Периферията на Европа или къде свършва ЕС
Политиката на добросъседство на ЕС трябва да гарантира напредъка и стабилността в държавите, граничещи с 27-те членки на клуба. Проблемът е, че те също искат да се присъединят към съюза
Високият чернокос мъж гледа навъсено русата жена, която седи срещу него на другия край на доста дългата маса на конференцията. Тирадата й продължава доста време, а тя го обвинява, че не зачита както трябва човешките права. Твърди, че следващите избори трябва бъдат по-честни от последните и предупреждава, че свободата на пресата най-накрая трябва да бъде разширена. В края на монолога си тя е някак си по-отстъпчива и се съгласява, че страната е постигнала напредък – „но нещата може да се движат по-бързо”.
Елмар Мамедяров с мъка удържа надигащия се в него гняв. Той е министърът на външните работи на бившата съветска република Азербайджан – страна, богата на петрол и газ, намираща се на бреговете на Каспийско море, северно от Иран. И обикновено никой няма право да му говори по този начин, освен – може би – шефът му, президентът на страната. Но Мамедяров успява да се сдържи, защото жената, която седи срещу него е невероятно важна за Азербайджан.
Прямата гостенка е Бенита Фереро-Валднер. 59-годишната австрийка е европейски комисар по външните отношения и европейската политика и отговаря за европейската политика на добросъседство. Затова тя редовно посещава страните, които граничат с ЕС – от Мароко и Египет, през Йордания, Израел и Украйна до Армения, Грузия и Азербайджан. Доста често тя призовава за повече демокрация и в замяна обещава „стабилност, сигурност и напредък”.
Европейският съюз вече отпусна повече от 8 милиарда евро на 12 държави по границите си и планира да предостави още 12 милиарда евро през следващите шест години. Резултатът от тази инвестиция, поне Фереро-Валднер се надява така, ще направи региона както относително проспериращ, така и политически стабилен. Тя вярва, че този „кръг от приятели”, както нарича плана, ще възпира терористите далеч и ще държи нежеланите имигранти на една ръка разстояние.
Но в оптимистичният план има една уловка. Повечето от тези съседи не само се интересуват от стабилността и просперитета, но те също така копнеят да станат пълноправни членове на ЕС. Преди всичко – и не без основание – това са страните по източния край на европейския континент. Полша, Великобритания и балтийските държави биха искали да разширят границите на ЕС до Каспийско море. Регионът чака на опашката за разширяване на Евросъюза непосредствено след Балканите – но засега просто никой не говори това. „Не, не,” отрича австрийската комисарка, „перспективата за членство” не е част от плана й. Приятелството със съседите може да се разшири до значима подкрепа, но нищо повече. „Това е тънка линия, която не трябва да се пресича,” казва тя.
Това може би е така. Но колкото по-голямо става сътрудничеството на ЕС със съседите му, толкова по-уместен е старият въпрос, който мъчи групата на 27-те: къде всъщност свършва Европа? Грузия част ли е от Европа? А Мароко? Израел? И тогава, какво да кажем за Украйна?
Фереро-Валднер и екипът й разработиха отделен „план за действие” за всеки от 12-те участници в европейската политика на добросъседство. Европа ги подкрепя с ноу-хау и
със средства в сфери като транспорта, професионалното обучение, електроснабдяването, обучението на митнически служители, полицаи или съдии, както и чрез осигуряване на бедните с храна и дрехи. Самите държави могат да избират къде да е фокусът. Освен това има и насоки в изучаването на демокрацията и на конституционната държава – както се случи с Елмар Мамедяров в Баку, столицата на Азербайджан.
Фереро-Валднер продължава задължителния урок и по време на вечерята: кога тримата журналисти, арестувани без причина, ще бъдат освободени? Защо правителството полага толкова малко усилия, за да подобри отношенията си с Москва? „Е, отговаря начумереният Мамедяров, журналистите първо трябва да попълнят молба за освобождаването си, която след това ще бъде разгледана от съдия.” Той също иска отношенията с Русия да се подобрят, но Азербайджан няма да прави метани. В края на краищата страната му стана „добре представяща се сила от среден калибър в региона”.
Колко точно се е променило през последните години може да бъде видяно незабавно по време на часовете пик в Баку. Задръстванията се простират докъдето стига погледът – с ръждясали стари камиони от съветската ера, опрели броня до броня с блестящо лъскави спортни коли. През 2007 година икономическият растеж в страната беше около 25 процента, благодарение на извиращите от земята петрол и газ. Пропастта между богати и бедни се разшири значително, а пред магазините на „Армани“ и „Ескада“ стоят просяци.
Един документ за вътрешно ползване в ЕС отбелязва икономическия прогрес, направен от страната. И въпреки това, когато стане дума за демокрация, свобода на пресата или права на човека, в документа се говори за „постоянни затруднения”. Това се отнася и за съседите на Азербайджан Грузия и Армения – и Фереро-Валднер не се свени да изказва притесненията си и за тях.
Още повече, че здравите й нерви, които често са обект за подигравка в родината й, тук й вършат добра работа. В Кавказ тя често се среща с крайни националисти. И това, което говорителят на правозащитната организация – спонсорирана от ЕС – казва за Армения, важи и за Грузия. „Съществува крайно корумпирана политическа върхушка, без свободна съдебна система, без свободна преса, а изборите не са по-свободни, отколкото бяха в Съветския съюз.”
„Но това са само ужасни истории”, казва министър-председателят на Грузия Владимир Гургенидзе. Той говори английски с американски акцент и поздравява хората с: „Hi, everybody.” „Разбира се, че има нужда от подобрения, казва той, и затова страната ни има нужда от Брюксел. Европа е в сърцата и в умовете ни, откровеничи Гургенидзе. Искаме свободна търговия, по-лесно получаване на визи и членство в ЕС.”
Според Гургенидзе Грузия скоро ще се присъедини към НАТО, най-късно когато в Белия дом има демократ. А и в Ирак, и в Афганистан вече има грузински войници. „Американците оценяват това”, допълва Гургенидзе самодоволно, като гледа Фереро-Валднер, гостенката от Европа. „Добре е да имаш приятели.”