Чили на президентски балотаж: изборът е между два радикално противоположни проекта

Студентски протести в Чили

В неделя Чили ще гласува на втори президентски тур, избирайки между два проекта за обществото – социална държава и социален прогрес или, както досега, неолиберален икономически модел, съчетан с идеологически консерватизъм.

Последните социологически проучвания (официално могат да се публикуват сондажи не по-малко от 15 дни преди вота), както и тези, разпространени чрез социалните мрежи, сочат равни шансове за двамата финалисти.

Депутатът Габриел Борич, застанал начело на лява коалиция, разчита да установи система за преразпределение на благата в страната с най-голямо неравенство от всички членки на ОИСР.

А Хосе Антонио Каст от крайната десница има ултраконсервативни възгледи по социалните проблеми и се обявява за поддържане на свободния пазар. Петдесет и пет годишен адвокат, Каст спечели първия тур от 21 ноември с 27,9 на сто от гласовете срещу 35-годишния Борич, едва навършил минималната възраст за участие в президентската надпревара (с резултат 25,8 на сто).

Двете водещи партии в левия и десния център, управлявали Чили след края на диктатурата на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.), бяха пометени и се озоваха на четвърто и пето място.

Противоположни модели

Впечатляващият прогрес на Каст от четвъртата позиция, която зае през 2017 г. (с резултат 7,93 на сто), се дължи отчасти на омаломощаването на управляващата либерална десница и оттеглянето на симпатиите от сегашния президент Себастиан Пинера, приключващ втория си мандат (от 2018 г. досега; първият бе от 2010 до 2014 г.).

Дясна коалиция подкрепя в момента Антонио Каст, който членува в консервативно католическо движение, неодобряващо абортите.

При все че възприе между двата тура малко по-умерен тон и се отказа по-специално да премахне министерството по въпросите на жените, той поддържа своя проект, предвиждащ по границите да бъде прокопан „ров“, възпрепятстващ нелегалната миграция – водеща тема в кампанията му.

В икономическата сфера той предлага да бъдат съкратени държавните разходи, да се намалят данъците на предприятията с цел привличане на инвестиции и да се запази частната пенсионна система.

Докато Габриел Борич иска да сложи край на тази пенсионна система чрез капитализация – основно искане по време на социалните демонстрации от 2019 г., – и да въведе единна система за здравеопазване.

Освен това депутатът, оглавяващ лява коалиция с участие и на комунистическата партия, се стреми да стане олицетворение на бъдещи радикални промени в Чили.

Но между двата тура той смекчи изявленията си, за да привлече гласове от центъра. Поддържа обаче своето предложение да се вдигнат данъците на най-богатите и така да се финансират плановете му за преразпределение.

„Водени от страха“

„Повечето чилийци, които гласуват (…), ще бъдат водени от страха“, заяви пред АФП Майкъл Шифтър, президент на Междуамериканския диалог във Вашингтон. Било „защото не искат Чили да стане по-дясна държава (ако управлява Каст), било защото ги е страх, че Борич ще бъде контролиран от компартията и страната ще се превърне във втора Венецуела“.

Седемдесет и пет годишният пенсионер Рикардо Сепулведа заяви например пред АФП: „За мен това ще е вот против комунизма“.

Анализаторът Патрисио Навиа от Нюйоркския университет обяснява: „Много хора не са доволни от избора, който им остава“, тъй като „умерените кандидати не се класираха за втория тур“.

Консуело де ла Рива Дуцан, 47-годишна медицинска сестра, се бои, независимо кой ще спечели, да не избухне „конфликт, по-голям от този, в който живеем вече две години“. Но „според мен, по-малко лошият е Борич, той поне защитава жените“, казва тя – „другият (. . .) ме плаши“.

С оглед традиционно слабата избирателна активност в Чили (47 на сто при първия тур), решаващи за този вот ще бъдат спечелването на гласовете в центъра и участието на колебаещите се избиратели.

Каст говори само за „продължение на делото на Пиночет“, а младите „би трябвало да гласуват, осъзнавайки какво са преживели родителите им“, твърди 26-годишната Камила Чамблас, социален асистент на деца с аутизъм. „Постоянно се опитвам да убедя хората да гласуват“, казва тя.

При всяко положение победителят в тази президентска надпревара няма да има пълна свобода на действие при сегашното равновесие в парламента (по 25 сенатори за всяка от страните в горната камара и 79 депутати от левицата срещу 76 десни в долната).

Той ще се изправи пред сложен икономически сценарий – след мощния възстановителен подем през 2021 г. се очаква забавяне на растежа на фона на инфлацията и държавния дълг, нараснал по време на пандемията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.