Русия и Китай създават единен фронт срещу Запада

Разговор чрез видеовръзка между Си Цзинпин и Владимир Путин. Снимка: видеокадър

В разговор чрез видеовръзка с председателя на КНР Си Цзинпин президентът на Русия Владимир Путин нарече отношенията между Москва и Пекин образец на междудържавно сътрудничество през 21-и век. То е важно, за да се запази стабилността в света. Обобщавайки резултатите от преговорите, траяли близо час и половина, коментаторите открояват новината, че Китай става международен център за производство на руските ваксини Спутник V и Спутник лайт. С шест китайски компании са подписани договори за общо над 150 милиона дози ваксини.

По думите на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков, руският и китайският лидер са смятали да обсъдят „агресивната риторика“ на САЩ и НАТО. Което според „Ню Йорк таймс“ подразбира между другото, че опитът на президента на САЩ Джо Байдън да създаде „съюз на демокрациите“ трябва да получи отговор. Ето и отговора: двете страни, някогашни противници, формират антизападен „единен фронт“. Този фронт още не се е превърнал във военен блок, но геополитическото партньорство на Русия и Китай става все по-тясно.

Американският вестник изтъква, че преговорите протекоха в момент на засилено напрежение на международната арена. Западните политици обвиняват Путин, че подготвя нахлуване в Украйна, а Путин иска от НАТО гаранции за сигурност. Си е принуден да реагира на дипломатическия бойкот на Олимпиадата в Пекин, обявен от САЩ и редица техни съюзници, а също и на санкциите, наложени от Вашингтон заради гоненията срещу мюсюлманите уйгури в Синцзян-Уйгурския автономен район на КНР.

И тези наказания не са показно-демонстративни, както преди, когато Вашингтон забрани влизането в Америка на неколцина служители от репресивния апарат в Синцзян и замрази несъществуващите им сметки в американски банки. Този път администрацията на Байдън включи в черния списък осем китайски компании, участващи уж в операции за следене на уйгурите. Забранено е американски инвеститори да придобиват дялове от тези компании. Сред китайските фирми, посечени от санкционната секира, фигурира Ди Джей Ай – най-големият световен производител на безпилотни летателни апарати за търговски цели.

Черният списък съдържа имената на общо 60 китайски финансови групировки, а скоро ще бъдат включени и други. Камарата на представителите в САЩ одобри законопроект, който изцяло забранява вноса на стоки от Синцзян в САЩ. Аналогичен проект бе разгледан и в Сената. Очаква се двете камари на Конгреса скоро да съгласуват своите предложения и да ги изпратят на президента за подпис. А именно в Синцзян са концентрирани повечето предприятия, които произвеждат слънчеви батерии и ги изнасят в много страни.

Порталът „Ал Джазира“ цитира оценка на Ван Вънбин, говорител на китайската дипломация, заявил, че онлайн срещата на Си и Путин „ще укрепи още повече взаимното доверие между двете страни“. Доверието безспорно играе огромна роля. Официалните изявления обаче не изясниха как точно ще отвърнат Русия и Китай на натиска отвън.

В разговор с „Независимая газета“ Андрей Островски, шеф на Центъра за икономически изследвания в Института за Далечния изток към Руската академия на науките, отбеляза: „Най-ефективният отговор на Москва и Пекин ще е да заздравяват търговско-икономическите си връзки и военното сътрудничество. Наистина Русия и Китай заявиха, че не се канят да формират военен блок. Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан през 2001 г., обаче бе продължен с нови пет години. Според мен американците трябва да получат сигнал, че ако засилват натиска, ще бъде сключен договор, предвиждащ военна взаимопомощ.“

Страните ни ще могат успешно да се противопоставят на натиска, ако отделят повече внимание на търговско-икономическите връзки, смята експертът. „Построени бяха например два моста през р. Амур. По някакви причини обаче не са влезли в експлоатация. Няма данни да се транспортират някакви товари по моста Благовешченск – Хейхъ. Ако погледнем по-широко на нещата, още през периода, когато президент на Русия бе Дмитрий Медведев, бе договорено да повишим обема на търговията, който до 2020 г. да стигне 200 милиарда долара. Уви, не го повишихме.

Миналогодишният обем на руско-китайската търговия бе 107,5 милиарда долара. А обемът на търговията на Китай със САЩ наближи 600 милиарда долара. При инвестициите сравнението също не е в наша полза. Китай налива в Русия близо 8 милиарда долара годишно. А Русия почти нищо не инвестира в Китай. Надеждата ми е, щом тръгнат доставките на газ от Ямал и Сахалин за Китай, да вдигнем търговския обем на 200 милиарда. Това е съвсем реално“, подчерта Островски.

Освен това Русия и Китай преговаряха разплащанията в търговията да се извършват занапред в рубли и юани. Не се споразумяха. Китайците казаха, че рублата е прекалено волатилна.

Затова дребните сделки се договарят според обменния курс на рублата към юана, а големите доставки – в долари, както преди, добави Островски.

Негов колега – китаистът Андрей Карнеев, ръководител на Училището по ориенталистика към Висшето училище за икономика, каза пред нашия вестник, че още е трудно да съдим какво ще предприемат страните срещу натиска. Това най-вероятно е било засегнато в поверителната част от разговора.

Трябва обаче да имаме предвид възможностите за взаимно допълване. Китай е мощна икономическа сила. А Русия демонстрира сериозни пробивни постижения във военната сфера. Ако се повиши нивото на съвместната дейност, това ще спомогне да се възпира натискът върху всяка от страните. Но ако говорим за риторика, засега няма примери за активно сътрудничество между Русия и Китай в медийната сфера.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.