предизвика такава, ако цели имитиране поне на социалната политика на САЩ със средствата, спестени от запушването на герберските пробойни в държавните финанси.

 

Но дейността на „левите“ сектанти

 

като цяло съвсем не е полезна или безобидна. Наистина, усилията им да торпилират предизбирането на „тримореца“ Радев пропаднаха, макар чувствително да му отслабиха вота, но вътрешнопартийните интриги в БСП продължават с пълна сила и раждат чудовища. И против „консервативната лява партия“ на Корнелия се обявяват вече не само прогресивните млади социалисти, които успешно сътрудничат с „харвардци“ и другите анти-ГЕРБ партии, но и старата партийна опозиция, за които знаехме, че са про-ГЕРБ.

И Крум Зарков, и Кирил Добрев атакуват „джендърската“ обсесия на Корнелия и правилно отбелязват, че тя няма нищо общо с лявото – напротив, води до загубване на лявата перспектива.Добрев казва, че не „джендърът“, а бедността трябва да е „червена линия“. На това какво да се възрази?

Не съм забравил положителните неща, които съм писал за Корнелия в 2016 и 2017 г. („Нинова няма алтернатива“). А всъщност и до септември т. г., когато по БСТВ говорех как тя е обречена да бъде премиер, и то дългогодишен и успешен, макар и не още тази година. Но с фаталните си политически грешки в седмиците преди ноемврийските избори тя преполови вота на БСП и по едно време можеше да предизвика и колапс на партията си.

Тези грешки не са новост и не са изключение, а са системен недъг на нейното мислене. Продукт са и на коренно неправилна политическа преценка, и на неспособност да чува обоснованата критика и да се коригира. И имат пряко отношение към сбърканата й „консервативна лява“ идея. В предишния коментар писах за отношението й към ваксините и цитирах Вапцаров – как „не удря клеймо на прогреса“, а ваксините все пак са прогрес. Въпреки алчността на фарма корпорациите и коварството на олигарсите.

Сега пък „джендърите“се оказаха едната от двете „червени линии“ на БСП в преговорите за правителство. Крум Зарков бил „джендър“, Кирил Петков – май и той… Да си спомним как през януари 2018 г.в баталията около злополучната Истанбулска конвенция (ИК) Корнелия реши да натрие носа на Борисов не с друго, а с предложение за референдум срещу ИК, залагащ на реакционния популизъм и социалния консерватизъм. Неща, диаметрално противоположни на социалистическото светоусещане! Някога социалистките създадоха женското движение у нас, а същият Вапцаров писа:

 

„Да кажеме, ти се завръщаш,

намръщен се връщаш

във къщи.

В душата – горчилка.

Сърцето ти болка притиска.

Набиваш жена си,

а онзи те гледа изниско

под своите вежди,

гледа във тебе

и пита:

„Комай не достигат парите

за хлеба?“

 

Не само реалният и ужасен проблем за насилието срещу жените, взело масов характер у нас, но едва ли не всички въпроси на класовата политика с леката ръка на Корнелия бяха изтласкани от най-вулгарна „политика на идентичността“. Докато БСП ловеше джендърни вещици из киберпространството, вотът на недоверие срещу Борисов-3 пропадна, без никой да го чуе. Без широка дискусия и за корупцията на ГЕРБ, и за некадърността им. Пропуснат бе шансът да се привлече вниманието на ЕС в момента на председателството на България.

В същото време и парламентарната комисия по труда и социалната политика тихомълком гласува промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С нея бе премахнат задължителния характер на обсъждането със социалните партньори, ако местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани. Антиработническа промяна, благодарение на която, уволнените български работници щяха да получат възможността да обяснят на децата си пред празната маса, че поне са ги защитили от третия пол.

„Лява консервативна“ партия е кръгъл квадрат. Може обаче да се възрази, че консерватизмът е винаги относителен, спрямо нещо. И че БСП, да речем, бе „консервативна“ от 1990 докъм 1997 г. – бореше се да „консервира“, да запази колкото може от старото, социализма, но след Костов от него нищо не остана.След това до 2007 г. БСП се бори да се промени и стане европейска социалдемократическа партия – и успя. Станишев ни вкара в ЕС и сам оглави ПЕС. Но след 2009 г., и особено сега, когато статуквото – това е ГЕРБ?

 

„Джендърите“, като всички фантоми

 

на „политиката на идентичността“, са в последна сметка измислица на олигархичната пропаганда. Оръжие за масово оглупяване, призвано да разделя масите на насилници-мъже и жертви-жени, на тиранични прави и онеправдани обратни, на груби цисгендери и нежни трансгендери, на черни мъченици и бели мъчители и т.н., вместо да се обединят всички за класовия си интерес.

Българите, които негодуваха срещу Истанбулската конвенция през януари 2018 г., разбира се,не са някакви троглодити, които държат да бият жените си, непритеснявани от Съвета на Европа. А просто изразяваха недоволството си от ГЕРБ и европейските организации, които с основание смятат отговорни за бедността, корупцията, беззконието, кризата в семейството и демографския колапс в родината си. Но го правеха в злокачествена форма –лов на вещици.

Често отбелязваме такива парадокси у нас – например, че българите гледат с увлечение турски сериали за величието на Османската империя, а след това за компенсация най-харесват филма „Време разделно“. Или слушат чалга и хвърлят гьобеци, а после пълнят (преди ковида) хоротеките.

Много българи и до днес не се опълчват срещу ГЕРБ, олигархията, ЕНП, брюкселската бюрократична върхушка и недъзите на глобалния турбокапитализъм, от които страдаме всички, а срещу коварните либерасти-соросоиди, феминистки, гейове и трети полове. Чувството на упадък, разпад и нещастие на българите иде от засилващото се неравенство и икономическа им несигурност. Но в главите им се гонят призраците на джендъра, содомията, кръвосмешението и скотоложството. Това е първобитно магическо мислене. Но същото се отнася и за антиваксърството. И то, и антиджендърството са злокачествени форми на българския джихад срещу McWorld.

Затова съм горд, че въпреки тъмните сили, бясната герберска пропагандаи вредителството на „левите“ сектанти Радев победи убедително с над 2 към 1. Вярвам в добрия шанс на революцията, започнала на 9 юли миналата година. И че БСП ще намери сили да се очисти от „консервативните“ заблуди и ще разбере, че не може да е против живота и здравето на народа (ваксините) и против международните мерки срещу насилието по отношение на жените. Защото националните ни закони и органи явно са недостатъчно ефективни.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.