Проф. Иван Раев: Узаконяването на заменките в горите е историческа грешка
Проф. Иван Раев е председател на асоциация „Глобално партньорство по водите – България“. Бил е директор на Института за гората към БАН от 1995 до 2003 г. и председател на Комитета по горите през 1991 и 1992 г.
– Проф. Раев, какво става с българската гора?
– Горският сектор е жертва на политиците. В миналото ние имахме едно чудесно горско стопанство. Имахме лесовъдство, с което всяка страна би могла да се гордее… За съжаление някъде от 1997 година насам, нещата рязко тръгнаха надолу. Направиха лош закон за горите. Изпълниха една още по-лоша реституция, която разсипа окончателно горския сектор. Разграбиха се всички сгради на лесничействата, на горското ведомство. На безценица се дадоха на този, онзи, на „наши хора“. Отне се правото на горските стопанства, българските лесничейства, да натрупват фонд „Българска гора“, от който да взимат средства за отглеждане гората. Преди това, през 1991-1992 година ние, в горското стопанство, се самофинансирахме. Парите от продажбата на дървесина ни стигаха да издържаме сектора, за двойно повече залесяване, но давахме и чиста печалба на държавата. А след 1997 г. според закона, приет тогава, държавата уж финансира горското стопанство. Нещо, което не е необходимо. Но така беше по-удобно на политиците. Да заграбват всичко, което се произвежда в сектора и след това гората да чака с паничката, като просяк, да й се дават подаяния. Не става така. Това доведе до голяма корупция, до никакъв контрол, до бракониерство, до разграбване на горите.
– Държавата винаги е скъперник, когато трябва да дава пари за нещо…
– Една трета от територията на страната е гора. Тя иска и грижи. Горите са като овощните дръвчета, като земеделските култури. Те имат нужда от капиталовложения. Не може само да сечеш. Трябва и да залесяваш, да отглеждаш млади гори. Трябва да се бориш срещу пожарите. Срещу посегателства. Не може без разходи. През последната година правителството формално се обърна към проблема на горите.
– Взеха на ДПС горите и те пропищяха срещу политиката в горите… А преди това каква сеч вървеше?
– Сложиха свои хора за директори, които трябваше да изпълняват поръчки. Главно да се сече и се трупат печалби. Правителството видя това и на няколко пъти постави въпроса, че трябва да се решават проблемите на горите.
– Как?
– Като се промени Законът за горите. Обаче точно тук нищо не се получи. Ето, днес са приели на първо четене промените в закона. Хубавото е, че се създава отново Фонд „Българска гора“. Държавните лесничейства стават горски стопанства и ще могат да вършат стопанска дейност, ще секат, ще продават дървесина и ще се отделят пари за отглеждане на гората. Но не е ясен механизмът кой ще контролира сечта, как ще се пазят горите. Кой ще контролира частните и общинските лесничейства?
– Моралните устои са разрушени, как ще спре разграбването на горите?
– Хората са се покварили. Както казваше баба ми едно време – едно прасе като се научи да рови, то цял живот си рови. Покварата е много страшно нещо и много трудна е борбата с нея. А ние имахме такава хубава традиция в горите. Защо трябваше да я разрушаваме?
– Частниците и общините сега садят ли гори?
– Не. Само секат. Това е голата истина, няма какво да се заблуждаваме. Ние това го предвидихме отдавна. Затова искахме на общините да не се връщат никакви гори.
– Обяснете защо?
– Частното горевладение все пак може да се приеме, не и общинското. Защото, ако частникът знае, че гората е за него, за сина му, а и за внука му, трябва да остане. Тоест има някаква приемственост. Кметът е за 4 години и не мисли какво ще стане след 50, след 100 години. За него е важно тази и следващите три-четири години какво ще се случи и той дава разрешение за сеч в общинската гора на свои хора. После иска същите тези хора да го избират. Прави им услуги, после ще иска услуга и така се затваря корупционният кръг.
– Така ли е било в нашата държава преди 9-и септември?
– Така е било. Сеч е имало само в общинските гори, частните са били пазени от хората. Тогава 57% от горите са били общински. Изведнъж се оказало, че общинските гори са в окаяно състояние. Никой не се интересувал от тях – само секат, возят, крадат…и корупция. И някъде към средата на 30-те години държавата национализира общинските гори, лишава общините от правото да имат гора, след като не се грижат за нея.
– Тогава ли започва масовото залесяване на млади гори?
– Да. Оказва се, че държавата може да бъде и добър стопанин. Оттогава започва възходът на нашето горско стопанство и лесовъдство. И слава Богу, че това стана…
– Нямаше да има сега какво да секат. Какво е състоянието на горите?
– Общо за страната, картината не изглежда много зле. Защото горите са върху една трета от територията на страната, основно в планините. Хубавите гори са далече от погледа на хората и затова са защитени. В общи линии имаме нарастване на запасите. В средата на 20-и век, 1950-1955 година, те са били около 200 млн. куб. м. , а сега са към 600 милиона. Три пъти повече.
– Заради голямото залесяване?
– Залесяването е едната причина. Втората е, че ние сечем само половината от прираста. Годишно гората нараства с повече от 12 млн. куб. м., а ние сечем около 5 млн. кубика.
– В момента се планира изграждането на електрическа централа на биомаса във Варненско. Имаме ли толкова дървесина, за да я изгаряме за ток?
– Не зная кой е правил разчетите, но те трябва да са съобразени с възможностите на гората. Иначе такава централа е ламя, която може да изгаря и хубава дървесина. А ние трябва да се пазим от това. България по-скоро има нужда от оползотворяване на отпадъците от нивите. Да не се горят стърнищата, а отпадъчната биомаса да се влага и се използва. В горите има известни отпадъци, но те трябва да се оценят по региони и да се направят малки инсталации, които да задоволяват местни нужди. Примерно може да има такава централа някъде край Пазарджик, към Белово. Във Варненско възможностите са по-малко. Като се изключи строителната дървесина, която е ценна…остават клоните. Те обаче много се търсят за дърва за горене от местното население. Ако ги вземат за суровина за получаване на енергия, трябва да се лишат хората от отопление. Така че според мен там няма място за такава фабрика.
– Наближава сезонът на наводненията. Една от причините за заливането на някои селища е оголването на баирите над тях. Оказва се, че и прочистването на речните корита, не се прави както трябва?
– Трябва да се знае, че покрай реките и потоците трябва да има растителност, защото тя е най-добрата защита от ерозия. Не бива да секат дърветата покрай реките, само прорасналите вътре в коритото, които затлачват боклуци и могат да се превърнат в бент, който допълнително да вдигне нивото на реката и тя да прелее.
Може също да се махне една ивица дървета непосредствено покрай реката. Но на тяхно място трябва да се засади друга растителност, която да пази брега от ерозия.
– Каква друга растителност. Тя няма ли също пречи на водата да се оттича, когато се повиши нивото й?
– Кошничарска върба. Като дойдат високи води, клоните й се огъват и остават отдолу, като отминат, се изправят и пазят брега от подмиване. Горите покрай потоците трябва да се оставят. Освен, че са най-добрата защита от ерозия и разрушаване на бреговете, те засенчват водата, правят я по-студена. Затоплената вода има съвсем други качества. Дърветата са също пречистващ филтър. Представете си една река, оголена от всякаква растителност. Тя на нищо не прилича. Изсичането на горите край реките е проява на невежество. Никой не е питал нас, горските специалисти, когато общините решиха да секат тези гори. Това беше форма за облагодетелстване на кметове и техни хора, злоупотреба с власт и проява на абсолютно невежество.
– Променило ли се е отношението на българина към гората?
– Дълбоко в себе си българинът е запазил уважението и любовта си към гората. Но за съжаление има по-слабо характерни хора, които лесно се поддават на корупция. Особено влияние оказва недоимъкът. Много голям проблем за служителите в горите е ниското заплащане. Ако действително се създаде фонд „Българска гора“ , държавните лесничейства трябва да имат право да си повишават заплатите. Не бива горският да бъде най-слабо платения сектор. Смешни пари им дават и хората стават жертва на корупцията. Имат семейства, деца и зорлем ги карат да се корумпират. Спомням си, когато бях директор на Лесничеството в Панюрище, един ден идва окръжния началник на горите Янко Узунов от Пазарджик и му казвам: Другарю Узунов, тогава бяхме другари, докога с това мизерно заплащане на нашите лесовъди. Той започна да се смее: Абе, Раев, ти сякаш не знаеш, че горските не разчитат на тази заплата. Казвам му: Значи вие зорлем ги карате да не разчитат на заплатата, така ли?Да се корумпират? Горският е държавен служител и трябва да бъде независим. Ще стане независим, когато е добре заплатен. Не можеш да искаш от един съвсем обикновен човек да бъде идеалист, когато семейството му гладува.
Крайно време е и това да се промени. Може да се промени.
– Като гледате нашата действителност и нещата, които се случват на Балканите, как бихте коментирали България в днешния ден?
– Балканите винаги са били най-невралгичната точка на Европа. Имат лошата слава с най-ниска култура и с най-лоши навици. Но като сравним с Албания, с Македония, с Косово, България стои по-добре. Вече сме членки на ЕС, така че и формално сме преди тях. Но това е формално погледнато. След 50 -те години комунизъм сред нас българите настъпи дълбоко морално разложение. Има обезмисляне на морални стойности. Ценностната система на българина е жестоко пострадала. Младото поколение да счита, че мутрите са героите на нашето време и да им подражава, широко да се ширят наркотици и разврат. Това е много страшно за една нация.
Социалното чувство на българина е много слабо развито.
– В какъв смисъл?
– Като индивидуалист, ако знае че работи за себе си, българинът е много силен. Но в колектив, гледа да стане шеф. Той не ще да работи като редови член. Иска да командва. Трябва да се измени психиката в това отношение. За да успее България трябва да се сплотим, не да се караме. Написали сме на сградата на Народното събрание: Съединението прави силата. Ама не го осмисляме. Това много ни липсва. И трябва от семейството, от училището да възпитаваме един нов човек.
– За заменките в горите в последно време много се говори, но някои хора не знаят за какво става дума.
– Лицето Х има 50 дка гора в Берковския Балкан или долу някъде в селата. Дъбова, закелавяла гора, останала от дядо му. Отива в Бургас, Варна или някъде в Странджа и казва: искам да заменя тези 50 дка в Берковския Балкан с 50 дка край Приморско, край Созопол и т.н. Съгласно поправката в новия Закон за горите, има това право. Представяте ли си? Ако в Берковския Балкан 1 кв. м. горски имот струва 50 ст. или 1 лев, в Созопол струва 150 евро. Съотношението е 1 към 300.
– Остана ли гора край морето за замяна?
– Има все още по Южното Черноморие. Северното е разграбено. Проблемът е много тежък. Според новия закон председателят на Агенцията по горите ще има право да подписва заменки за горски площи до 25 дка. Над този размер заменките ще стават с решение на Министерски съвет. А там знаете как става – ха на мене, ха на тебе …
– 25 декара не са малко. Веднъж 25 дка, после още 25 и т.н. Правят си отделни фирми и…
– Мафиотски. Това нещо не биваше да става. Узаконяването на заменките е голяма грешка. Историческа грешка.
– Нямаше ли съпротива от лесовъдската колегия?
– Как да нямаше? Преди близо месец направихме обръщение до политиците и го изпратихме до премиера, до всички институции, до президента, до комисиите. И казахме, че ако заменките се приемат, това ще бъде недопустима грешка и съсипване на горското стопанство.
– Отговориха ли ви?
– Не, никой не отговори. Това е най-страшното. Досега заменките се правеха малко или повече незаконно. А сега вече ще бъде законно. Много лошо се накисват…
– Кой прокара текста за заменките? ДПС, НДСВ?
– Всички са вътре. Те си поделят – 8 към 5 към 2 ли беше? Баницата е разчетена. Това ще бъде много сериозен коз на опозицията и следващите, които ще дойдат, за да ги обвинят в национално предателство. Не е справедливо. За сметка на българския народ се облагодетелствува един малък кръг от политици и негодници. Правят историческа грешка, българинът няма да им прости за това. Ще носят дълги години отговорност.
– Какво значи отговорност, като те вече заграбиха Черноморието? Имате ли вяра, че младите могат да променят нещо? Миналото лято природолюбители се вдигнаха като на шега, свикаха протести по интернет. Направиха ги като хепънинги …и строежът на фирмата „Краш“ край село Варвара спря?
– Ама виждате как успяха и по отношение на Натура 2000 и не посмяха големците да отрежат от защитените територии. И вместо 18 % сега имаме 33-34 % защитени територии.