Учените измислиха как да насочват ураганите
Учените обещават, че скоро ще могат да отслабват силата на ураганите и да променят маршрутите им, като ги карат да заобикалят големите градове. Юристите предупреждават, че този метод няма да се хареса на всички. Освен благодарности, учените ще получават и призовки в съда от обитателите на населените места, през които ще минат бурите.
Известно е, че всяка година над тропическите морета се формират атмосферни вихри, чиято скорост на вятъра често надминава 120 км в час (33 м в секунда). Те се образуват, когато затоплилият се над океана влажен въздух се качи в горните слоеве на атмосферата, където температурите са по-ниски. Там парата на водата се кондензира и се превръща в дъждовни облаци, топлината се освобождава и преминава в кинетична енергия, като образува спирала от дъжд и вятър.
Колкото по-висока е разликата в температурата на долната и горната граница на урагана, толкова по-голяма е силата на вятъра. Когато стигне сушата, ураганът губи източника, който поддържа съществуването му – топлата вода – и бързо отслабва, през което време обаче успява да причини сериозни разрушения.
Опитите за борба със стихията датират от 60-те години на ХХ век. Тогава американските изследователи се опитаха за пръв път да укротят ураганите с помощта на изкуствено създадени облаци. Базирайки се на информацията, че по-голямата част от енергията си ураганите получават от топлината, която се освобождава при кондензацията на водните пари над океана и на образуването на дъждовни облаци, експертите от научно-консултативната комисия Project Stormfury проведоха серия от експерименти, като се опитваха да забавят развитието на атмосферните вихри. Те искаха да намалят силата на ураганите за сметка на по-голямото количество валежи в първата вълна дъждове, която започва след като премине т.нар. око на бурята.
За да създадат изкуствени облаци учените пускаха от самолети йодирано сребро. Метеоролозите се надяваха, че частиците на това вещество ще се превърнат в център на
кристализация на охладената водна пара, която се е вдигнала до по-студените слоеве на атмосферата. Така облаците трябваше да се образуват по-бързо, а докато се формираха трябваше до поглъщат топлината и влагата от повърхността на океана. С други думи, допълнителните облаци трябваше да разширят зоната на затишие, където има само слаби ветрове, а небето е почти ясно. Силата на самия ураган трябваше да отслабне.
Първите резултати от взаимодействието на атмосферните вихри се оказаха успешни. В хода на изследванията обаче експертите констатираха, че методът намалява интензивността на ураганите с не повече от 30 процента. Изобретението беше обявено за неефективно.
Доскоро някои специалисти предпочитаха като средство за ефективна борба с ураганите пасивните методи на отбрана. Като например построяването на нискоетажни сгради, укрепване на дигите и т.н. Те твърдяха, че ураганите може да се управляват само в началните стадии от формирането им, както и ако хората се научат да стимулират появата на ураганите далеч от населените места или ако успеят да предизвикат по-често възникване на атмосферните вихри, които биха ставали все по-слаби.
Всички предложения на учените засягаха превантивните действия спрямо стихията. През 2005 година обаче се оказа, че нито една от възможните защитни мерки не спаси Ню Орлиънс от урагана “Катрина”. Точно тогава два екипа – от Масачузетския технологичен институт и от Еврейския университет в Йерусалим, работещи независимо един от друг – започнаха да създават компютърни модели, които демонстрират как може да се промени посоката на движение на урагана, а така също как да се отслаби силата на атмосферните вихри. Изпитанията на моделите приключиха наскоро.
Според Моше Аламаро, един от участниците в проекта на Масачузетския институт, колегите му успели да моделират компютърна схема на изменение на траекторията на вихрите. Методът се корени в това, че в близост до парата в облака, която е около температурата на замръзване и която се намира в най-горната част на урагана, с помощта на самолет се разпръскват частици чист въглен. Като “боя” може да се използват също сажди или отпадъчни продукти от производството на автомобилни гуми. Авторите на модела отбелязват, че тъмните частици акумулират част от слънчевата топлина. В резултат температурата в облака се повишава, а скоростта на вятъра пада. Учените твърдят, че може да се постигнат и по-големи изменения – ако се опитат да нагреят облака, който е над центъра на урагана, с помощта на микровълна от спътник.
“Ако всички манипулации се поведат на правилното място и в точното време, може да се повлияе на силата на урагана”, отбелязва Алмаро. Засега изследователите са успели да проведат само компютърни симулации на метода. Но, както подчертава Рос Хофман – ръководителят на тестовете – резултатите от предварителния етап показват, че промяната в скоростта на вятъра наистина може да повлияе на маршрута на атмосферните вихри.
“Като побутваме леко урагана от едната или от другата страна ще успеем да променим траекторията му”, казва Аламаро и подчертава, че учените нямат намерение да спират опитите си. В скоро време те планират да изпитат метода върху някой неголям ураган.
В същото време колегите и конкурентите на американските специалисти от Еврейския университет в Йерусалим представиха своя метод за отслабване на ураганите, изготвен под ръководството на Дениъл Розенфелд. За разлика от американците, израелците решили да не “подгряват” горната част на урагана, а да “охлаждат” основата му. Учените предлагат своеобразна бомбардировка на дъждовните облаци с микроскопически частици прах. Те бързо ще абсорбират водата, а образуващите се капки ще бъдат прекалено малки, за да паднат под формата на дъжд и ще се издигнат нагоре, където ще се изпарят. Подобен процес ще доведе до охлаждане на въздуха в долната част на урагана, а следователно ще намали скоростта на вихрите и ще помени посоката на движението им.
Въпреки оптимизма на метеоролозите юристите вече обръщат внимание на някои от отрицателните страни на откритието. Промяната в маршрута на урагана не означава, че от него няма да пострада никой. Когато се окаже над сушата, под контрола на хората, той ще отслабне бързо, но изследователите не дават стопроцентова гаранция, че няма да засегне нито едно населено място. Това означава, че всяка намеса в хода на бурята може да доведе до многобройни искови молби в съда, а пострадалите могат да подведат учените под отговорност за това, че точно те са “довели” урагана до сушата и са отговорни за разрушенията.
Далновидните американци вече започнаха консултации със специалисти и се обърнаха към властите с молба да променят законодателството. Те настояват да се създаде специален международен договор, който да регламентира поведението на съседните държави в подобни ситуации.