Разговорът Байдън-Путин ще се върти около намеренията на Русия за Украйна

Джо Байдън и Владимир Путин

По време на виртуалния си разговор утре президентите на САЩ и Русия, Джо Байдън и Владимир Путин – след продължителни подозрения и взаимно недоверие – ще засегнат парливата тема за Украйна, където Русия иска да нахлуе, според обвинения на Вашингтон.

В момент, когато Москва струпва допълнителни военни сили на границата си с Украйна, както твърдят западните страни, експерти водят остри дебати що се отнася до възможността за инвазия. Някои смятат, че заплахата изглежда служи на руския президент най-вече като средство за натиск, за да издейства нова среща на върха и гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Двамата лидери имат и дълъг списък от допълнителни разногласия, насъбрали се през последните месеци – от отношението към дисидентите до присъствието на хакери на руска земя, без да забравяме взаимните обвинения в намеса във вътрешните работи.

Според високопоставен представител на САЩ, говорил пред в. „Вашингтон пост“, Москва се е готвела да започне в началото на 2022 г. настъпление с до 175 000 войници. Мащабът на предприетите от нея придвижвания на войски разтревожи Вашингтон и европейските му съюзници.

В петък Джо Байдън обеща да направи „много-много трудно за г-н Путин да направи онова, което хората се страхуват, че ще стори“. Американският лидер увери, че подготвя „комплекс от инициативи“, без да даде повече уточнения.

По време на утрешния разговор „президентът Байдън ще подчертае американските тревоги по повод руските военни дейности на украинската граница и отново ще потвърди подкрепата на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, заяви в събота в комюнике говорителката на Белия дом Джен Саки. Виртуалната среща ще се проведе, когато в Русия ще е вечер, а във Вашингтон – пладне.

Гаранции по въпроса за НАТО

„Когато виждаме колко войски има в граничния регион. . . какво става в киберпространството, това наистина ни тревожи“, заяви в събота шефът на Пентагона Лойд Остин в отговор на въпрос за Русия. „Ангажираме се да подпомагаме Украйна в защитата на нейния териториален суверенитет“, потвърди също така той.

Мнозина анализатори се съмняват, че Москва, отрекла да има каквито и да било войнствени намерения, наистина ще нахлуе Украйна, което не би се разминало без осъдителни реакции от международната общност, а вероятно и нови санкции.

Някои обаче не са толкова сигурни. Владимир Путин „не блъфира, готов е на отчаяни действия. Или НАТО ще представи гаранции, или Русия ще нахлуе в Украйна“, коментира наблюдателката Татяна Становая.

По думите й видеоразговорът между двамата лидери може да стане първа стъпка към нова среща, желана от руския президент.

Двамата се видяха за пръв път в Кремъл през 2011 г. После Байдън разказа, че е заявил на руския лидер: „Не вярвам, че имате душа.“ След това те се срещнаха отново в Женева през 2014 г., после пак в този град през юни тази година, когато Байдън вече бе президент. Контактите между тях не са спирали, но и напрежението се запази.

Кремъл обяви присъединяването на Украйна към НАТО за „червена линия“. От своя страна Киев категорично отказва да изостави плановете си в тази насока. Членството на Украйна в НАТО би задължило другите страни от пакта начело със САЩ да се намесят с военна сила, за да я защитят при нападение отвън.

Тест

Има риск кризата да се окаже труден тест за американския президент. Разговорът може би ще отвори възможност за започване на диалог, но не бива да се чака от него твърде много, смята Фьодор Лукянов, политически анализатор, близък до Кремъл.

„Тя няма как да даде конкретни резултати“, заяви той пред АФП, без обаче да прогнозира военни действия, в случай че дискусиите се провалят. „Това е истерия, подклаждана от Запада – коментира той. – Войните избухват неочаквано. Започне ли нещо, ще започне другояче.“ Обратното мнение изрази Хидър Конли от Центъра за стратегически и международни изследвания: ако руският президент не получи удовлетворение, „той ще използва военни средства, за да постигне политическите си цели“.

А стремежът му според нея е да разхлаби връзките между Киев и западните страни, защото Путин смята Украйна за „един вид самолетоносач на НАТО“.

От 2014 г. Украйна е разкъсвана от война между Киев и проруските сепаратисти в източните региони, в която загинаха над 13 000 души. Конфликтът започна, след като Русия анексира Кримския полуостров.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.