ЕС се опитва да спаси Източното партньорство от влиянието на Русия

Лидерите на Европейския съюз се опитват да спасят Източното партньорство с Украйна, Грузия, Молдова, Армения и Азербайджан, пет бивши съветски републики, изправени пред опити за дестабилизация, организирани от Москва, и разяждани от разделения.

„Моментът за тази среща на високо равнище е избран много добре, защото тези страни преминават през сложен период поради натиска от Русия и вътрешни борби“, каза висш европейски служител.

Срещата, която ще бъде открита в 16:00 ч., обаче несъмнено ще донесе разочарование, тъй като ЕС не може да удовлетвори молбите за членство на Украйна, Грузия и Молдова.

„Не можем да направим нищо. Някои държави членки настояват Грузия и Украйна да бъдат приети в ЕС, но според други това не е възможно“, каза европейски министър пред АФП.

За председателя на Европейския съвет дискусиите започнаха още снощи. Шарл Мишел прие лидерите на Армения и Азербайджан в опит да „успокои напрежението“, което остава високо след кратката, но кървава война през есента на 2020 г. за контрол върху анклава Нагорни Карабах, по време на която загинаха 6500 души.

Стартираното през 2009 г. Източното партньорство не е в най-добрата си форма. Александър Лукашенко спря участието на Беларус през юни 2021 г., Армения и Азербайджан са в конфликт, Грузия е в политическа криза, Украйна е заплашена от нова руска военна интервенция, а Молдова е под икономически натиск поради повишаването на цените на руския газ и под политически заради силно изразената подкрепа на Москва за сепаратисткия район на Приднестровието.

„Перманентната дестабилизация в много райони на Източното партньорство е много обезпокоителна, защото заплашва мира и стабилността в региона“, призна висшият европейски служител.

ЕС повиши тона с Москва. Блокът осъжда използването като политически инструмент на цените на газа или притока на мигранти към ЕС през Беларус, приема санкции, но „това сякаш не вълнува Владимир Путин, който разговаря само с американците за основите на сигурността в Европа“, каза европейският министър.

Руският президент иска да неутрализира бившите съветски републики, които граничат с ЕС и Турция, като се противопоставя на членството им в НАТО и ЕС.

Европейците казват, че той няма право на вето, но никой не говори за интеграцията на Украйна и Грузия в НАТО или влизането им в ЕС, казаха няколко дипломати и европейски представители пред АФП.

Премерени действия

„Перспективата за членство се отнася за страните от Западните Балкани, а не за групата страни от Партньорството“, припомни говорителят на шефа на европейската дипломация Жозеп Борел.

„Наясно сме със стремежите на тези страни, но работим на базата на споразуменията за асоцииране“, подписани през 2014 г. с Киев, Тбилиси и Кишинев, каза Петер Стано. „Предлагаме на тези държави партньорство, съобразено с нивото на амбициите им. То се състои в това да даваме повече на тези, които искат да направят повече“, обясни висшият европейски служител.

„През юли беше представен инвестиционен план, чиято стойност възлиза на 2,3 млрд. евро и с капацитет да мобилизира 17 млрд. евро за съживяване на Партньорството. Разпределението на средствата ще зависи от мащаба на изискваните реформи и жизнеспособността на представените проекти“, обясни служителят.

Разочарованието обаче завладява страните от Партньорството, защото декларациите за подкрепа не са последвани от действия. Украинският президент обвини вчера Германия, че спъва доставките на оръжие за страната му. „В някои европейски столици все още преобладава страхът“, каза Володимир Зеленски.

Украинският президент ще се срещне с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц преди откриването на срещата на върха в опит да изглади евентуални недоразумения. „ЕС трябва внимателно да обмисли действията и реакциите си, за да не даде на Русия повод да предприеме действия“, каза представителят на държава членка на ЕС пред АФП. „Готови сме да реагираме, но не искаме да допринасяме за влошаване на ситуацията“, заяви вчера Жозеп Борел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.