Защо Владимир Путин е толкова фокусиран върху Украйна

Украйна се превърна в основната точка на напрежение в отношенията на Русия със Запада след струпването на десетки хиляди руски войници в близост до нейната граница и поредицата от твърди изявления на президента Владимир Путин, в които той изложи своите „червени линии“.

Ето три групи причини, поради които Путин се интересува толкова силно от Украйна и избра да доведе кризата до положение, в което трябва да се предприемат действия.

ИСТОРИЯ

С разпадането на СССР през 1991 г. Русия загуби контрол над 14 бивши съветски републики, в които дотогава доминираше. Най-горчивото хапче обаче бе загубата на Украйна. Двете страни бяха свързани от 9-и век, когато Киев става столица на древната руска държава Рус; през 988 г. нейният владетел, великият княз Владимир, въвежда православното християнство в Русия. От 1654 г. Русия и Украйна са обединени по силата на договор под управлението на руския цар. Те говорят близки езици и по-късно заедно с Беларус образуват славянското ядро на Съветския съюз. Много руснаци чувстват връзка с Украйна, каквато не не изпитват към другите бивши съветски държави в Прибалтика, Кавказ и Централна Азия.

Путин намекна за това през юни в статия, в която каза , че руснаците и украинците са един народ, който споделя „общо историческо и духовно пространство“ и че появата на „стена“ между тях през последните години е трагична. Киев отхвърли неговите твърдения като политически мотивирана и твърде опростена версия на историята.

ГЕОПОЛИТИКА

След края на Студената война НАТО се разшири на изток с 14 нови държави, включително страните от някогашната Организация на Варшавския договор и трите балтийски бивши съветски републики. Русия видя в това заплашително настъпване към нейните граници.

Украйна не е член на НАТО, но има обещание, датиращо от 2008 г., че в крайна сметка ще се присъедини към пакта. След свалянето на проруския ѝ президент през 2014 г. тя се приближи към Запада, провежда съвместни военни учения с НАТО и прие доставки на оръжия, включително на американски противотанкови ракети „Джавелин“ и турски безпилотни самолети. Според Киев и Вашингтон това са легитимни стъпки за укрепване на отбраната на Украйна, след като Русия анексира Крим през 2014 г. и предостави подкрепа на сепаратистите, които все още се бият с правителствените сили в Източна Украйна.

Путин казва, че засилващите се връзки на Украйна с НАТО може да я превърнат в площадка за изстрелване от алианса на ракети срещу Русия.

Русия отхвърля подозренията на Украйна и САЩ, че е възможно да подготвя инвазия в Украйна, заявявайки, че тя само отговаря на заплахи и провокации. Москва иска гаранции за сигурност от Запада, включително оттегляне на обещанието за членство на Украйна в НАТО.

НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ И МОТИВИТЕ НА ПУТИН

Като лидер, който не търпи почти никаква вътрешна опозиция, Путин изпитва силна неприязън към революциите в съседните страни, които биха могли да насърчат протести и в Русия. В Беларус той помогна на лидера ветеран Александър Лукашенко да се закрепи на власт след масови демонстрации миналата година. В случая с Украйна, представата за демократична, просперираща близка съседка на път към възможно членство в Европейския съюз и НАТО е неприемлива и потенциална заплаха за Путин, ако вдъхнови руснаците с прозападна визия.

Поддържането на напрежението заради Украйна помага на Путин да придаде допълнителна тежест на едно политическо послание в Русия: че той е решителен защитник на руските интереси в свят, в който тя е заобиколена от врагове и заплахи. Държането на Запада в неизвестност относно евентуална инвазия на Украйна поставя Русия високо в международния дневен ред и накара президента на САЩ Джо Байдън да установи отново контакт с Путин, с когото проведе видеоразговор на 7 декември.

Публичните изявления на Путин показват, че действията му са продиктувани от лични убеждения, както и от политически тактики.

Възможно е също така руският президент да се е замислил за собственото си наследство – той може да се кандидатира за още два шестгодишни мандата, след като сегашният му изтече през 2024 г. В интервю, излъчено на 12 декември, Путин изрази съжаление за разпадането на Съветския съюз като отказ от „историческа Русия“ и отчете, че „това, което беше изградено в продължение на 1000 години, до голяма степен е загубено“.

Подобни изявления подкрепят мнението на някои анализатори, че Путин гледа на Украйна като на „недовършена работа“ и иска да продължи след завземането на Крим, което повиши популярността му в Русия, с по-нататъшни действия, за да върне част или цялата територия на Украйна под контрола на Москва.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.