Периферията на Европа или къде свършва ЕС

Политиката на добросъседство на ЕС трябва да гарантира напредъка и стабилността в държавите, граничещи с 27-те членки на клуба. Проблемът е, че те също искат да се присъединят към съюза

Европейският комисар по външните отношения и европейската политика Бенита Фереро-Валднер отговаря за европейската политика на добросъседство. Тя трябва да помогне на държавите по границите на ЕС да станат по-сигурни и демократични. Снимка: Ройтерс

Високият чернокос мъж гледа навъсено русата жена, която седи срещу него на другия край на доста дългата маса на конференцията. Тирадата й продължава доста време, а тя го обвинява, че не зачита както трябва човешките права. Твърди, че следващите избори трябва бъдат по-честни от последните и предупреждава, че свободата на пресата най-накрая трябва да бъде разширена. В края на монолога си тя е някак си по-отстъпчива и се съгласява, че страната е постигнала напредък – „но нещата може да се движат по-бързо”.

Елмар Мамедяров с мъка удържа надигащия се в него гняв. Той е министърът на външните работи на бившата съветска република Азербайджан – страна, богата на петрол и газ, намираща се на бреговете на Каспийско море, северно от Иран. И обикновено никой няма право да му говори по този начин, освен – може би – шефът му, президентът на страната. Но Мамедяров успява да се сдържи, защото жената, която седи срещу него е невероятно важна за Азербайджан.

Прямата гостенка е Бенита Фереро-Валднер. 59-годишната австрийка е европейски комисар по външните отношения и европейската политика и отговаря за европейската политика на добросъседство. Затова тя редовно посещава страните, които граничат с ЕС – от Мароко и Египет, през Йордания, Израел и Украйна до Армения, Грузия и Азербайджан. Доста често тя призовава за повече демокрация и в замяна обещава „стабилност, сигурност и напредък”.

Европейският съюз вече отпусна повече от 8 милиарда евро на 12 държави по границите си и планира да предостави още 12 милиарда евро през следващите шест години. Резултатът от тази инвестиция, поне Фереро-Валднер се надява така, ще направи региона както относително проспериращ, така и политически стабилен. Тя вярва, че този „кръг от приятели”, както нарича плана, ще възпира терористите далеч и ще държи нежеланите имигранти на една ръка разстояние.

Но в оптимистичният план има една уловка. Повечето от тези съседи не само се интересуват от стабилността и просперитета, но те също така копнеят да станат пълноправни членове на ЕС. Преди всичко – и не без основание – това са страните по източния край на европейския континент. Полша, Великобритания и балтийските държави биха искали да разширят границите на ЕС до Каспийско море. Регионът чака на опашката за разширяване на Евросъюза непосредствено след Балканите – но засега просто никой не говори това. „Не, не,” отрича австрийската комисарка, „перспективата за членство” не е част от плана й. Приятелството със съседите може да се разшири до значима подкрепа, но нищо повече. „Това е тънка линия, която не трябва да се пресича,” казва тя.

Това може би е така. Но колкото по-голямо става сътрудничеството на ЕС със съседите му, толкова по-уместен е старият въпрос, който мъчи групата на 27-те: къде всъщност свършва Европа? Грузия част ли е от Европа? А Мароко? Израел? И тогава, какво да кажем за Украйна?

Фереро-Валднер и екипът й разработиха отделен „план за действие” за всеки от 12-те участници в европейската политика на добросъседство. Европа ги подкрепя с ноу-хау и

ЕС отпусна на държавите по границите си осем милиарда евро. С още 12 милиарда за шест години съюзът се надява да направи страните политически стабилни и проспериращи. Снимка: Ройтерс

със средства в сфери като транспорта, професионалното обучение, електроснабдяването, обучението на митнически служители, полицаи или съдии, както и чрез осигуряване на бедните с храна и дрехи. Самите държави могат да избират къде да е фокусът. Освен това има и насоки в изучаването на демокрацията и на конституционната държава – както се случи с Елмар Мамедяров в Баку, столицата на Азербайджан.

Фереро-Валднер продължава задължителния урок и по време на вечерята: кога тримата журналисти, арестувани без причина, ще бъдат освободени? Защо правителството полага толкова малко усилия, за да подобри отношенията си с Москва? „Е, отговаря начумереният Мамедяров, журналистите първо трябва да попълнят молба за освобождаването си, която след това ще бъде разгледана от съдия.” Той също иска отношенията с Русия да се подобрят, но Азербайджан няма да прави метани. В края на краищата страната му стана „добре представяща се сила от среден калибър в региона”.

Колко точно се е променило през последните години може да бъде видяно незабавно по време на часовете пик в Баку. Задръстванията се простират докъдето стига погледът – с ръждясали стари камиони от съветската ера, опрели броня до броня с блестящо лъскави спортни коли. През 2007 година икономическият растеж в страната беше около 25 процента, благодарение на извиращите от земята петрол и газ. Пропастта между богати и бедни се разшири значително, а пред магазините на „Армани“ и „Ескада“ стоят просяци.

Един документ за вътрешно ползване в ЕС отбелязва икономическия прогрес, направен от страната. И въпреки това, когато стане дума за демокрация, свобода на пресата или права на човека, в документа се говори за „постоянни затруднения”. Това се отнася и за съседите на Азербайджан Грузия и Армения – и Фереро-Валднер не се свени да изказва притесненията си и за тях.

Още повече, че здравите й нерви, които често са обект за подигравка в родината й, тук й вършат добра работа. В Кавказ тя често се среща с крайни националисти. И това, което говорителят на правозащитната организация – спонсорирана от ЕС – казва за Армения, важи и за Грузия. „Съществува крайно корумпирана политическа върхушка, без свободна съдебна система, без свободна преса, а изборите не са по-свободни, отколкото бяха в Съветския съюз.”

„Но това са само ужасни истории”, казва министър-председателят на Грузия Владимир Гургенидзе. Той говори английски с американски акцент и поздравява хората с: „Hi, everybody.” „Разбира се, че има нужда от подобрения, казва той, и затова страната ни има нужда от Брюксел. Европа е в сърцата и в умовете ни, откровеничи Гургенидзе. Искаме свободна търговия, по-лесно получаване на визи и членство в ЕС.”

Според Гургенидзе Грузия скоро ще се присъедини към НАТО, най-късно когато в Белия дом има демократ. А и в Ирак, и в Афганистан вече има грузински войници. „Американците оценяват това”, допълва Гургенидзе самодоволно, като гледа Фереро-Валднер, гостенката от Европа. „Добре е да имаш приятели.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.