Резолюция на Конгреса на САЩ разкрива ахилесовата пета на Кремъл

Путин може да управлява до 2036 г. Илюстрация: проект.медиа

Рядко някоя конгресна резолюция разтърсва залите на властта в Москва така, както Резолюция 806 на Камарата на представителите – двупартийна инициатива, внесена миналата седмица. В проект от две страници, предаден на Комисията по външни работи на Камарата на представителите, републиканецът Стив Коен и републиканецът Джо Уилсън предлагат „разбирането на Камарата на представителите“, че неотдавнашните конституционни поправки в Русия, с които се отменят ограниченията на мандата на президента Владимир Путин, са „нелегитимни“. В текста се посочва още, че всеки опит на Путин да остане на власт след края на последния му мандат през 2024 г. „ще гарантира непризнаване от страна на Съединените щати“.

Предложението не трябва да бъде изненада. Обширни правни анализи стигнаха до заключението, че миналогодишните поправки, които дадоха възможност на Путин да стане на практика пожизнен президент, бяха приети при сериозни нарушения на правната процедура. Наред с другото, процесът нарушаваше законовите изисквания измененията да се приемат поотделно, а не анблок, и смисълът на първите две глави на Конституцията да остане непроменен. Фарсовият „плебисцит“, който ги ратифицира, наруши както вътрешното изборно законодателство, така и ангажиментите на Русия към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

В правното становище на Венецианската комисия – висшият правен орган на Съвета на Европа, в който влиза и Русия – от март измененията бяха оценени като „сериозна опасност за върховенството на закона“, а процедурата по приемането им – като „явно неправомерна“. През септември Европейският парламент нарече измененията „незаконни“ и осъди „всеки опит на президента Путин да остане на поста си след края на настоящия и последен президентски мандат на 7 май 2024 г.“. Кремъл и неговите говорещи глави отговориха с обичайната критика.

За разлика от това, новините от Капитолийския хълм отприщиха истерия. Говорителят на Путин Дмитрий Песков осъди резолюцията на Коен-Уилсън като „агресивна“ и „неприемлива“. Прессекретарят на външното министерство Мария Захарова обвини САЩ в „намеса в делата на суверенна държава“. Председателят на парламента Вячеслав Володин заяви, че Съединените щати се опитват да „отслабят и унищожат“ Русия. Високопоставени депутати, съюзници на Кремъл, осъдиха инициативата като „провокация“ и „нарушение на международното право“ и дори заплашиха да прекъснат дипломатическите отношения със Съединените щати.

Излишно е да казваме, че предложението на Камарата на представителите не е нито провокативно, нито необичайно. Идеята за отказ от признаване на нелегитимни чуждестранни управници е добре застъпена във външнополитическите прецеденти на САЩ – от отказа на президента Удроу Уилсън да признае самопровъзгласилия се мексикански лидер Викториано Уерта до оттеглянето на признанието на президента Роналд Рейгън от филипинския управник Фердинанд Маркос. Неотдавна, а и по-актуално, Съединените щати отказаха да признаят фалшивите изборни „победи“ на Николас Мадуро във Венецуела и Александър Лукашенко в Беларус. И до днес двамата не са признати от Вашингтон за легитимни лидери. Като се имат предвид сходствата между режимите в Беларус и Русия, отмяната на признаването на Путин би внесла добре дошла последователност в американските дипломатически стандарти.

Разликата, разбира се, ще бъде във въздействието. Колкото и авторитарни и корумпирани да са у дома, режимите на Мадуро и Лукашенко не са така интегрирани като този на Путин в глобалната система и не зависят толкова от личния достъп на техните заинтересовани страни до западни държави, банки и финансови институции. Служителите на Кремъл и олигарсите отдавна третират страната си като място за грабеж – докато изнасят плячката си на Запад, където парите им са защитени от същото върховенство на закона, което те отказват на нашите граждани. Смята се, че частните руски активи в чужбина варират от 800 млрд. до 1,3 трилиона долара, като голяма част от това богатство вероятно е свързано със самия Путин. Неотдавнашните разкрития на разследващи журналисти, включително „Панамските документи“ и „Документите Пандора“, предложиха само малък поглед към огромните чуждестранни авоари на близкото обкръжение на Путин.

За една глобално интегрирана клептокрация перспективата за международно непризнаване представлява екзистенциална заплаха по начин, който не би могъл да бъде постигнат за изолирани автокрации като тази на Лукашенко. Нервната реакция в Москва издава чувството на несигурност, което Кремъл обикновено крие зад настъпателна фасада. На практика резолюцията на Коен-Уилсън разкри ахилесовата пета на режима на Путин, за да я видят всички.

От само себе си се разбира, че съдбата на Русия може и трябва да бъде решена само от самите руснаци. Въпреки унищожителните репресии срещу гражданското общество, признаците на обществено недоволство от двайсетгодишното управление на Путин – от сриващите се резултати в социологическите проучвания през мащабните улични протести до изборните поражения – трудно могат да бъдат скрити. Изборите с гумен печат през 2024 г., с които Путин иска да удължи управлението си за пореден път, могат да се обърнат срещу него, както се случи с други автократи в постсъветското пространство.

Най-малкото, което световните демокрации могат да направят, е да откажат да помагат на Путин в незаконното му завземане на властта. Резолюция 806 на Камарата на представителите е важна стъпка в тази посока.

Превод: е-вестник

*Владимир Кара-Мурза (1981) е известен руски публицист и критик на Путин, със съществен принос за приемането на Закона Магнитски от САЩ, който оцеля след две отравяния.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.