Журналисти-пеевци. Как осъдих „Пик“, „Телеграф“, „Монитор“ и др.

(продължение – виж „Как осъдих „Пик”, „Телеграф”, „Монитор”, „Шоу” и др. – полезен опит срещу такива медии”)

Главният редактор на „Телеграф“ Васил Захариев и бившата главна редакторка на „Монитор“ Любомира Будакова. Снимка: Интернет (така години наред изписваха авторството на снимките в „Телеграф“)

И така, как се съди вестник, сайт, медия? Ако предявиш граждански иск за нанесени неимуществени вреди, в резултат на клеветата, трябва да внесеш 4% от исканата сума като съдебна такса. Ако искаш 10 хил. лева – 400 лева, ако искаш 20 хил. лева – 800 лева и т. н. Разбира се, плащаш си и за адвокат. Ако изгубиш делото, губиш таксата. Освен това плащаш съдебните разноски на ответника по делото, в случая медията.

Ако поискаш 20 хил. лева за нанесени вреди, а ти присъдят 5 хил. лв., губиш пропорционално три четвърти от внесената такса, също така плащаш три четвърти от съдебните разходи на ответника. Така има случаи, при които пострадал от нечия публикация, дори да осъди изданието, дава повече повече пари за едно дело, отколкото му присъжда съдът. Отделно разходите за адвокат за всяко дело.

Съдебната практика у нас е такава (с решения на Върховния касационен съд), че когато една статия е препечатана от едно издание в друго, без промяна, отговорност за фактите носи само първоизточникът. Това е практика при граждански искове, но в медиите да не се успокояват – при наказателни дела може да осъдят персонално някой редактор или издател и за препечатване.

В това отношение цялото жълто-кафяво войнство, което изригна срещу мен, се беше подготвило добре. Първоизточникът е малко известен сайт crimes.bg, а другите само препечатват. Сайтът е от многото, които се пълнят с копи-пейст от това-онова, с по-атрактивни заглавия. Обаче явно пускаха и по нещо съчинено, за да мине за първоизточник.

Осъдих сайта за клеветата, присъдиха ми 6000 лева. Издателят на сайта беше изненадан, въобще не знаеше, че е излизало такова нещо. Поиска да се срещнем, помоли да изплати сумата на части за една година. Подписахме споразумение при нотариус, и тогава той сподели, че

 

знае кой му е пробутал статията

 

– редакторът бил един студент, а една дама от „Блиц” често го канела на срещи, смяташе, че оттам е дошло. Щял да глоби студента, като му удържи от заплащането.

Но останалите вестници и сайтове, които са препечатали? Оказа се, че от желание да ме злепоставят, са се издънили. Не носят отговорност за фактите, като препечатват, но публикацията беше обсипана с обилни квалификации срещу мен – „менте журналист”, „пияндурник” и др., общо седем различни (демонстрират езиково богатство), заради което и ги осъдих.

Звездомира Мастагаркова, бивша редакторка в „Пик“ и бивша шефка на „Блиц“ и в. „Шоу“, и Недялко Недялков, собственик на „Пик“. Снимки: Фейсбук и „Булфото“

Странно беше делото срещу „Телеграф”. Като към вестник със 110 хил. тираж към онзи момент, искът беше най-голям. Съдия Желявска, една руса лъвица от градския съд, не намери нищо в тази публикация, за което да осъди вестника. Нула. Нямало основания. Някои колеги смятаха, че това е жест към Пеевски. Не искам да гадая. Обжалвах и на горна инстанция съдът вече осъди „Телеграф“. (Бел. авт. – наричам съдийката лъвица съзнателно, мен ме обсипаха с множество обидни квалификации, в което тя не видя нищо нередно, искам да видя дали „лъвица“, отнесено към съдийка, се възприема като обидно).

Друга съдийка за същата публикация осъди от раз вестник „Шоу” да ми изплати 10 хил. лева обезщетение. Нищо не можах да взема обаче. Издаването на вестника, заедно със сайта „Блиц”, беше прехвърлено на нова фирма, а старата останала куха. Заведох дело срещу новия издател на „Блиц”, той се измъкна, че е основан след публикацията, която те предвидливо изтриха от сайта.

Съдът осъди „Пик” на най-малка сума обезщетение – 3 хил. лева. Точно в „Пик” изобилстваха двойно повече обидни квалификации.

Заслужава да се отбележи, че „Телеграф” и „Монитор” отказаха да изплатят доброволно присъдените обезщетения и се наложи да ги прибира съдия изпълнител. Поне не си бяха прехвърлили изданията на нова фирма.

Понеже често им се случва да ги съдят, жълто-кафявите медии са възприели една

 

тактика да сменят често издателската фирма,

 

да сключват договори за управление с други фирми, които също се сменят начесто. Така, докато осъдиш някоя фирма, тя вече е останала куха и сменена с друга.

Затова, който е тръгнал да ги съди, трябва да търси нови юридически подходи – да съди като физически лица автора, който най-често е псевдоним, но има отговорен редактор, главен редактор, дежурен редактор. И освен граждански иск е възможно и наказателно дело от частен характер срещу автора или редактора – защото някои от тези публикации на практика са престъпления, покриват текстове от Наказателния кодекс. И още нещо – когато осъдиш фирма, а тя е оставена куха, може да я обявят в несъстоятелност, а това има значение за хората в ръководството на фирмата – те губят правото си да заемат длъжности в управлението на други фирми.

Изданията изтриха от сайтовете си публикацията, за която ги осъдих. И някои маргинални сайтове, които я бяха препечатали, също я изтриха.
Този съдебен маратон изнесе на гърба си младата адвокатка Яна Даскалова, от кантората на Доковска, Лулчева, Атанасов и съдружници.
Колко ми струва и колко съм спечелил от тези дела дори не съм смятал. Въпросът беше да се докаже в съда какви са тези медии. Те дори бяха пратили съвсем наивни журналисти да свидетелстват, които хабер си нямаха за тази публикация. Само повтаряха, че било практика да препечатват.

От неотдавна вестниците на Пеевски

 

„Телеграф”, „Монитор”, „Политика” и др. са с нов собственик

 

Сделката не била фиктивна, те вече не били под влияние на Пеевски. Някои от обслужващите го журналисти, основни автори на пеевските медии, шефките на „Политика” и „Монитор”, и др. са отстранени. На „Телеграф” главният редактор си е същият, сигурно им е ценен кадър. Вече не слагат всеки ден на първа страница Борисов с портрет, не пишат всеки ден за злодеите Лозан Панов, Христо Иванов, Слави Трифонов, олигарсите Прокопиев и Цветан Василев, зеленият октопод Тома Белев и др. Чувствам се поласкан, че бяха сложили статията за мен в „Телеграф” на една страница с подобни съчинения как Слави Трифонов купил Би Ти Ви и прави партия с пари на Цветан Василев, пък Христо Иванов, „Бивол”, журналистът Чобанов не знам си какво направили…

Основните автори по темата са изгонени от вестниците. Но те трудно ще се отърсят от досегашния си авторитет на манипулативни и клеветнически.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.