Ама колко щял да изкара кабинетът… Преходът след Борисов започна, няма желание за нови избори

Клетвата на правителството на Кирил Петков, избрано със 134 гласа. Снимка: от тв репортаж

Новото правителство се посреща със смесени чувства и вече се сипят предположения колко ще изкара – година, две или пълен мандат.

Не става дума за съпротивата на опозицията ГЕРБ, тя е креслива и елементарна. При избора на правителството отсъстващият от залата Борисов сякаш беше строил всичките си одиозни оратори, да ни облъчат от трибуната. Изказаха се един по един почти половината им парламентарна група да сипят прокоби, жалби да няма реваншизъм, клетви против Бойко Рашков и предупреждения колко е ненормално новото правителство. Да дадат материал на големите телевизии да извадят реплики, за да облъчват на свой ред в новините. И да ни представят избора на правителство като някакво недоразумение и нещастно стечение на обстоятелствата, поради което е свършила „стабилността“ на Борисов. Сякаш още не са разбрали, че са загубили изборите. И президентските, и парламентарните.

Проблемите на правителството не са ГЕРБ и ДПС, които начело с Пеевски са се подредили като опозиция. Те са повече в четирипартийната коалиция (ако не се брои и това, че „Демократична България” е коалиция от три партии). А в някои от новите партии се виждат лица, които са минали преди това през още 2-3 партии. Дори сред министрите има по някой, който има богат опит в политическото номадство и навява поговорката „Тая шия не е от туршия”.

Само в „Продължаваме промяната” няма стари муцуни – от тези, които са влизали по 3 пъти в парламента с една коалиция или партия и са излизали с друга. Към новите в политиката пък има обвинения в неопитност и …младост. Премиерът бил млад на 41 години, министри по на 40 и нещо и парламентарен шеф на 35 също били млади. Като че ли у нас витае разбирането от времето на соца, че трябва да ни управляват старейшини по на 70 години, като някогашните членове на Политбюро на ЦК на БКП. И даже някои изтъкват като някакъв кусур на „младите”, че са учили в чужбина, съмнителни са.

Но се усеща едно преобладаващо мнение, че

 

по-добре млади и неопитни, отколкото досегашните

 

напластявани от години във властта опитни в кражбите и замазването на всеки опит за реформа и промяна. Освен това се видя, че в двукратни избори преди това друга партия не можа да направи правителство. И трябваше да се появи новата „Продължаваме промяната“, която победи Борисов и се превърна в спойката, която обедини партии, които преди това не можаха да се погодят.

Изглежда досега не е имало правителство, за което да има толкова коментари и съмнения, че ще изкара много. И по-рано е имало широки коалиции, например втория кабинет на Борисов, в който участва „Реформаторският блок”, съставен от три партии, плюс партия АБВ, с подкрепата и на ВМРО, без да участва в коалицията. Но в това правителство безапелационно доминираше Борисов и останалите около него бяха само патерици.

В следващото правителство също стабилно доминираше Борисов, като коалиция на ГЕРБ с обединените ВМРО, „Атака” и НФСБ, в ролята на патерици, които после се разделиха. Но Борисов беше непоклатим с плаваща подкрепа и от партия „Воля” на Марешки, и в отделни моменти на ДПС, които винаги през последните 12 години хем са били в опозиция, хем на власт.

Различното сега при четирипартийната коалиция е, че нито може, нито има фигура, която иска да доминира. Няма вече патерици. В това има нещо несигурно, но и по-здравословно за обществото и демокрацията от управлението на Борисов. В БСП текат процеси, може да изберат нов лидер, а досегашният Нинова, която подаде оставка, да остане вицепремиер, да се породят някои напрежения там.

В „Демократична България” също са възможни вътрешни противоречия, и дори в на пръв поглед монолитната „Има такъв народ”.

Но след като България постави световен рекорд с три пъти парламентарни избори за 7 месеца, няма никакви обществени настроения за нови избори, няма и да има скоро.

 

Основната промяна, която искаше обществото,

 

е направена – отстранено е дългогодишното управление на Борисов, което натрупа напрежения. Повечето избиратели очакват демонтаж на така наречената фасадна демокрация, на неговата власт, местна и централна, окопавана години наред във всички институции. Освен тях Борисов още контролира големите медии, те се държат интригантски и злонамерено към новите управляващи, и наивно се опитват да налагат гледните точки на борисовите клакьори и говорители. Няма как да го върнат. Скоро досегашни крепители на борисовата власт ще почнат сами да се обръщат като палачинки.

Новото правителство ще успее заради нагласите в обществото. Дори ако се наложи ремонт на кабинета след година-две, коалицията може да го преодолее. Тя ще работи също така при злонамерена прокуратура, която отказва да разследва корупционни афери на миналата власт, но е много внимателна и към най-дребни и дори измислени простъпки на новите управляващи.

Затова и първата задача на новите управляващи трябва да бъде смяната на главния прокурор. Той е главният им политически противник, той е бухалката на Борисов.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.